Книга Музо, възпей оня гибелен гняв

В едно интервю Рот пише: "Униженията на старостта са непредвидими." В "Човешкото петно" главният му герой е унизен и гневен човек на 71 години. Професор по класическа филология в малък провинциален университет (подобаващо за място на действието е избрано градчето Атина), който точно преди пенсия е обвинен в расизъм, защото в час попитал двама студенти, които вече шеста седмица от началото на семестъра не бил виждал с очите си, дали съществуват, или са призраци. Само че второто значение на думата призрак (spook) някога е било обидно определение за негър, а двамата се оказват чернокожи.

Но "Човешкото петно" изобщо не е типичен университетски роман и проблемите на расата са само част от картината в него. Той е третият от една трилогия за следвоенна Америка – след "Американски пасторал" (вече издаден у нас през 2008) и "Омъжих се за комунист". За общественото съзнание от епохата на Никсън, на Айзенхауер, и ето сега – на Клинтън. Пуританизмът и политическата коректност. Петното е и това върху роклята на Моника Люински, не само метафората за морално заклеймяване. Темата за това как един президент може да бъде подложен на импийчмънт не заради лошо управление, а заради двуличния свръхморал на обществото, е важна за Рот. За когото без никакви скрупули и със съзнанието, че се подписвам под общоприета истина, и аз бих написал, че в момента е водещият писател на Америка. А това ще рече, че каквито и социални анализи да прави, прави ги като майстор художник, който влиза в главите на различни герои и оставя на читателя сам да си състави преценката, като управлява съзнанието му само с помощта на гротеската.
Някой би видял ирония на съдбата в това, че преводачка на романа е Надежда Радулова, която написа дисертация за Хилда Дулитъл и влиза във феминисткия академичен кръг на Софийския университет. Та един от най-карикатурните образи е този на новия декан – французойката Делфин Ру, изтънчено 29-годишно красаво миньонче със синдром на стара мома и каша от постколониални и деконструктивистки представи в главата.


Но героят, чрез когото се чертае картина на един живот в Америка след Втората световна, е светлият син на образовани цветнокожи Коулман Силк. Ученолюбиво момче, което става страхотен боксьор, а след завършване на гимназията избира да прекара живота си в невероятна лъжа – да се преструва на евреин. Криейки това от колеги и съседи, съпруга и деца.
Още със "Синдромът Портной" на Рот му излиза име на автор, който се е фиксирал в темата за секса. И това е вярно, но само доколкото сексът всъщност е кодът на обществото. Рот е реалист, неговата религия е реалистичния роман и затова ако обществото превежда в сексуални мотиви импулсите за надмощие и предразсъдъците, той също използва този език. Онези, които са чели вече нещо от Филип Рот, знаят, че в неговия олтар главното божество се нарича Франц Кафка. Точно за "Процесът" напомня този разказ за един несправедливо обиден човек, който с всяко свое действие, резултат от гнева, само усилва болката и ускорява фаталния си край.