С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Ревю / Книги

10 23 юли 2009, 13:07, 3722 прочитания

Книга Студът навън

"Дървото на нощта и други истории" на Труман Капоти

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Не бяха малко онези, които преди три години посрещнаха резервирано превода на първия роман на Капоти – "Лятно пътуване". Резервирано, ако не и с идеята, че ще споделят заслужената утеха – ето на, сега ще се види, че и големите стилисти и експериментатори са започнали от някаква по-ниска кота. И бяха разочаровани. Само че не от младия Капоти, а от глупашкото си самомнение. Защото историята познава и други болезнени младежи, които са правили шеметна литература. Но точно Капоти е най-яркият пример за рано проявен талант, който не повяхва до края на жизнения му път.

"Дървото на нощта и други истории" съдържа разкази на Капоти най-вече от едноименната му книга от 1949. Най-старият е писан, когато писателят е бил на 19, през 1943. И тъкмо той е разказът за срещата на уморено момиче от висшето общество с насила доведен на партито й моряк - една от големите теми на Капоти е за психологическото извиване на ръце, за това как усещането за слабост те прави жесток и за това как много твои решения са всъщност инерция.


Ако има нещо, което да е напълно чуждо на съвременната българска белетристика, то е способността да представя психологията на различни социални групи. Едва ли само аз имам усещането, че това не се дължи на неумение, а на нагласа, която изключва интереса към такъв анализ. Е, Капоти в този смисъл е старомоден разказвач, който се опира на психологията на социалното. На инфантилните страхове, за които се заблуждаваме, че са всеобщ атавизъм, но и на суетата и самолюбието. Всички те, обусловени от социалното въображение.
Репутацията на Труман Капоти е като на най-блестящия автор на онзи микс между журналистика и белетристика, който още в края на 60-те беше наречен faction – от fact и fiction. Романът "Хладнокръвно", очеркът за Марлон Брандо "Сеньорът в своите владения", пътеписът за турнето на американски балет в СССР "Когато музите са чути", му изграждат такава слава, че разказите, чистите разкази някак престават да изглеждат интересни като част от творчеството му. А Капоти е виртуоз на атмосферата. Снеговалеж и режещ блестящ студ, дъжд, друг вид дъжд, сумрак, смрачаване, полумрак, мрак, катранена тъмнина. Следобедна глухота, но никога слънце.

Сега, когато покрай "Дзифт" на Явор Гърдев думичката "ноар" стана много атрактивна у нас, нека кажа, че този сборник съдържа еталони на класически майсторски "ноар". Пейзажи от сухи градчета в Алабама и от лепкавия Ню Орлиънс, от хладния Ню Йорк, но и от купета на влакове, ресторант-вагони, задни платформи, от автобуси. И навсякъде самотни хора, на ръба на свръхестественото.
Мистика. Героите срещат персонажи, които изглеждат безпомощни като деца, но притежават неподозиран сатанински магнетизъм. Поне няколко от разказите в тази книга подсещат за Хичкок. Впрочем, когато изрежда своите учители, от американците Капоти веднага споменава Едгар По и Натаниъл Хоторн.
И три коледни разказа. Разкази за социална непълнота, за детство без родители и за чудото на Коледата. Ода на радостта, изпълнена като финал на внимателно разчоплената вечна човешка накърненост.

Ранният Капоти е бил критикуван заради романтизма си. Точно това обаче разтърсва. Писател, чийто стил е толкова недостижим и който заедно с това грабва сърцата. В случая – благодарение и на преводачката Милена Попова.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Какви са вашите отношения с парите
Покажете как харчите и ще ви кажем какъв герой сте

Разберете ТУК

Разбирате ли се добре с парите?



Прост въпрос, чийто отговор обаче често затруднява. За някои хора парите са просто символ за личен или професионален успех. Други ги възприемат като средство за по-висок социален статус и неговата демонстрация без значение дали са щастливи или не.

Направете този бърз и забавен тест, за да разберете какъв герой сте, как харчите, какви са рисковете и как да подобрите отношенията с парите си.


capital.bg/partners/unicredit

Прочетете и това

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Книги" Затваряне
За малки, големи и още по-големи

"Тъмните му материали" на Филип Пулман

Да сканираш успеха

Гарет Уилямс, основател на търсачката за полети Skyscanner, пред "Капитал"

Проверките на банките: Отново под стрес

Влизането на България в единния европейски надзор ще мине през проверка от ЕЦБ на шест български банки

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Есенният филмов маратон

По-интересните заглавия на "Киномания 2018"

Всичко е игра

Изложба изследва сложното взаимодействие между видеоигрите и реалността

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 17.11.2018 Прочетете