Номерата на самочувствието
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Номерата на самочувствието

Номерата на самочувствието

"Изкупление" на Иън Макюън

4533 прочитания

©


Че това е най-ефектният роман на Макюън, свидетелстват не само наградите, но и обстоятелството, че точно заради него водещият британски автор беше обвинен в плагиатство. Уж бил окрал спомените на създателката на розови истории Лусила Андрюс (медицинска сестра през Втората световна, чиито спомени авторът на "Изкупление" впрочем цитира в благодарностите в края на собствената си книга). Така благодарение на точно този роман Макюън се нареди до Умберто Еко, Дан Браун, Сюзън Зонтаг и Боб Дилън - набедени за преписвачи през последните години само защото покрай скандала с тях всеки може да получи малко светлина от прожекторите.

Всеки, който е чел нещо от Макюън, може да предположи защо популяризирането му у нас закъснява толкова много. Въпреки криминалния характер на сюжетите му той е ужасно фин стилист за цървуланската българска публика. Не отхвърлям дори възможността езиковите му стратегии да се схванат погрешно като чиста проба старомодност. Така първите му два романа, които веднага му създадоха малък, но предан фен клуб, бяха отпечатани не в книжни тела, а в списание "Съвременник": "Циментовата градина" в превод на Ивайло Дичев (тогава не професор културолог, а млад писател, възпитаник на английска филология в СУ) и "Разтуха с чужденци" в превод на Иглика Василева. Едва с "Амстердам" малко издателство пое риска да го издаде в книга чак в края на 90-те години. И ето че напоследък "Колибри" се зае с цели три романа, като започна с "Неумолима любов" и "Събота".

Но въпреки успеха на останалите – екранизирани и редовно номинирани за "Букър", "Изкупление" със сигурност е масовият триумф на Макюън. Както пише Адам Бегли в "Ню Йорк обзървър": "Изкупление" ще ви ощастливи поне три пъти: той предлага любовна история, военен разказ и разказ за разказването, като уцелва сърцето, стомаха и ума." Любовна история с разменени писма, невинно набеден, който отива в затвора, бягство от дома и щастлив край в споделеността (достатъчно честен на финала да признае, че щастливата развръзка като житейска вероятност е практически изключена). Разказ за "света от вчера" (богаташко имение недалеч от Лондон, 1935 г.) и за разгрома на френските и английските части в Северна Франция през 1940 г. Разказ за разказването – първо през очите на тринайсетгодишна надъхана "писателка" и близките й, а после под формата на кореспонденция с военен историк, когото 77-годишната пораснала романтичка е потърсила за консултация. (Да не пропусна и пародията на писмо от критик на водещо литературно списание до непознатата му авторка, чиято повест той отхвърля, без да пропусне да я понапътства.)

"Беше скептична, защото знаеше какви номера играе самочувствието", казва разказвачът, когато най-зрялата героиня в "Изкупление", влюбената Сесилия, се оглежда за пореден път, след като е сменила три рокли за вечерята. Макюън е познавач на самомнението и в духа на сантиментализма показва не само комизма му, но и фаталните последици от опустошителната му дейност. Детското самочувствие и лесно накърнима гордост, пубертетското изхвърляне, самоувереността на богатите и на онези с много деца, детският ентусиазъм за промени, от който страдат образованите бедни.

Още с "Циментовата градина" беше очевидно, че този писател има в джоба си ключ към тайната градина на детското съзнание. И към тъмните части на тази градина. И ето че тук, в течение на първите близо двеста страници, читателят може да се посмее над себе си, когато е бил на девет, тринайсет, петнайсет или двайсет и две, над човека в различните стадии на непорасналост.

Преводач на пълната с ненатрапчиви стилови фокуси книга е Ангел Игов, който вероятно е изпитал опиянение не само когато е намирал блестящи решения, но и когато е ровил, за да си изясни отпратките към исторически реалии или споменавания на имена от изкуството и науката. Преводачески шедьовър, чийто автор на няколко места все пак прекалява с шампанското и в бележки "хваща" Макюън в "неточности".

Че това е най-ефектният роман на Макюън, свидетелстват не само наградите, но и обстоятелството, че точно заради него водещият британски автор беше обвинен в плагиатство. Уж бил окрал спомените на създателката на розови истории Лусила Андрюс (медицинска сестра през Втората световна, чиито спомени авторът на "Изкупление" впрочем цитира в благодарностите в края на собствената си книга). Така благодарение на точно този роман Макюън се нареди до Умберто Еко, Дан Браун, Сюзън Зонтаг и Боб Дилън - набедени за преписвачи през последните години само защото покрай скандала с тях всеки може да получи малко светлина от прожекторите.

Всеки, който е чел нещо от Макюън, може да предположи защо популяризирането му у нас закъснява толкова много. Въпреки криминалния характер на сюжетите му той е ужасно фин стилист за цървуланската българска публика. Не отхвърлям дори възможността езиковите му стратегии да се схванат погрешно като чиста проба старомодност. Така първите му два романа, които веднага му създадоха малък, но предан фен клуб, бяха отпечатани не в книжни тела, а в списание "Съвременник": "Циментовата градина" в превод на Ивайло Дичев (тогава не професор културолог, а млад писател, възпитаник на английска филология в СУ) и "Разтуха с чужденци" в превод на Иглика Василева. Едва с "Амстердам" малко издателство пое риска да го издаде в книга чак в края на 90-те години. И ето че напоследък "Колибри" се зае с цели три романа, като започна с "Неумолима любов" и "Събота".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • ????

    Въпреки криминалния характер на сюжетите му той е ужасно фин стилист за цървуланската българска публика.

  • 2
    Avatar :-|
    ...

    Ефтимов, едва сега разбрах защо никой никога не е претендирал шумно, че си го окрал - нямало я е прожекторната светлина от която да намаже.

  • 3
    Avatar :-|
    масов триумф

    Цървуланска е, щом си купува вестник, на чиито страници неграмотни журналисти я обиждат.

  • 4
    Avatar :-|
    Силвия

    Четох за обвинението в плагиатство - кофти история. Наложи се май да го защитават всички големи съвременни писатели. Трагикомично е, защото наистина няма как да окрадеш един добър автор - той е абсолютно разпознаваем, а имитаторите могат само повърхностно да се задяват.
    Така де - къде е г-жа Андрюс, къде е г-н Макюън.

  • 5
    Avatar :-|
    Силвия

    "пародията на писмо от критик" - как ли изглежда?

  • 6
    Avatar :-|
    ким

    вероятно евтимов си общува само с цървули, за да блещи. поблещи, поблещи, после обвинява всички, че не знаят макюън.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.