Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Всяка една голяма национална общност сред американските емигранти има своите аеди. Евреите най-много – от Филип Рот до Майкъл Шабон. Поляците имат Йежи Кошински. Италианците – Марио Пузо. Китайците – Дона Тарт с "Тайната история" и Ейми Тан с "Дъщерята на гадателя". Всяка общност е успяла да си произведе един роман сага, в който уж нещата се развиват в наши дни, докато не се осефериш, че през повечето време си бил или в прародината, или си наблюдавал ритуалите, които пришълците са донесли със себе си в Щатите. "Мидълсекс" на Юдженидис (носител на "Пулицър" за 2003) също се състои от два плана – семейна сага, чиято завръзка е в историческата за всеки съвременен грък 1922 г., и билдунгсроман, роман за живота на последния потомък на фамилията Стефанидис през 60-те и 70-те години в Средния запад и в края на 90-те в Берлин.
На кого, на кого да оприлича стила на Юдженидис? Стилът, с който той забавно, бавно, напоително, протяжно и шеговито ни потапя в атмосферата на Смирна в началото на 20-те, или на Детройт по време на Голямата депресия и през 60-те, или на Берлин по време на строителния бум през 90-те? Може би на Доктороу, ако потърся автор, добре познат у нас. И все пак повече – на Салман Рушди, един от първите станали на крака, за да аплодират Юдженидис още при първия му роман, десет години преди "Мидълсекс". Който е чел "Среднощни деца" и дори "Сатанински строфи", романи за срещата на Изтока и Запада, ще остане предоволен от "Мидълсекс".
Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
13 коментара
Йордан Ефтимов отново преобръща маргиналния свят на възприятията и представите за литература наопаки, за да го сложи на мястото му. За да превърне читателя на рецензията си в литература, а "Мидълсекс" на Джефри Юдженидис в магична реалност.
Тази рецензия доказва, че България обитава нов век. Поне в литературата.
До коментар [#1] от "georgi"Пишете откровени глупости.Специфичният стил на модерните критици не е лъжица за всяка уста.Колкото до самата рецензия - в нея прозира стремеж/рядко срещан в публичните изяви на Ефтимов/ ЗА НОРМАЛНА РЕЦЕНЗИЯ.
Говорите обобщено за "специфичния стил на модерните критици". Според мен, Йордан Ефтимов е водещ модерен критик и тази рецензия го доказва. Откровеността не е качество, а дали е глупава - слабо ме вълнува. Качество е яснотата. Ефтимов я постига именно в тази рецензия. Тя е "нормална" и магично сюрреалистична същевременно. Напомня ми експерименталната студия на Милър, Галантер и Прибрам - "Магическото число 7". Рисковано е да се сравнява литературна рецензия с психологически емпиричен анализ, но текстът на Йордан Ефтимов го позволява. Защо? Защото звучи универсално и "модерно" същевременно. Критическият анализ е от позицията на "Магическото число 7" в контекста на духовната сензорика. (Седмицата е цифра, но означи ли брой обекти, става число. Числата, които се образуват от 10-те цифри са безкраен дискретен ред. Няма други цифри. Изследването доказва общоприетия факт, че човешкото око може да възприеме симултанно 7 +/ - 2 обекта, което значи от 5 до 9 обекта, които стимулират зрението.) Същественото е, че варирането на броя на правилно възприетите обекти е около числото 7. Психологическият дискурс на това изследване потвърждава закономерната тенденция на проявлението на неговата универсална, но и особена, "магична" (в случая на рецензията – „модерна”) позиция в числовите системи. Накратко, както твърдите, „освен, че не е лъжица за всяка уста”, модерността на горния текст носи заряда на 7-ма степен от духовната сензорика по Милър, Галантер и Прибрам и определено стимулира зрението. Така модерността от функционалност се превръща в закономерност. Моделира мисленото, възприятията... И естествено ни превежда в ново хилядолетие. Благодаря на автора!
Може и да сте права, госпожа. Всъщност съм с бяла престилка. Геронтопсихолог съм. Да, пия си лекарствата по крайно неприятен повод нямащ общо с начина ми на изразяване. Иронията Ви е неуместна. Многото обяснения са форма на извинение, а аз не намирам за нужно да се извинявам. И тъй като разговорът е между мен и господина, а Вие някак се намесвате, ще добавя. Смятам стила на Йордан Ефтимов за повече от нормален - той е модерен. А да си модерен в началото на ново хилядолетие е адекватна закономерност. Отдавна чета този автор и като учен си позволих една метафорична прогностика за неговата модерност. Ако се е получило неловко, искрено съжалявам. И отново бих искал да благодаря на автора.
© Цветелина Ангелова - книгата е издала или корицата е правила?
Братя българи, съвсем изпростяхме. Радини вълнения... Извинявай, Георги, "геронтопсихолгог" си, нещо те боляло..., ами и мен така, и аз съм някакъв, кой го интересува бе, човек? Отнеси се към "Научна мисъл" да му се не види. Това е литературен форум! Моля, Йордан Ефтимов и "Лайт" за извинение. Чета "Капитал", но тотално изперка тоя народ.
Рецензията провокирала!?... Ами да, НОРМАЛНА РЕЦЕНЗИЯ . Затова провокира. Точно го е казал iqr81 -# 2. Да запазиш нормалност, да си нормален, е най-трудното. Очевидно си е невъзможно. Особено в изкуството. А Йордан Ефтимов го постига и на всичкото отгоре е и модерен. Ами, може си го момчето. И няма прошка за такива работи. Чудесна рецензия.
Пак са ме изтрили. А аз само изброих очевидни симптоми и не съм обиждала никого.
Блестяща рецензия. Очевидно Йордан Ефтимов е водещ литературен критик на съвременна България. Модерен или нормален, анализът му е впечатляващ. Откакто чета "Лайт", не веднъж ме е изненадвала способността на този автор в кратък текст да каже най-важното за книгата. И извън нея. Непременно ще прочета "Мидълсекс" на Джефри Юдженидис. Звучи интригуващо. Благодаря за прочетеното!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.