"Всички си тръгват", Уенди Гера

издателство "Жанет 45", превод Еми Барух

"Аз пиша поезия и дневници", казва в едно свое артистично интервю Уенди Гера. Тя е родена и живее в Куба. Заявява, че няма намерение да напуска страната си, независимо че вече е известна и едва удържа енергията си, пътувайки по света. Пристрастена е към поезията заради образите и абстракцията. А пише всеки ден в дневника си, защото там намира уединение в една много колективна страна. И заради действието. За Уенди Гера дневникът запечатва не толкова мислите й, колкото случки и активни събития. Жанровете я интересуват дотолкова, доколкото може да ги използва, за да ги сведе до любимата си форма на писане – дневник. Във "Всички си тръгват" (2006) няма безкрайни описания в дълги изречения. Написан е драматургично – има въведение, завръзка и развръзка, както казва сама тя, "дори и това да не се забелязва". В основната си част разказът върви по дати, но има случки, които носят заглавия и настояват да им обърнеш специално внимание. Романът-дневник разказва за порастването на Ниеве (Снжанка) в Куба, шумно място, където не се допуска хората да бъдат сами, но изолирано географски и политически. Детството и младостта са наситени с преживявания, които Ниеве невинаги разбира. Дневникът ги пази, за да не ги забрави и някой ден да ги разбере. Политиката е важна част от записките – през отношенията между хората, поезията, картините, радиопредаванията, песните и романите до напускащите творци. "Всички си тръгват", но разделите са част от порастването.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал