Алиса в страната на Ешер

"Алиса в страната на чудесата" от Луис Карол с илюстрации на Ясен Гюзелев

Филмът на Тим Бъртън обърка всичко, което потенциално можеше да се обърка в екранизацията на една класика с главен герой момиченце. Дали киноинтерпретацията не е провал подобно на "Пътеводител на галактическия стопаджия"? Решава ли неудобните морални въпроси идеята Алиса да порасне от 7 направо на 19 години? Различават ли се радикално ужасът и екстазът на анимацията тук от чучулиговите трели и пролетността на дисниевските оперетни варианти?

Подобни ще са и въпросите, които задава новото издание на "Алиса в страната на чудесата" с илюстрациите на Ясен Гюзелев и в познатия стар превод на Лазар Голдман. Сред читателските реакции в amazon.com, предизвикани от канадското издание, има и вопъл, че е потискаща и дори страшничка. Същевременно точно с тези илюстрации Ясен Гюзелев вече е печелил награди, а в обосновката на журито на 22-ите годишни награди за дизайн на книгата в Канада, организирани от Обществото Алкуин през 2003, присъства и изречението, че третото място всъщност е резултат от компромис и че корицата на тази книга и виртуозното изпълнение на илюстрациите със сигурност я превръщат в най-яркия участник.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    mmiu avatar :-P
    mmiu
    • - 1
    • + 24

    страхотна статия, кара ме да си купя книгата! браво :))

    Нередност?
  • 2
    nomadnomad avatar :-|
    nomadnomad
    • - 1
    • + 30

    Рецензията на Йордан Ефтимов е с отличителния за него стил на краткост, строгост и притчов изказ, който изненадва с яснота на слово и мисъл. Със силата на въображението. Ерудицията му, също. Текстът засяга философия, литература, филмово и изящно изкуство и естествено еманира склонността на най-модерният от българските литературни критици и творци да създава понятия. Този текст на Йордан Ефтимов ми напомня френския постмодернист Жил Дельоз и неговият синдром на Алиса да бъдем малки и големи същевременно:
    "Но Ясен Гюзелев ще има и заклети фенове заради неистовия сарказъм в образа на Херцогинята и скрупульозната зазидана красота на двореца, където иззад завесите на прозорците надничат безкръвни физиономии. Дали вместо Ешер не трябваше да заговоря за Кафка, към чийто роман "Процесът" книгата на Луис Карол толкова мащабно е придърпана сега?"

    Нередност?
  • 3
    dina7 avatar :-|
    dina7
    • - 1
    • + 19

    As it happens... рецензията на Йордан Ефтимов за "новото издание на "Алиса в страната на чудесата" с илюстрациите на Ясен Гюзелев и в познатия стар превод на Лазар Голдман" ни потапя внезапно в света на Луис Карол, звучи оригинално и познавателно, но и неочаквано като великолепните илюстрации на Ясен. Не бих асоциирала текста на Йордан Ефтимов с рефлексията за парадокса на Дельоз - но с интерпретацията на създателя на Алиса:
    "Разбира се, че не е вярно, че "Дисни" първи захаросват и правят невинно-детска Алиса. Книгата е придърпвана към алегоричните истории с говорещи животни още в началото на ХХ век. Илюстрациите на Мейбъл Люси Атуел (1910) например пращат "Алиса" директно при "Работна мецана" на Леда Милева в прочита на художника Вадим Лазеркевич. А Жермен Буре (1951) сякаш ни представя Алиса като от списание "Дружинка". Алиса на Франц Хаакен (1970) доста прилича на Пипи Дългото чорапче. Ами кокетните, дори секси илюстрации на Хари Фърнис (1926 )? Има наивни Алиси и дърти кокетки, крехки или атлетични, исторически коректни към викторианството или съвсем чужди на историческите прочити. Илюстраторите са тези, които правят така, че "Алиса" да е близка ту на Дикенсовите герои, ту на Дороти от "Магьосникът от Оз", ту на Гъливър, ту на Кристофър Робин..."
    Блестящият стил на Ефтимов извиква "through the looking-glass" думите на самия Луис Карол: "Oh! how glad I am to get here! And what is this on my head?" she esclaimed in a tone of dismay, as she put her hands up to something very heavy, that fitted tight round her head.
    "But how can it have got there without my knowing it?" she said to herself, as she lifted it off, and set it on her lap to make out what it could possibly be. It was a golden crown."...

    Нередност?
  • 4
    kim avatar :-|
    Violeta Keremidchieva
    • - 1
    • + 24

    книга, в която бих пътешествала, направо ме кара да се замисля дали всъщност някои илюствации не са много по-хубави от тези в моите представи

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал