Авторът като съставител

"Легенда за велосипедистите" от Светислав Басара

   ©  Цветелина Ангелова
   ©  Цветелина Ангелова

С този роман, издаден през 1988, Светислав Басара се превръща в един от водещите балкански писатели. Известен дотогава с постабсурдистките си разкази, Басара рязко се извисява с една постмодерна книга, в която събира пастиши на десетки стилове на класици, обединени от голямата тема за неистинността на историята. Ако ви попитат какво е постмодернизъм, можете с чиста съвест да посочите "Легенда за велосипедистите". Басара влиза в стила на Фройд, Конан Дойл, труд на изобретател от ХІХ век и на историк на науката от ХХ век, майсторски жонглира с полемичните жанрове на официална история и на апокриф от Средновековието, снабдява книгата дори с раздел с мистична модернистична поезия и множество статии, уж публикувани в ChristianScienceMonitor или в югославските списания за политпросвета. Всичко е представено като сборник с материали за една секта – Евангелските велосипедисти от Кръста на Розата.

През 1988 две мишени на романа са изглеждали очевидни - комунистите и националистите. Илюзията за рецептурно създаване на по-добро общество и илюзията, че точно на това място жителите са не само автохтонни, но и призвани от небесата за подвизи. Казвам комунистите, но това е обобщение. Басара се гаври и директно със сръбския социализъм, като цитира списания и вождове (един от авторите в сборника се подписва "Марко Броз"), така че някои пасажи напомнят за Валпургиевата нощ във "Фауст", където зад всяка маска се подразбират съвсем конкретни лица, макар маската да е и символ на типово поведение. Но няма как да не потънеш в смях или сълзи, когато разпознаеш комунистическите и анархистичните почерци и видиш докарани до явен абсурд иначе и без това абсурдните идеи за братството и свободата.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал