Последният англичанин

Преглед на оригинала

Човешки е най-простото възможно определение за разказите на Джулиан Барнс от сборника "Пулс". При четенето им изпитваш усещане, подобно на това, когато си загубил нещо, усещал си липсата му, но разбираш какво е чак като го откриеш отново. Това са разкази за фината материя на човешките взаимоотношения. Рецензенти от Острова дори промърмориха, че били прекалено английски, твърде забити в живота на средната класа. Средна класа в случая е не толкова социологически термин, колкото обозначение за общество от възпитани, сдържани, саморефлексивни и надвили на масрафа си хора, каквито в български роман няма да намерите със сигурност. Например съпруг, когото комарите хапят, но той не се издава, за да изглежда идеална вечерята на открито, която съпругата му е организирала. Впрочем българският прочит вероятно възприема героите на Барнс по-симпатични, отколкото са те за английската публика. Това, което британците самокритично възприемат като лицемерие и безчувственост, нас по-скоро ни удивлява като пример за тактичност и сдържаност.