С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Ревю / Книги

7 юли 2011, 11:41, 4953 прочитания

Светът е крехък

Дино Будзати, "Шейсет разказа", преведе от италиански Нева Мичева, ИК "Колибри", С., 2011

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Разказ: Мирна нощ

Разказ от сборника "Коломбър" на италианския писател Дино Будзати

12 дек 2014

Дино Будзати е един от може би най-недооценените автори в литературата на ХХ в. Литературното му родословие го свързва с Кафка и Борхес, но той има лошия късмет да се разгърне като писател между 30-те и 60-те, когато в политиката е на мода лявото, а в литературата – реализмът. По-късно, когато идва времето на постмодернизма, Будзати ще остане в сянката на сънародниците си Калвино и Еко. В България ситуацията за него също е деликатна. През първата половина на 80-те излязоха три негови романа – "Татарската пустиня" (1981), "Наркоза" (1983) и "Големият портрет" (1985). Това обаче автоматично му отнема ореола на "забраняван" автор и навява (погрешни) асоциации за социално ориентиран, "критикуващ буржоазната действителност" автор. Младата публика пък трудно може да бъде привлечена с книгата на писател, който не дава интервюта и не произвежда новини, защото е мъртъв от 40 години.

Именно затова има реална опасност да пропуснем "Шейсет разказа" – авторска подборка от най-добрите разкази на Будзати, издадени за пръв път през 1958 г. и великолепно преведени сега на български от Нева Мичева. Понякога Будзати бива определян и като фантаст, защото разказите му се разполагат в една исторически неопределена действителност. По-точно ще бъде да ги наречем екзистенциален хорър, ако трябва да им слагаме търговски етикет. При Будзати всекидневното се оказва пронизано от трансцендентното. Светът е крехък, обгърнат от една друга, плашеща и изкушаваща реалност, която непрекъснато ни изпраща своите знаци, а ние ги отхвърляме със закоравелите си самоуверени сърца. В поне два разказа темата е за края на света, а в по-широк смисъл и другите са за това – за личния апокалипсис, пред който се изправя всеки.


На места Будзати сякаш просто преработва страшни приказки и градски легенди. Тайнственото и мистичното обаче не е само за задържане на вниманието. Будзати е и реалист, но в изображението на психологическите реакции спрямо странното и необяснимото. Доста често се повтаря един модел – героите се правят, че не забелязват отвъдното и неговите знаци, държат се сякаш нищо не се е случило, докато светът или животът им не рухне. Където разказът свършва. Подтекстът е, че всъщност хората отказват да приемат истинската си същност, а свръхестественото говори именно на нея. Типичен пример е разказът "Кучето, виждало Бог", където жителите на селцето се измъчват от присъствието и погледа на кучето и неусетно стават по-добри, но с нежелание и срам, а всеки се опитва да скрие промяната си от останалите. (Хранят кучето тайно, а жените, започнали отново да ходят на църква, си измислят оправдания от типа на "уморих се, влязох да поседна за малко"). Това, което подсказва Будзати, е, че вкопчването ни в рутината на ежедневието е всъщност отказ да посрещнем лице в лице големите въпроси за доброто и злото, за смъртта и Бог.

Понякога Будзати сатиризира "висшето общество", но не от някакъв пролетарски гняв, а защото по-високо стоящите в социалната йерархия са по-склонни да изпадат в надменна самоувереност, отказвайки да забележат всичко онова, което подкопава привидната сигурност на съществуването им. (Разказът "И все пак някой чука на вратата" например е като готическа версия на вица за сър Джон и покачващата се Темза, но ефектът му е във финото напрягане между усилващите се знаци на катастрофата и репликите на героите, търсещи претекст да омаловажат случващото се.) Понякога се намеква и за революцията, но не като кулминация на класовата борба, а отново като алегория на свършека и рухването на фалша, зад който сме се чувствали уютно.

Стилът на Будзати е сух, изчистен от емоционално съпричастие, стил на равин, който разказва енигматични притчи. Будзати обаче може и да затрогва, да пише с някаква ангелска невинност и простота. Така е в "Коледен разказ", където в навечерието на Коледа катедралата е чисто и просто "пълна с Бог", но скитникът, помолил за "малко Бог", получава отказ и Бог изчезва; секретарят на архиепископа тръгва да търси да вземе отнякъде малко Бог, но навсякъде, където го намира, му казват "Ааа, не давам, за мен си е" и винаги след тези думи Бог изчезва. Или пък "Напразни покани", едно от най-хубавите любовни писма, откакто съществува писменост. (Може да се прочете и тук).



Шейсет разказа, шейсет алегории – понякога по-ясни, понякога напълно енигматични. Алегории на страха ни да бъдем себе си, като се открием към тревожния и удивителен свят, лежащ отвъд подредените ни, сигурни дни.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Какви са вашите отношения с парите
Покажете как харчите и ще ви кажем какъв герой сте

Разберете ТУК

Разбирате ли се добре с парите?



Прост въпрос, чийто отговор обаче често затруднява. За някои хора парите са просто символ за личен или професионален успех. Други ги възприемат като средство за по-висок социален статус и неговата демонстрация без значение дали са щастливи или не.

Направете този бърз и забавен тест, за да разберете какъв герой сте, как харчите, какви са рисковете и как да подобрите отношенията с парите си.


capital.bg/partners/unicredit

Прочетете и това

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Книги" Затваряне
Голямото лятно четене

Годината, в която телевизия "Алма матер" стана известна

Университетът замрази договора си с външния продуцент, който щеше да създава програма за канала

Защо Брюксел вдигна ръце от България

Основната причина за провала на мониторинга е, че ЕК просто нямаше достатъчно правомощия да наложи промените.

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

20 въпроса: Мария Касимова

Най-новата й книга - "Балканска рапсодия" (изд. "Колибри"), излезе тази есен

Всичко е игра

Изложба изследва сложното взаимодействие между видеоигрите и реалността

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Червена вълна на борсите, кризата в "Обединени патриоти" продължава

Емисия

DAILY @7PM // 20.11.2018 Прочетете