С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Ревю / Книги

2 16 мар 2011, 14:45, 3299 прочитания

Това не е всичко

Васил Георгиев, "Деград", ИК "Сиела", С., 2011

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

За няма и две години Васил Георгиев стана ако не в култов, то поне "клубен" автор – знаменитост със своя малка, но възторжена публика от фенове, критици и редактори. Напълно заслужено. Първата му книга "Будистки плаж" (2009) е един от най-силните дебютни сборници с разкази за последните двайсетина години. С втората, "Уличник" (2010), Георгиев измисли нов жанр и ни остави да се чудим това художествена литература ли е или справочник с информация за софийските улици. Третата му книга, "Деград", е направена по-модела на първата, а няколко от разказите в нея показват, че Васил Георгиев е не просто добър, но и се развива.

Само че по-широката публика реагира с подозрение на клубните величия и прехвалените "фешън" писатели. Има сега един успешно рекламиран, в рамките на възможното, образ на Писателя-Отворено-Софийско-Копеле, който познава по име поне трийсетина бармани и е наясно с актуалния за сезона цвят дамско бельо, но си дава вид, че тази осведоменост е нещо естествено и съответно незначително. Доста от младите използват този образ, за да наберат минималната критична маса читателско внимание. Донякъде така се получава и с Васил Георгиев. Би било жалко обаче, ако той остане при този образ. Определението "лайфстайлна литература" в случая е напълно погрешно. Няма нищо лайфстайлно в неговото писане, като изключим това, че публикува предимно в лайфстайл издания.


Разказите на Васил Георгиев тръгват от разпознаваемата действителност само за да намерят начин да се измъкнат от нея. Другият възможен живот – това е неговата тема. Като релета, превключващи различните реалности, се явяват случайността, смъртта, жената, животното (куче или котка). Всички те по един или друг начин оголват илюзорността на реалността, отключват някакво друго битие, в което смъртта не е край, а начало. Фантасмагориите всъщност символизират това, че човекът може да се променя дори без самият той да го е подозирал.

Читателят, който няма много време, а иска да разбере какъв пък е сега този Васил Георгиев, най-добре да пробва със "Смъртта е разврат" или "След бурята ще бъдем пак със тебе" от новата му книга. Ако му се видят безсмислена психария, значи просто няма смисъл да продължава.

Силата на Васил Георгиев е в умението да изгражда настроение, в меката меланхолия, която ни засмуква като четвърто измерение в разказите му. (Точно този лиризъм го отличава например от Радослав Парушев, който също интелигентно разколебава действителността, но предимно през иронията.) Настроението е начинът да бъде мотивирано, прието от читателя превключването между реалности. Има обаче един проблем. Ние сме сигурни в реалността на света, който обитаваме, защото другите около нас непрекъснато я потвърждават. Това прави преминаването през врати към други възможни реалности занимание самотно. Затова и в разказите на Васил Георгиев има място само за един герой – главния, който е алтер его на автора. Останалите са знаци, образи, сенки или набързо щрихирани карикатури. Не че това непременно е лошо, но ако продължава все така, Васил Георгиев ще има проблеми с бъдещия си роман. А едва ли има разказвач, който да не мечтае за Големия роман.



Съсредоточаването върху едно съзнание, при което реалността се размива и удвоява, има своето съответствие на стилово равнище – разгърнатите, оживели метафори. "Но времето без теб започна да навява в съзнанието ми ветровете на тъжната пустиня, в която живеех, преди да те срещна – тези ветрове ме засипват, зацапват ме в мазната вихрушка от пясъчен прах, въртят ме безпомощно в нея, предупреждават, напомнят, пречат и миришат на земя и на пръст. Вече чакам, копнея, искам да те видя отново, за да издърпаш за ръката затъналото ми в пясъка същество, да ме качиш върху циците си и като камила да ме изведеш от пустинята" ("Смъртта е разврат"). Метафоричността обаче, колкото и да е ефектна, мирише на литературност и направеност. Затова съм много любопитен дали Васил Георгиев ще продължи в посоката на "Уличник" – пределно сухо, неукрасено изложение с дискретни смени на ракурса, придаващи дълбочина и емоция. В "Деград" нещо подобно е разказът "Възможности". Изобщо в третата си книга Васил Георгиев търси разнообразието, експериментира, макар и невинаги успешно. Има два разказа, които са като фейлетони от "Стършел" ("Европейската конституция" и "Легитимното българско дупе"). Други се крепят на една-две "хрумки" и това може би нямаше да прави впечатление, ако не стояха редом с такива брилянтни неща като "След бурята ще бъдем пак със тебе". Но по-добре неравномерна, отколкото монотонна книга.

Съвременността на "Деград" не е в разпознаваемите типажи и места. Тя е в способността да се докосне онази скрита струна в душата на уж трезвия, прагматичен съвременник, която го кара да търси излаз от действителността, налагана ни като единствена от медии и търговци. Литература, която ни напомня, че това тук не е всичко и не е Краят.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Какви са вашите отношения с парите
Покажете как харчите и ще ви кажем какъв герой сте

Разберете ТУК

Разбирате ли се добре с парите?



Прост въпрос, чийто отговор обаче често затруднява. За някои хора парите са просто символ за личен или професионален успех. Други ги възприемат като средство за по-висок социален статус и неговата демонстрация без значение дали са щастливи или не.

Направете този бърз и забавен тест, за да разберете какъв герой сте, как харчите, какви са рисковете и как да подобрите отношенията с парите си.


capital.bg/partners/unicredit

Прочетете и това

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Книги" Затваряне
Сделка или не

Едуардо Портър разсъждава за цената в религията, политиката, екологията и обяснява защо няма безплатна информация

Годината, в която телевизия "Алма матер" стана известна

Университетът замрази договора си с външния продуцент, който щеше да създава програма за канала

Защо Брюксел вдигна ръце от България

Основната причина за провала на мониторинга е, че ЕК просто нямаше достатъчно правомощия да наложи промените.

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Звезда и половина

Историкът Уилям Юинг за ретроспективата на легендарния фотограф Арнолд Нюман в София

Живот след живота

Режисьорката Петя Накова за новия си роман, в който документира битката с рака на гърдата

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Кои са най-растящите IT компании, ще има лимити по "Гражданска отговорност", паркът на основателите на "Телерик" расте с нова сграда

Емисия

DAILY @7AM // 21.11.2018 Прочетете