С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Ревю / Книги

4 12 мар 2010, 12:28, 4054 прочитания

Ако ти си отидеш за миг

"Светът без нас" на Алан Уайзман

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Най-могъщите поеми не са дело на поетите, а на естествениците. Най-страшните, трогателни и безмилостни книги са написани от учени с дарбата да разказват. Останете малко по-дълго в книжарницата и ще добиете усещането, че табелките са разменени, и там, където е поезията, кой знае защо пише "История", "Психология" или "Популярна наука", а над рафтовете на нескопосните описания на един свят без размах са закачили гордото, но невярно "Поезия". Мога да се закълна, че големите книги на т.нар. популярна наука могат да сложат в малкия си джоб художествената фикция в едно отношение – със своя есхатологизъм. "Космос" на Карл Сейгън (астрономия), "Кратка история на времето" на Стивън Хокинг (физика), "Боби Фишер отива на война" на Дейвид Едмъндс и Джон Ейдинов (история), "Езиковият инстинкт" на Стивън Пинкър (когнитивни науки), "Колапсът. Човешките общества между успеха и провала" на Джаред Даймънд (география), "Елегантната вселена" на Браян Грийн (космология) са само част от вече преведените на български книги с могъщо звучене. В тях като в истинска религиозна поема (но без вайкане) човекът е поставен на мястото му – прашинка в универсума, механизъмче, подчинено на природните закони.

Удивителна песен едновременно за края на света и за неговото начало е и книгата на Алан Уайзман. Самият й жанр – базирана е на серия от пътеписни бележки и миниинтервюта с учени и практици – превръща посланието й в нещо стряскащо достъпно. Като в рекламите, разчитащи на думите на обикновения потребител, и тук всичко се крепи на казаното от наши съвременници, които се грижат за света, обитаван от нас. Лесничеи, хора от поддръжката на метрото или големите мостови съоръжения, океанолози и военни историци, учени и монаси – техният глас се извисява, защото са загрижени и защото ако спрат работата си, всичко ще рухне. Може би не на секундата, а за сто или петстотин години – но не кой знае колко повече.


Рефренът на "Светът без нас" гласи: относително скоро нашият човешки свят ще изчезне и най-сетне природата ще възтържествува. Къщите ни ще обраснат с храсти, ще ги населят бухали и невестулки. Ще дойде гората. Това е радикално различно послание от обичайната платформа на еколозите, които са загрижени за здравето на природата само защото то гарантира собственото ни оцеляване. Не, картините, които Уайзман си представя като възможна катастрофа, изглеждат много по-често така: "Привидно непобедимите хлебарки, внос от тропиците, отдавна ще са замръзнали в неотоплените апартаменти. Без боклуците на хората плъховете ще са измрели от глад или ще са станали жертва на грабливите птици, гнездящи в обгорелите небостъргачи."

Уайзман тръгва от разказа за индианците сапара в Амазония, които са изоставили своя вплетен в природната екосистема живот, за да отглеждат маниока и така да превръщат нови и нови територии в бавно възстановяваща се пустош. После минава през Беловежката пуща в Полша, последната истинска гора в Европа с нейните ендемични видове, за да ни подхвърли, че при кралете и при "фанатик като Херман Гьоринг" тя е била защитена много повече, отколкото при експлоатиращите дървесината й демократични режими. За да продължи през нюйоркското метро, постоянно заплашвано от подземните реки и от наводнение от повърхността и към езерото Танганайка, което съхранява в тинята си най-трайния спомен за живота на планетата. От съвременната политика към разказа за редуващите се ледникови периоди и възникването на човека в семейството на приматите.

В това пътуване Алан Уайзман се среща с всякакви хора, обединени от своята сила, и със сигурност това е утешителният хуманизъм на "Светът без нас". Иначе много от героите му звучат като библейски пророци. Например теорията на палеонтолога Пол Мартин: "Много е просто. Когато хората излезли от Африка и Азия и стигнали до други части на света, все едно се разтворил адът." Или мнението на масая Каси Кууни, обитател на кенийската равнина Серенгети: "След време СПИН ще заличи човешкия вид. Животните ще си получат всичко обратно."



Човекът е видян като природна стихия, доста по-страшна от ураган. И въпреки вниманието, отделено на резерватите и екологията, страниците, посветени на появата на пластмасите в края на Втората световна война и на периода им на разлагане, на нефтените петна или как и за колко време природата ще се справи с огромното количество въглероден двуокис, което цивилизацията ни бълва, "Светът без нас" не може да се нареди до "Серенгети не бива да загине" на Бернхард Гжимек, а по-скоро до "Пътят" на Кормак Маккарти. И дори коментарът за изкуството – най-дълго ще оцелее керамиката, но не завинаги – се вписва хармонично в тази героично честна книга.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Книги" Затваряне
Светът според Кристин

"Тайният път на мастилото" на Кристин Димитрова

Резултатите от изборите: Какво показват данните

Статистическият анализ на "Капитал" показва контурите на скритото влияние по места

Изборите: Технология на подчинението

Резервът от зависими гласове, който ГЕРБ и ДПС си осигуряват в малките населени места и ромските махали, може да превърне всеки вот в свирен мач

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

20 въпроса: Полина Лъжанска

д-р Лъжанска е сред инициаторите на сайта CancerCare.bg и благотворителния маратон Race for the Cure

Пътят към голотата

Изложба с актова фотография на Георги Ст. Георгиев от началото на ХХ век