Литературата: презареждане

Списание "Ах, Мария" ‘09

Когато през пролетта редакторът на списанието Румен Баросов започна да звъни на когото трябва, за да събира новата книжка на "Ах, Мария", всъщност изобщо не беше ясно, че то наистина ще бъде отпечатано. Това е изначалната ситуация на това модернистко издание, което всеки път излиза като за последно, но никой не вярва, че наистина е така. Както винаги, всичко е организирано около тотална тема. Много арт и много фръц. През зимата на 1991 това беше "Защо пиша?". След това "Сюрреализмът", "Смъртта", двата балкански броя, някакъв див феминистко-обратен брой. Винаги много гъзарски замисъл, самоуверено и с доста добър краен резултат. Книжката за 2009 се нарича "Литературата като списание", а идеята е да събере авторите на 90-те. Маниашко е дори подреждането по азбучен ред – по малките имена, за разлика от гарантиращите кончината енциклопедии. В броя има нито повече, нито по-малко от 81 писатели (ако съм ги преброил точно).

"Ах, Мария" винаги е било самоиронично приповдигно. Още от времената на гърците основатели (Панос Статоянис е един от рядко назоваваните бащи на българската литература след 1989, но това се дължи главно на емигрирането му в Гърция и гръцката литература), както личи и от заглавието, списанието е преди всичко екстаз. Нещо като героя на Филип Рот от "Синдромът Портной": "Ужасно е да мисля само за секс, но не мога да се спра!" Или "Ах, този джаз" - американски синоним на "Суета на суетите!". И въпреки че се шегуват и със себе си, редакторите и авторите не пропускат да си направят и паметници още приживе.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал