Авторът като съставител

Авторът като съставител

"Легенда за велосипедистите" от Светислав Басара

5090 прочитания

© Цветелина Ангелова


С този роман, издаден през 1988, Светислав Басара се превръща в един от водещите балкански писатели. Известен дотогава с постабсурдистките си разкази, Басара рязко се извисява с една постмодерна книга, в която събира пастиши на десетки стилове на класици, обединени от голямата тема за неистинността на историята. Ако ви попитат какво е постмодернизъм, можете с чиста съвест да посочите "Легенда за велосипедистите". Басара влиза в стила на Фройд, Конан Дойл, труд на изобретател от ХІХ век и на историк на науката от ХХ век, майсторски жонглира с полемичните жанрове на официална история и на апокриф от Средновековието, снабдява книгата дори с раздел с мистична модернистична поезия и множество статии, уж публикувани в ChristianScienceMonitor или в югославските списания за политпросвета. Всичко е представено като сборник с материали за една секта – Евангелските велосипедисти от Кръста на Розата.

През 1988 две мишени на романа са изглеждали очевидни - комунистите и националистите. Илюзията за рецептурно създаване на по-добро общество и илюзията, че точно на това място жителите са не само автохтонни, но и призвани от небесата за подвизи. Казвам комунистите, но това е обобщение. Басара се гаври и директно със сръбския социализъм, като цитира списания и вождове (един от авторите в сборника се подписва "Марко Броз"), така че някои пасажи напомнят за Валпургиевата нощ във "Фауст", където зад всяка маска се подразбират съвсем конкретни лица, макар маската да е и символ на типово поведение. Но няма как да не потънеш в смях или сълзи, когато разпознаеш комунистическите и анархистичните почерци и видиш докарани до явен абсурд иначе и без това абсурдните идеи за братството и свободата.

"Легенда"-та е и удар по Милорад Павич, на когото не достига едно – антикомунизъм. А националистите? Достатъчно е да кажа, че евангелските велосипедисти от Кръста на Розата (или съкратено – Малките братя) са радетели на Византия и не признават никакви държавни формирования, възникнали на територията, която е заемала тази държава.

"Сборникът" на Басара забавлява така нас, както някогашните хора са се забавлявали с дамаскините или с Reader'sDigest. И случаят с тайнствения велосипедист, който Холмс не успява да разреши, както и случаят с младежа, когото Фройд трябва да излекува от убедеността, че когато заспи, общува с колегите си от сектата на Евангелските велосипедисти, са истински разтушаващи травестии, които се гаврят с идолите на научната криминалистика и на модерната трактовка на душата. Но постмодерната литература се различава от майсторската булевардна белетристика най-вече по това, че не само разтушава.

Истинският потърпевш от издаването на Басара е Дан Браун. Защото след Басара читателят е минал през катарзис, бил е ужасен, разсмян и възвисен. Видял е не само протеичните възможности на писателя хамелеон, но и мъдреца, който не може да спре да се кикоти, че хората винаги си избират някаква матрица, за да й вярват.

С този роман, издаден през 1988, Светислав Басара се превръща в един от водещите балкански писатели. Известен дотогава с постабсурдистките си разкази, Басара рязко се извисява с една постмодерна книга, в която събира пастиши на десетки стилове на класици, обединени от голямата тема за неистинността на историята. Ако ви попитат какво е постмодернизъм, можете с чиста съвест да посочите "Легенда за велосипедистите". Басара влиза в стила на Фройд, Конан Дойл, труд на изобретател от ХІХ век и на историк на науката от ХХ век, майсторски жонглира с полемичните жанрове на официална история и на апокриф от Средновековието, снабдява книгата дори с раздел с мистична модернистична поезия и множество статии, уж публикувани в ChristianScienceMonitor или в югославските списания за политпросвета. Всичко е представено като сборник с материали за една секта – Евангелските велосипедисти от Кръста на Розата.

През 1988 две мишени на романа са изглеждали очевидни - комунистите и националистите. Илюзията за рецептурно създаване на по-добро общество и илюзията, че точно на това място жителите са не само автохтонни, но и призвани от небесата за подвизи. Казвам комунистите, но това е обобщение. Басара се гаври и директно със сръбския социализъм, като цитира списания и вождове (един от авторите в сборника се подписва "Марко Броз"), така че някои пасажи напомнят за Валпургиевата нощ във "Фауст", където зад всяка маска се подразбират съвсем конкретни лица, макар маската да е и символ на типово поведение. Но няма как да не потънеш в смях или сълзи, когато разпознаеш комунистическите и анархистичните почерци и видиш докарани до явен абсурд иначе и без това абсурдните идеи за братството и свободата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


1 коментар
  • 1
    Avatar :-|
    Леле-мале

    Водещ балкански писател, извисява се с постабсурдистки разкази


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал