Последният англичанин

Джулиан Барнс, "Пулс", пр. Любомир Николов, изд. "Обсидиан", С., 2011 г.

Човешки е най-простото възможно определение за разказите на Джулиан Барнс от сборника "Пулс". При четенето им изпитваш усещане, подобно на това, когато си загубил нещо, усещал си липсата му, но разбираш какво е чак като го откриеш отново. Това са разкази за фината материя на човешките взаимоотношения. Рецензенти от Острова дори промърмориха, че били прекалено английски, твърде забити в живота на средната класа. Средна класа в случая е не толкова социологически термин, колкото обозначение за общество от възпитани, сдържани, саморефлексивни и надвили на масрафа си хора, каквито в български роман няма да намерите със сигурност. Например съпруг, когото комарите хапят, но той не се издава, за да изглежда идеална вечерята на открито, която съпругата му е организирала. Впрочем българският прочит вероятно възприема героите на Барнс по-симпатични, отколкото са те за английската публика. Това, което британците самокритично възприемат като лицемерие и безчувственост, нас по-скоро ни удивлява като пример за тактичност и сдържаност.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    d.kondeva avatar :-|
    d.kondeva
    • - 1
    • + 8

    Умна, изтънчена, елегантна рецензия - като прозата на Барнс. Бойко е от малкото истински литературни критици в България.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал