Опит върху човека

Жозе Сарамаго, "Слепота", ИК "Колибри", преведе от португалски Вера Киркова-Жекова, С., 2011

"Слепота" е мисловен експеримент. В какво би се превърнало обществото, ако хората спрат да виждат? В началото на романа един човек ослепява, започва да вижда всичко в бяло, след него и други, влезли в контакт с него след ослепяването му. Правителството решава, че става дума за неизвестна епидемия, и изолира първите ослепели в една изоставена лудница - без обслужващ персонал, но охранявана от войници, които стрелят по всеки, който се опита да излезе. Героите са без собствени имена (обозначени като Първият ослепял, Момичето с тъмните очила и т.н.), а само един между тях, Жената на доктора, запазва зрението си, но се представя за сляпа, за да помага на съпруга си. Пристигат нови конвои с ослепели, а животът в изолатора започва да се самоорганизира – шайка слепци, въоръжени с пистолет и тояги, обсебват храната и започват да я "продават" на останалите. Първо ги карат да си дадат скъпоценностите, а няколко дена по-късно пожелават и жените им. Междувременно част от ограбваните и унизявани слепци са доволни, защото поне има някакъв ред. Съвсем като зараждането на държавата при Енгелс.Какво става, когато хората не виждат? Започват да не уцелват тоалетните, размазват изпражнения навсякъде, вмирисват се и започват да ядат гадости. През 2008 г. Фернандо Мейрелес, режисьорът на "Градът на бога", направи филм по романа на Сарамаго. (Кадър от филма е използван в корицата на българското издание на романа.) Филмът обаче представя съществуването на комуната от слепци доста по-естетизирано. Гледалите филма, ако решат да прочетат книгата, трябва да се приготвят за един много по-мрачен, брутален и отчайващ свят. В романа има един втори пласт, който филмът е изрязал. Можеш ли да останеш човек, ако не само не виждаш, но и няма кой да те гледа? Това е позната тема във философията от втората половина на ХХ век – погледът на Другия е онова, което конституира нашата идентичност, създава ни като морални същества. Съответно Бог е обобщеният символ на този поглед. Сарамаго разиграва една сложна плетеница от тези идеи и религиозните им контрапункти, най-вече чрез образа на единствената зряща - Жената на доктора (изиграна във филма от Джулиан Мур). Тя се вписва в модела на Христос, представян не като Бог, а като човек – слаб, страдащ и любящ. Любима тема на леви писатели с философски амбиции, Сарамаго не прави изключение. (Също като Казандзакис и той си е имал ядове с консервативните кръгове заради изобразяването на Христос в един по-ранен свой роман, "Евангелието според Иисус Христос"). Големият въпрос на романа е можеш ли да останеш човек в един свят, в който не си виждан от никого. Свят без Бог. Неслучайно кулминационната сцена е гледката на иконите и статуите в църквата, чиито очи нечия ръка е закрила с бели превръзки. Истинският ужас на слепотата е не в това да не виждаш, а да не бъдеш виждан.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал