С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Ревю / Книги

19 14 яну 2010, 12:51, 5621 прочитания

Книга Улични пророци

"Вой" на Алън Гинзбърг

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
По време на процеса срещу "Вой" в Сан Франциско през 1956 обвинителят попитал един от свидетелите: "Казвате, че тази книга не е порнографска. А как бихте я определили?" Свидетелят отговорил: "Най-точно ще е да я сравним с някоя от книгите на пророците в Библията, например с онази на Осия." Осия е онзи, на когото Господ заповядал да си вземе за съпруга блудница, защото и без това вече всички жени били такива, а от земята били изчезнали истината, милосърдието, да не говорим за богопознанието. "Ако не приемете Гинзбърг като религиозен водач от онзи вид, от който е по-младият му колега Гари Снайдър, изобщо не можете го разберете", твърди Кенет Рексрот, един от големите есеисти на 60-те. Според него зад Гинзбърг стои не само Уитман, но и хасидизмът от хълмовете около Ерусалим, а в Америка – поредицата от разнобойни комуни, обединени от идеята за общността на любовта. Обикновено е трудно да разберем от преводите на български в какво се състои революцията, извършвана от "Цветя на злото" на Бодлер, "Стръкчета трева" на Уитман или "Вой" на Гинзбърг. Ако беше обаче само майстор на формата, който внася съвременния му разговорен език в поезията, едва ли щеше да е името, което се произнася като мантра. Гинзбърг е онзи, който в екстремистки стил изразява ужаса от съвременния материализъм. Това е и общото между него и библейските пророци, които също са и велики поети. Йеремия и Исая, не само Осия, са критици на живота извън мяра и без хоризонта на вярата.

Трудно е да разберем и границите на понятието "контракултура", без да имаме контекста на битничеството – Америка след Втората световна война. Окей, едно от измеренията й е иронията към еснафството. "Един супермаркет в Калифорния" е поема, която заслужено се смята за крайъгълен камък в критиката на консуматорството като светоглед. Но контракултурата е свързана и с екологизма, с антимилитаризма, със сарказма към бюрократщината... И с възторга от идеята за живот без лъжа. Свързана е и с бума на "новите религии". (Гинзбърг пише кадиш – еврейска погребална молитва – за майка си, в други стихотворения цитира Христос и Мохамед, но най-силно свързан е с необудизма и до края на живота си е един от духовните учители в института "Наропа", проекта за будистки университет.) Казваме, че "революцията на цветята" е изгрев на свободната любов, на комуните и на необвързаността, но в самото ядро на контракултурата е и т.нар. хомосексуален ренесанс. Добре известно е и самоопровергаването й и превръщането й в слуга на големия бизнес и на мафията, които се възползват от възхвалата на наркотиците като път към "разширяването на съзнанието" и свободата. На този огън обаче Гинзбърг доста се е пекъл и всъщност никак не му е чужда темата за това как системата мачка индивида, като използва илюзиите му за бягство от самата нея.

Появата най-сетне на ново издание на Гинзбърг, четвърт век след първото, безспорно ще опресни представата за един от най-емблематичните бунтари в поезията на ХХ век в момент, когато заедно с останалите от бийт поколението той е посочван за праотец от Мартин Карбовски, Тома Марков и още няколко шумни и нелишени от талант съвременни поети, също толкова преднамерено площадни като иконата, която пазят до сърцата си.

В сравнение с първото издание на Гинзбърг на български – "Крила над черната шахта" – новият том предлага много повече. Едно на ръка е билингвата – от самото начало нечетните страници са отредени на оригиналния английски текст. Второ, немаловажно е и включването на стихотворения от последния период на Гинзбърг от 90-те години и дори от годината на смъртта му – 1997. Трето – публикуването на поемите "Вой" и "Кадиш" заедно със съкратените им преди заради преводаческата и редакторската автоцензура части. (Това са заключителната част на "Вой", която през 1983 Владимир Левчев е изпуснал заради хомосексуализма в нея (както твърди в предговора си; толкова повече заслужава внимание включването сега на порнографската пародия на похвалното слово "Моля те, Учителю": "Моля те, Учителю, кажи ми да ближа твърдия ти ствол..."), и четвъртата на "Кадиш". Съкращения, които, мисля си, са били продиктувани по-скоро от една типична за социалистическото книгоиздаване пропедевтична идея: не са важни целите творби, когато представяме един западен автор, така и така просто даваме проба що за стока е. Прескачам изобщо темата за "мръсните думички", които през соца бяха изхвърлени дори от правописните речници, камо ли от преводите на чужда поезия.) Четвъртата разлика са предговорът (не само за това кой е Гинзбърг, но и какво е значел за поколението български поети, дебютирали през 80-те години) и едно нефризирано интервю, взето от преводача през зимата на 1994-1995. И пето: рисунките на самия Гинзбърг, които Яна Левиева е използвала за разделител между стихотворенията - като "рисунките" е ужасно неточно определение, защото Гинзбърг е един от хората около Флуксус и в по-общ смисъл неоавангарда и попарта на 60-те и 70-те години. В томчето свидетелство за това са самоироничният стрип "Драконът на крайния срок" и гениалният представен като графика псевдоанализ на лирическа творба "Радостта да работиш върху стихотворение".

Ще е обида, ако коментарът на превода бъде почтително сдържан, затова трябва да отбележа поне стремежа към търсене на суровата всекидневна реч в съчетание с християнска и изобщо сакрална лексика. В хода на изпълнението на този план на много места са изчезнали вътрешните рими и алитерациите. На места обаче е изгубена и конотацията със свещеното – както е в случая със заглавието Sather Gate Illumination, преведено като "Сияние от портала Седър", при което е изчезнало озарението като епифания, а и отпратката към Рембо.

Във всички случаи "Вой" ще бъде виза към нов духовен оазис за едни и стар вестник за други. За трети ще е нов повод да въздъхнат със съжаление, че и този подем, брожението на духовете около бийт поколението, на практика ни е отминал.


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Книги" Затваряне
Хански детектив

"Зад маската на дявола" е първият роман от планирана серия старобългарски загадки

Още от Капитал
Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Втори опит: Келнер взима bTV

Фондът на чешкия бизнесмен PPF е съвсем близо до сключването на сделка за целия бизнес на американската компания CME

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10