С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Ревю / Книги

2 14 окт 2009, 15:09, 4215 прочитания

Книга Литературата: презареждане

Списание "Ах, Мария" ‘09

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Когато през пролетта редакторът на списанието Румен Баросов започна да звъни на когото трябва, за да събира новата книжка на "Ах, Мария", всъщност изобщо не беше ясно, че то наистина ще бъде отпечатано. Това е изначалната ситуация на това модернистко издание, което всеки път излиза като за последно, но никой не вярва, че наистина е така. Както винаги, всичко е организирано около тотална тема. Много арт и много фръц. През зимата на 1991 това беше "Защо пиша?". След това "Сюрреализмът", "Смъртта", двата балкански броя, някакъв див феминистко-обратен брой. Винаги много гъзарски замисъл, самоуверено и с доста добър краен резултат. Книжката за 2009 се нарича "Литературата като списание", а идеята е да събере авторите на 90-те. Маниашко е дори подреждането по азбучен ред – по малките имена, за разлика от гарантиращите кончината енциклопедии. В броя има нито повече, нито по-малко от 81 писатели (ако съм ги преброил точно).

"Ах, Мария" винаги е било самоиронично приповдигно. Още от времената на гърците основатели (Панос Статоянис е един от рядко назоваваните бащи на българската литература след 1989, но това се дължи главно на емигрирането му в Гърция и гръцката литература), както личи и от заглавието, списанието е преди всичко екстаз. Нещо като героя на Филип Рот от "Синдромът Портной": "Ужасно е да мисля само за секс, но не мога да се спра!" Или "Ах, този джаз" - американски синоним на "Суета на суетите!". И въпреки че се шегуват и със себе си, редакторите и авторите не пропускат да си направят и паметници още приживе.


По разкрепостеността си може да бъде сравнено най-вече със светлия покойник "Аспирин Б/Витамин Б" – хипарската, автомитологизираща машина на Елин Рахнев, Невена Дишлиева и Биляна Курташева от втората половина на 90-те. Или на пловдивското "Страница" (броевете му също търсят да светнат за провокативни теми от чуждите литератури, списанието също притежава автомитологизиращо динамо и в крайна сметка също излиза от дъжд на вятър). Авторите им впрочем до голяма степен са едни и същи. (Това ме подсеща, че редакторите Румен Баросов, Цветанка Еленкова, Аксиния Михайлова, Ясен Атанасов и Андрей Кулев са преброили имената на сътрудниците на тези десетина броя (този май се води всъщност №16) за близо 20 години. Числото им се оказва почти хиляда.)

Текстовете в "Ах, Мария '09" са какви ли не, но редакцията винаги е настъпила педала и пробва наистина ли болидът може да вдигне толкова, колкото пише в упътването. В броя, който панорамно представя българските автори, стартирали през 90-те, има и текстове на дебютанти, родени през 1990. А също и фотострип, който уж е филм в списание. Да добавим и фоторепортаж - от фестивала "София Поетики", провел се миналия септември. Всеки един от осемдесетте е бил поканен да даде непубликувани текстове, както и спомен от 90-те години. Със спомен участва и една авторка, появила се на белия свят през прословутата 1989. Идеята списанието първо да постои три месеца на сайт - http://ahmaria2009.blogspot.com/, преди да излезе на хартия, е била използвана като страшен коз: сред най-силните текстове в броя са коментарите, уж направени от анонимни посетители. Тази редакторска работа е истински лудата – гениална и гадна – съставка на поредния уникален брой на списанието.

Дали ще има следващ брой? Сто процента. Но нека не го чакаме – ще се появи по никое време и отново с основателната претенцията, че прави невиждани досега салта.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Книги" Затваряне
Заешки му работи

"Смъртта на Бъни Мънро" на Ник Кейв

Още от Капитал
Rifiniti отскочи на глобално ниво

Българско-американският стартъп е купен от FM:Systems - един от световните лидери в мениджмънта на работното пространство

Балканска телекомуникационна компания

Новият собственик на дружеството ще бъде оценената на 2.6 млрд. евро регионална телеком и медийна група United Group

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10