С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Ревю / Книги

10 24 юни 2009, 16:32, 8781 прочитания

Книга По-честно, ако може

"Любовта е куче от ада" на Чарлс Буковски

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
През 2001 Янко Терзиев писа в "Капитал" за първата преведена на български поетична книга на Чарлс Буковски - "Присмехулнико, пожелай ми късмет", в превод на братята Вергил и Явор Немчеви. За това как стиховете му "се четат леко като проза и те са точно това - кондензирана проза".

Осем години по-късно на масата ми стои втора стихосбирка на Буковски. Преводачът е друг, но подходът му отново е да хване без заобикалки една цяла оригинална книга на Бук, вместо да прави някакви подборки. Предишната бе с текстове от 1972, тази е издадена в Щатите пет години след това (от същото мизерно малко издателство - Black Sparrow Press). Буковски е плодовит поет – в едно интервю подхвърля, че пише стихотворенията си на откоси от по десет-петнайсет наведнъж. "Любовта е куче от ада" съдържа 161 стихотворения, натракани на машината между 1974 и 1977.
Триста страници. Триста страници за жените, бирата и конните надбягвания. Уж за това. Всъщност за самотата, отчаянието, страха от смъртта. И за стихиите на живота. "Сексът е интересен, но не и тотално важен. Имам предвид не толкова, колкото отделянето. Можеш да издаяниш и 70 години, без да видиш дупе, а да издъхнеш за по-малко от седмица без перисталтика на червата", казва Буковски.


Уличен поет. Най-големият американски уличен поет. Неприлично, разговорно, сякаш напълно спонтанно слово. Просто враг на неискреността. Всичко това, естествено, е похват. И когато стихотворенията са толкова много, хватката става видима. Но Буковски няма как да не ни хване с тази разголеност. Няма как.
За последната му стихосбирка Адам Кирш писа в "Ню Йоркър", че е, както винаги, cri de coeur (вик на сърцето). А също и че привлекателността на неговата поезия идва от "комбинацията на обещанието за честност и интимен разговор, типично за всеки изповеден поет", и "грандоманския апломб на герой от булеварден роман".
Това важи за всички негови стихосбирки. Честност и едно самоиронично мъжкарство. Негов познат си спомня, че се къпел по 4-5 пъти на ден. В кой период от живота му не знам, но едва ли е само метафоричен израз за култа му към чистотата в отношенията.

Факт е, че Буковски винаги избира най-непринудения начин – той е абсолютно отдаден на свободния стих. И на разказването на случки в първо лице. Наративна поезия. За американската поетическа традиция това не е изненада, но българската изобщо не разчита толкова на разказването. Камо ли на антиистории с физиологични детайли. Лудото загърбване на поетичните нежности, всъщност нелепости, е най-силната му страна. "Мразя поезията по принцип, но обожавам стиховете на Бук", казва един негов фен в Amazon. Типичният фен.
А когато става дума за стила, достатъчно е да дадем думата отново на самия него. "Жана д’Арк е имала стил. Исус е имал стил." Това е. Стилът е в залога.
Буковски нито е печелил награди, нито пък и до днес би могъл да има неудоволствието да се види в представителните хилядостранични антологии с американска поезия на ХХ век. Но във всяка американска книжарница лавицата с поезията е заета наполовина само с негови томчета. Публикувал приживе само в ъндърграунд еднодневки (пресилено ще е да ги наречем списания), а днес – с най-дебелия култ сред блогърите, търсещи поезия.

Откъде тази любов? Заради директността. "Възможно е да обичаш едно човешко същество само ако не го познаваш съвсем добре." Но тук има толкова много любов и толкова болка от липсата на любов.
Така е и с писането, твърди Бук. Само любовта може да го превърне в нещо смислено, макар това съвсем да не е сигурно. Няколко стихотворения са посветени на четенията (както се знае, той винаги повръща преди четения, защото изпитва паника от тълпи), фенките, университетските преподаватели, които се отнасят добре с него.
Буковски е елегичен автор. Едно от стихотворенията, включени в този том – "Сандра" – завършва така: "Сандра би могла лесно/ да разбие всяко мъжко сърце./ Надявам се да може/ да го намери един ден."



Експресионистичните рисунки на Николай Майсторов, които илюстрират този том, са идеални. Не любовни актове, не чукането, каквото е, а нещо подобно на бомбардировка над Дрезден или напалм над Виетнам. Не фигури на вглъбени поети, дори не на ексхибиционисти, а на зазидани в най-безпрозоречната стая; не на взрени в пъпа си, а на спокойно приемащи, че гледката на изтичащата им кръв е най-нормалното нещо на света. След "София под луната" на Владимир Левчев и "Цветя на злото" на Бодлер това е още една мощна поетическа книга, подкрепена от неговите рисунки.
След жестоките нови преводи на ироничния роман "Всичко на масата" (Ham on Rye), а после и "Жени", "Холивуд", "На юг от никъде", сега Буковски намери и безпощаден преводач на стиховете си – Александър Тончев. Същия онзи Тончев, който преди десет години напук на всички клишета обяви по мегафона, че сред най-големите преводачи на Шекспир и на британска поезия изобщо е не някой друг, а тъкмо Спас Николов, академичния аутсайдер. Слава богу, при Тончев инверсиите вече липсват и така е много, много по-добре.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Какви са вашите отношения с парите
Покажете как харчите и ще ви кажем какъв герой сте

Разберете ТУК

Разбирате ли се добре с парите?



Прост въпрос, чийто отговор обаче често затруднява. За някои хора парите са просто символ за личен или професионален успех. Други ги възприемат като средство за по-висок социален статус и неговата демонстрация без значение дали са щастливи или не.

Направете този бърз и забавен тест, за да разберете какъв герой сте, как харчите, какви са рисковете и как да подобрите отношенията с парите си.


capital.bg/partners/unicredit

Прочетете и това

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Книги" Затваряне
Индианецът в мен

"Красиви неудачници" на Ленард Коен

Съдът на ЕС: Платеният отпуск не може да се губи автоматично

Работникът не може да бъде лишен от отпуск само защото не го е поискал за годината, за която се полага

Догодина - нов главен прокурор и 10 млрд. лв.

Който управлява през 2019 г., ще участва в избора на заместник на Цацаров и разпределянето на скъпи поръчки

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Живот след живота

Режисьорката Петя Накова за новия си роман, в който документира битката с рака на гърдата

Всичко е игра

Изложба изследва сложното взаимодействие между видеоигрите и реалността

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Арест за мениджъра на Rеnаult-Nіѕѕаn, чуждите инвестиции изненадващо пораснаха, "Мекалит" ще си партнира с китайската VEM

Емисия

DAILY @7AM // 20.11.2018 Прочетете