Музо, възпей оня гибелен гняв
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Музо, възпей оня гибелен гняв

Музо, възпей оня гибелен гняв

"Човешкото петно" на Филип Рот

4875 прочитания

© Цветелина Ангелова


В едно интервю Рот пише: "Униженията на старостта са непредвидими." В "Човешкото петно" главният му герой е унизен и гневен човек на 71 години. Професор по класическа филология в малък провинциален университет (подобаващо за място на действието е избрано градчето Атина), който точно преди пенсия е обвинен в расизъм, защото в час попитал двама студенти, които вече шеста седмица от началото на семестъра не бил виждал с очите си, дали съществуват, или са призраци. Само че второто значение на думата призрак (spook) някога е било обидно определение за негър, а двамата се оказват чернокожи.

Но "Човешкото петно" изобщо не е типичен университетски роман и проблемите на расата са само част от картината в него. Той е третият от една трилогия за следвоенна Америка – след "Американски пасторал" (вече издаден у нас през 2008) и "Омъжих се за комунист". За общественото съзнание от епохата на Никсън, на Айзенхауер, и ето сега – на Клинтън. Пуританизмът и политическата коректност. Петното е и това върху роклята на Моника Люински, не само метафората за морално заклеймяване. Темата за това как един президент може да бъде подложен на импийчмънт не заради лошо управление, а заради двуличния свръхморал на обществото, е важна за Рот. За когото без никакви скрупули и със съзнанието, че се подписвам под общоприета истина, и аз бих написал, че в момента е водещият писател на Америка. А това ще рече, че каквито и социални анализи да прави, прави ги като майстор художник, който влиза в главите на различни герои и оставя на читателя сам да си състави преценката, като управлява съзнанието му само с помощта на гротеската.

Някой би видял ирония на съдбата в това, че преводачка на романа е Надежда Радулова, която написа дисертация за Хилда Дулитъл и влиза във феминисткия академичен кръг на Софийския университет. Та един от най-карикатурните образи е този на новия декан – французойката Делфин Ру, изтънчено 29-годишно красаво миньонче със синдром на стара мома и каша от постколониални и деконструктивистки представи в главата.

Но героят, чрез когото се чертае картина на един живот в Америка след Втората световна, е светлият син на образовани цветнокожи Коулман Силк. Ученолюбиво момче, което става страхотен боксьор, а след завършване на гимназията избира да прекара живота си в невероятна лъжа – да се преструва на евреин. Криейки това от колеги и съседи, съпруга и деца.

Още със "Синдромът Портной" на Рот му излиза име на автор, който се е фиксирал в темата за секса. И това е вярно, но само доколкото сексът всъщност е кодът на обществото. Рот е реалист, неговата религия е реалистичния роман и затова ако обществото превежда в сексуални мотиви импулсите за надмощие и предразсъдъците, той също използва този език. Онези, които са чели вече нещо от Филип Рот, знаят, че в неговия олтар главното божество се нарича Франц Кафка. Точно за "Процесът" напомня този разказ за един несправедливо обиден човек, който с всяко свое действие, резултат от гнева, само усилва болката и ускорява фаталния си край.

В едно интервю Рот пише: "Униженията на старостта са непредвидими." В "Човешкото петно" главният му герой е унизен и гневен човек на 71 години. Професор по класическа филология в малък провинциален университет (подобаващо за място на действието е избрано градчето Атина), който точно преди пенсия е обвинен в расизъм, защото в час попитал двама студенти, които вече шеста седмица от началото на семестъра не бил виждал с очите си, дали съществуват, или са призраци. Само че второто значение на думата призрак (spook) някога е било обидно определение за негър, а двамата се оказват чернокожи.

Но "Човешкото петно" изобщо не е типичен университетски роман и проблемите на расата са само част от картината в него. Той е третият от една трилогия за следвоенна Америка – след "Американски пасторал" (вече издаден у нас през 2008) и "Омъжих се за комунист". За общественото съзнание от епохата на Никсън, на Айзенхауер, и ето сега – на Клинтън. Пуританизмът и политическата коректност. Петното е и това върху роклята на Моника Люински, не само метафората за морално заклеймяване. Темата за това как един президент може да бъде подложен на импийчмънт не заради лошо управление, а заради двуличния свръхморал на обществото, е важна за Рот. За когото без никакви скрупули и със съзнанието, че се подписвам под общоприета истина, и аз бих написал, че в момента е водещият писател на Америка. А това ще рече, че каквито и социални анализи да прави, прави ги като майстор художник, който влиза в главите на различни герои и оставя на читателя сам да си състави преценката, като управлява съзнанието му само с помощта на гротеската.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Мадам Бовари

    обичам Филип Рот! Невероятен писател, интелектуален и четивен, искрен и смел, дълбок и човечен.

  • 2
    Avatar :-|
    Шведа

    Набъркването на Кафка - да!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK