По-честно, ако може

По-честно, ако може

"Любовта е куче от ада" на Чарлс Буковски

11133 прочитания

© Цветелина Ангелова


През 2001 Янко Терзиев писа в "Капитал" за първата преведена на български поетична книга на Чарлс Буковски - "Присмехулнико, пожелай ми късмет", в превод на братята Вергил и Явор Немчеви. За това как стиховете му "се четат леко като проза и те са точно това - кондензирана проза".

Осем години по-късно на масата ми стои втора стихосбирка на Буковски. Преводачът е друг, но подходът му отново е да хване без заобикалки една цяла оригинална книга на Бук, вместо да прави някакви подборки. Предишната бе с текстове от 1972, тази е издадена в Щатите пет години след това (от същото мизерно малко издателство - Black Sparrow Press). Буковски е плодовит поет – в едно интервю подхвърля, че пише стихотворенията си на откоси от по десет-петнайсет наведнъж. "Любовта е куче от ада" съдържа 161 стихотворения, натракани на машината между 1974 и 1977.

Триста страници. Триста страници за жените, бирата и конните надбягвания. Уж за това. Всъщност за самотата, отчаянието, страха от смъртта. И за стихиите на живота. "Сексът е интересен, но не и тотално важен. Имам предвид не толкова, колкото отделянето. Можеш да издаяниш и 70 години, без да видиш дупе, а да издъхнеш за по-малко от седмица без перисталтика на червата", казва Буковски.

Уличен поет. Най-големият американски уличен поет. Неприлично, разговорно, сякаш напълно спонтанно слово. Просто враг на неискреността. Всичко това, естествено, е похват. И когато стихотворенията са толкова много, хватката става видима. Но Буковски няма как да не ни хване с тази разголеност. Няма как.

За последната му стихосбирка Адам Кирш писа в "Ню Йоркър", че е, както винаги, cri de coeur (вик на сърцето). А също и че привлекателността на неговата поезия идва от "комбинацията на обещанието за честност и интимен разговор, типично за всеки изповеден поет", и "грандоманския апломб на герой от булеварден роман".

Това важи за всички негови стихосбирки. Честност и едно самоиронично мъжкарство. Негов познат си спомня, че се къпел по 4-5 пъти на ден. В кой период от живота му не знам, но едва ли е само метафоричен израз за култа му към чистотата в отношенията.

Факт е, че Буковски винаги избира най-непринудения начин – той е абсолютно отдаден на свободния стих. И на разказването на случки в първо лице. Наративна поезия. За американската поетическа традиция това не е изненада, но българската изобщо не разчита толкова на разказването. Камо ли на антиистории с физиологични детайли. Лудото загърбване на поетичните нежности, всъщност нелепости, е най-силната му страна. "Мразя поезията по принцип, но обожавам стиховете на Бук", казва един негов фен в Amazon. Типичният фен.

А когато става дума за стила, достатъчно е да дадем думата отново на самия него. "Жана д’Арк е имала стил. Исус е имал стил." Това е. Стилът е в залога.

Буковски нито е печелил награди, нито пък и до днес би могъл да има неудоволствието да се види в представителните хилядостранични антологии с американска поезия на ХХ век. Но във всяка американска книжарница лавицата с поезията е заета наполовина само с негови томчета. Публикувал приживе само в ъндърграунд еднодневки (пресилено ще е да ги наречем списания), а днес – с най-дебелия култ сред блогърите, търсещи поезия.

Откъде тази любов? Заради директността. "Възможно е да обичаш едно човешко същество само ако не го познаваш съвсем добре." Но тук има толкова много любов и толкова болка от липсата на любов.

Така е и с писането, твърди Бук. Само любовта може да го превърне в нещо смислено, макар това съвсем да не е сигурно. Няколко стихотворения са посветени на четенията (както се знае, той винаги повръща преди четения, защото изпитва паника от тълпи), фенките, университетските преподаватели, които се отнасят добре с него.

Буковски е елегичен автор. Едно от стихотворенията, включени в този том – "Сандра" – завършва така: "Сандра би могла лесно/ да разбие всяко мъжко сърце./ Надявам се да може/ да го намери един ден."

Експресионистичните рисунки на Николай Майсторов, които илюстрират този том, са идеални. Не любовни актове, не чукането, каквото е, а нещо подобно на бомбардировка над Дрезден или напалм над Виетнам. Не фигури на вглъбени поети, дори не на ексхибиционисти, а на зазидани в най-безпрозоречната стая; не на взрени в пъпа си, а на спокойно приемащи, че гледката на изтичащата им кръв е най-нормалното нещо на света. След "София под луната" на Владимир Левчев и "Цветя на злото" на Бодлер това е още една мощна поетическа книга, подкрепена от неговите рисунки.

След жестоките нови преводи на ироничния роман "Всичко на масата" (Ham on Rye), а после и "Жени", "Холивуд", "На юг от никъде", сега Буковски намери и безпощаден преводач на стиховете си – Александър Тончев. Същия онзи Тончев, който преди десет години напук на всички клишета обяви по мегафона, че сред най-големите преводачи на Шекспир и на британска поезия изобщо е не някой друг, а тъкмо Спас Николов, академичния аутсайдер. Слава богу, при Тончев инверсиите вече липсват и така е много, много по-добре.

През 2001 Янко Терзиев писа в "Капитал" за първата преведена на български поетична книга на Чарлс Буковски - "Присмехулнико, пожелай ми късмет", в превод на братята Вергил и Явор Немчеви. За това как стиховете му "се четат леко като проза и те са точно това - кондензирана проза".

Осем години по-късно на масата ми стои втора стихосбирка на Буковски. Преводачът е друг, но подходът му отново е да хване без заобикалки една цяла оригинална книга на Бук, вместо да прави някакви подборки. Предишната бе с текстове от 1972, тази е издадена в Щатите пет години след това (от същото мизерно малко издателство - Black Sparrow Press). Буковски е плодовит поет – в едно интервю подхвърля, че пише стихотворенията си на откоси от по десет-петнайсет наведнъж. "Любовта е куче от ада" съдържа 161 стихотворения, натракани на машината между 1974 и 1977.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


10 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Михаил

    Браво, Йордане! Казал си всичко - включително и за апломба. Чинаски заслужава да бъде похвален мъжки, а не сякаш е изнежен луноебец.

  • 2
    jennie avatar :-|
    Evgeniya Toneva
  • 3
    Avatar :-|
    M

    Ако Буковски знаеше, че книгата му е оформена точно по този начин, не би си увил и баница в нея. Има две неща, които са относително недопустими, когато издаваш Буковски
    - твърди корици и т о з и начин

  • 4
    Avatar :-|
    Гичо

    Мирише на соц. Като лоша инвентаризация на някое литературно ТКЗС.
    Малко информация, малко цитати с кри дьо кьор и фон дьо тен, повече клюки, задължителното българско кое е по-добро и кой е лошият, та да го избие на критически бабаитлък, много лековерие, обидно слаба мисъл, помпозно клиширана елементарност и пълна липса на въздух и финес.
    Богдане, махни го! Безумията на Личева започват да ми липсват.

  • 5
    Avatar :-|
    Жоро

    Този т.нар. "критик" чувал ли е за български синтаксис някога?

  • 6
    Avatar :-|
    Магента

    Гичо и Жоро,
    съгласна съм, че сте един същ човек с две личности - Любо Милчев - Денди.

  • 7
    Avatar :-|
    Жоро

    Уличен поет. Най-големият американски уличен поет. Неприлично, разговорно, сякаш напълно спонтанно слово. Просто враг на неискреността. Всичко това, естествено, е похват. И когато стихотворенията са толкова много, хватката става видима. Но Буковски няма как да не ни хване с тази разголеност. Няма как.

    Магента, да ти хвана разголеността аз на тебе!

  • 9
    hildebrandt666 avatar :-P
    hildebrandt666

    О, моля Ви, не намесвайте мен, бедничкия, в цялата тая културтрегерска бъркотия. Нямам нищо общо с това. Самият Любомир Милчев Денди

  • 10
    Avatar :-|
    Калин

    Владимир Левчев е графоман, лишен от талант - за разлика от баща си. Той е импотентен духовно комплексар, който умира да издава нечитаеми книги. Алкохолизиран мозък, който бълва безсмислици. Учудващо е, че толкова ерудиран човек като Йордан Ефтимов пише възторжени неща за тъпите книги на младия Левчев, за които всички казват, че не са успели дори да прехвърлят, а направо са ги захвърлили. Левчев е кофти човек и като характер. Луд и бездарен като майка си, лайно по душа и алкохолик като баща си. В Благоевград се напива всяка вечер, срамота за университета на американците.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал