Моята голяма дебела гръцка сага
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Моята голяма дебела гръцка сага

Моята голяма дебела гръцка сага

"Мидълсекс" на Джефри Юдженидис

12215 прочитания

© Цветелина Ангелова


Всяка една голяма национална общност сред американските емигранти има своите аеди. Евреите най-много – от Филип Рот до Майкъл Шабон. Поляците имат Йежи Кошински. Италианците – Марио Пузо. Китайците – Дона Тарт с "Тайната история" и Ейми Тан с "Дъщерята на гадателя". Всяка общност е успяла да си произведе един роман сага, в който уж нещата се развиват в наши дни, докато не се осефериш, че през повечето време си бил или в прародината, или си наблюдавал ритуалите, които пришълците са донесли със себе си в Щатите. "Мидълсекс" на Юдженидис (носител на "Пулицър" за 2003) също се състои от два плана – семейна сага, чиято завръзка е в историческата за всеки съвременен грък 1922 г., и билдунгсроман, роман за живота на последния потомък на фамилията Стефанидис през 60-те и 70-те години в Средния запад и в края на 90-те в Берлин.

На кого, на кого да оприлича стила на Юдженидис? Стилът, с който той забавно, бавно, напоително, протяжно и шеговито ни потапя в атмосферата на Смирна в началото на 20-те, или на Детройт по време на Голямата депресия и през 60-те, или на Берлин по време на строителния бум през 90-те? Може би на Доктороу, ако потърся автор, добре познат у нас. И все пак повече – на Салман Рушди, един от първите станали на крака, за да аплодират Юдженидис още при първия му роман, десет години преди "Мидълсекс". Който е чел "Среднощни деца" и дори "Сатанински строфи", романи за срещата на Изтока и Запада, ще остане предоволен от "Мидълсекс".

И Юдженидис като Рушди е усвоил уроците на латиноамериканския магически реализъм в представянето на изпълнения с вълшебство свят на предците. Но също и света на собственото детство. "Мидълсекс" разказва за раждането и живота на един псевдохермафродит, но тази сюжетна линия, която се развихря на фона на процъфтяваща Америка от 60-те и 70-те години, настъпва едва след 287-а страница. Като при всеки майстор редукцията до сюжета ще е фатална за Юдженидис. Той може да ни предаде дилемите на емигранта по време на безработица, когато ни разказва как дядото на героя създава подземна таверна за вътрешни хора, а бабата започва работа като гледачка на копринени буби в една ислямска негърска секта; ужаса и желанието на една жена, щастливо омъжена за брат си, но толкова притеснена от мъжките му попълзновения; унеса на постепенно преминаващия в забравата склеротичен ум, докато човекът стъпва на Луната; срамът на едно хлапе на лолитина възраст, което не може да си позволи да се къпе със съучениците си под душовете в съблекалнята на стадиона и само навлажнява косата си на чешмата заради проверките на възпитателката.

Нашият читател ще цвили над самоироничните епизоди с немския специалист, убеден, че храната на гърците води до дълголетие, или при онази типична балканска баба гледачка, която със сребърна лъжица познава пола на бъдещото дете, като я провисва над издутия корем на бременната.

Роман, който неудържимо прелъстява с познанията за света, които са емоционално обагрени, прокарани през преживявания на конкретни типове герои. Исторически събития – но през погледа на старец или дете, грък или италианец, мъж или жена.

Всяка една голяма национална общност сред американските емигранти има своите аеди. Евреите най-много – от Филип Рот до Майкъл Шабон. Поляците имат Йежи Кошински. Италианците – Марио Пузо. Китайците – Дона Тарт с "Тайната история" и Ейми Тан с "Дъщерята на гадателя". Всяка общност е успяла да си произведе един роман сага, в който уж нещата се развиват в наши дни, докато не се осефериш, че през повечето време си бил или в прародината, или си наблюдавал ритуалите, които пришълците са донесли със себе си в Щатите. "Мидълсекс" на Юдженидис (носител на "Пулицър" за 2003) също се състои от два плана – семейна сага, чиято завръзка е в историческата за всеки съвременен грък 1922 г., и билдунгсроман, роман за живота на последния потомък на фамилията Стефанидис през 60-те и 70-те години в Средния запад и в края на 90-те в Берлин.

На кого, на кого да оприлича стила на Юдженидис? Стилът, с който той забавно, бавно, напоително, протяжно и шеговито ни потапя в атмосферата на Смирна в началото на 20-те, или на Детройт по време на Голямата депресия и през 60-те, или на Берлин по време на строителния бум през 90-те? Може би на Доктороу, ако потърся автор, добре познат у нас. И все пак повече – на Салман Рушди, един от първите станали на крака, за да аплодират Юдженидис още при първия му роман, десет години преди "Мидълсекс". Който е чел "Среднощни деца" и дори "Сатанински строфи", романи за срещата на Изтока и Запада, ще остане предоволен от "Мидълсекс".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    georgi avatar :-|
    georgi

    Йордан Ефтимов отново преобръща маргиналния свят на възприятията и представите за литература наопаки, за да го сложи на мястото му. За да превърне читателя на рецензията си в литература, а "Мидълсекс" на Джефри Юдженидис в магична реалност.
    Тази рецензия доказва, че България обитава нов век. Поне в литературата.

  • 2
    igr81 avatar :-|
    antropos

    До коментар [#1] от "georgi"Пишете откровени глупости.Специфичният стил на модерните критици не е лъжица за всяка уста.Колкото до самата рецензия - в нея прозира стремеж/рядко срещан в публичните изяви на Ефтимов/ ЗА НОРМАЛНА РЕЦЕНЗИЯ.

  • 3
    georgi avatar :-|
    georgi

    Говорите обобщено за "специфичния стил на модерните критици". Според мен, Йордан Ефтимов е водещ модерен критик и тази рецензия го доказва. Откровеността не е качество, а дали е глупава - слабо ме вълнува. Качество е яснотата. Ефтимов я постига именно в тази рецензия. Тя е "нормална" и магично сюрреалистична същевременно. Напомня ми експерименталната студия на Милър, Галантер и Прибрам - "Магическото число 7". Рисковано е да се сравнява литературна рецензия с психологически емпиричен анализ, но текстът на Йордан Ефтимов го позволява. Защо? Защото звучи универсално и "модерно" същевременно. Критическият анализ е от позицията на "Магическото число 7" в контекста на духовната сензорика. (Седмицата е цифра, но означи ли брой обекти, става число. Числата, които се образуват от 10-те цифри са безкраен дискретен ред. Няма други цифри. Изследването доказва общоприетия факт, че човешкото око може да възприеме симултанно 7 +/ - 2 обекта, което значи от 5 до 9 обекта, които стимулират зрението.) Същественото е, че варирането на броя на правилно възприетите обекти е около числото 7. Психологическият дискурс на това изследване потвърждава закономерната тенденция на проявлението на неговата универсална, но и особена, "магична" (в случая на рецензията – „модерна”) позиция в числовите системи. Накратко, както твърдите, „освен, че не е лъжица за всяка уста”, модерността на горния текст носи заряда на 7-ма степен от духовната сензорика по Милър, Галантер и Прибрам и определено стимулира зрението. Така модерността от функционалност се превръща в закономерност. Моделира мисленото, възприятията... И естествено ни превежда в ново хилядолетие. Благодаря на автора!

  • 5
    georgi avatar :-|
    georgi

    Може и да сте права, госпожа. Всъщност съм с бяла престилка. Геронтопсихолог съм. Да, пия си лекарствата по крайно неприятен повод нямащ общо с начина ми на изразяване. Иронията Ви е неуместна. Многото обяснения са форма на извинение, а аз не намирам за нужно да се извинявам. И тъй като разговорът е между мен и господина, а Вие някак се намесвате, ще добавя. Смятам стила на Йордан Ефтимов за повече от нормален - той е модерен. А да си модерен в началото на ново хилядолетие е адекватна закономерност. Отдавна чета този автор и като учен си позволих една метафорична прогностика за неговата модерност. Ако се е получило неловко, искрено съжалявам. И отново бих искал да благодаря на автора.

  • 6
    raycho avatar :-?
    Rayo

    © Цветелина Ангелова - книгата е издала или корицата е правила?

  • 7
    kliment avatar :-|
    kliment

    Братя българи, съвсем изпростяхме. Радини вълнения... Извинявай, Георги, "геронтопсихолгог" си, нещо те боляло..., ами и мен така, и аз съм някакъв, кой го интересува бе, човек? Отнеси се към "Научна мисъл" да му се не види. Това е литературен форум! Моля, Йордан Ефтимов и "Лайт" за извинение. Чета "Капитал", но тотално изперка тоя народ.
    Рецензията провокирала!?... Ами да, НОРМАЛНА РЕЦЕНЗИЯ . Затова провокира. Точно го е казал iqr81 -# 2. Да запазиш нормалност, да си нормален, е най-трудното. Очевидно си е невъзможно. Особено в изкуството. А Йордан Ефтимов го постига и на всичкото отгоре е и модерен. Ами, може си го момчето. И няма прошка за такива работи. Чудесна рецензия.

  • 9
    careless avatar :-|
    Bezgrijna Sladurana

    Пак са ме изтрили. А аз само изброих очевидни симптоми и не съм обиждала никого.

  • 10
    dina7 avatar :-|
    dina7

    Блестяща рецензия. Очевидно Йордан Ефтимов е водещ литературен критик на съвременна България. Модерен или нормален, анализът му е впечатляващ. Откакто чета "Лайт", не веднъж ме е изненадвала способността на този автор в кратък текст да каже най-важното за книгата. И извън нея. Непременно ще прочета "Мидълсекс" на Джефри Юдженидис. Звучи интригуващо. Благодаря за прочетеното!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK