Високо, високо, високо
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Високо, високо, високо

Високо, високо, високо

Милен Русков, "Възвишение", ИК "Жанет-45", С., 2011

Бойко Пенчев
12527 прочитания

Ние нямаме такава книга. Възраждането е език и епоха, които училището и политиците са умъртвявали с клишета в продължение на десетилетия. Затова през 90-те години на ХХ век, когато падането на комунизма сякаш ни предлагаше да преосмислим всички идеологии и трафарети, се появи смътната утопия за едно друго Възраждане – отвъд национализма и задължителната почит. Възраждане, в което всичко е възможно, защото думите и нещата все още не са намерили "правилните" си обвързвания. Възраждането като раждане, което можем да избираме – защото след 1912 и още повече след 1944 г. всичко е вече предопределено, включително унилия, безкрил начин, по който мислим себе си и света си. От всичко това не произлезе кой знае какво, но ето че посред постпреходното безвремие сега се появява романът на Милен Русков "Възвишение", за да повдигне хоризонта на душевното ни угнетение.

Да не си помисли някой, че "Възвишение" е просто занимавка за уморени филолози. Това е разказ в първо лице за патилата на бай Гичо, сподвижник на Димитър Общи в обира при Арабаконак - бунтовник, списовател и спонтанен гностик. Целият роман е издържан в един конструиран език, в който по неподражаем начин се смесват високото и ниското, случайното и сюблимното. Ние нямаме онази традиция на стилов експеримент, позволяваща да се пишат романи на езика на XIX или дори XVII в., както правят Джон Фаулз и Питър Акройд. Единственото, което имаме, е украсената архаична стилизация, позната ни от Антон Дончев и късния Емилиян Станев, отдавна превърнала се в клише. Българският литературен език е плитък откъм история и затова всяко негово разширяване назад дава простор. Всъщност Милен Русков е съчинил не просто език, а съзнание - несъществуващо и все пак възможно. Създал е глас, който обсебва. В дълги периоди от повествованието сякаш нищо особено не се случва – героите се размотават по планините, разнасят ту пари, ту писма, но романът се държи на стихията на разказването, в което дребните неща непрекъснато намират някакво високо, литературно съответствие, разбира се, иронично.

"Възвишение" работи на няколко нива и първото е преобръщането на училищните клишета за "народ" и "революционери". Гичо и неговите другари отнемат кесии, а понякога и човешки живот с невинността на младенци. Не става дума за евтина "демитологизация", а за даване на нов живот на онзи изтласкан от българската култура образ на "апостолите" и "народа", познат ни например от "Миналото" на Стоян Заимов. "Възвишения" е продукт на задълбочено проучване на литературния, историческия и дори географския материал. Това е диалог с оформения образ на Възраждането, опит да се мисли българския XIX век не през училищните Ботев, Левски и Вазов, а през Петър Берон, Раковски и Димитър Общи.

"Възвишение" ни отнема почвата под краката, показвайки ни сякаш опакото на Възраждането. Приключението обаче е дори по-голямо, защото Милен Русков размества не само авторитетите, а изобщо представата за "високо" и "ниско" като отделни неща, за които трябва да се говори по различен начин. Изповедта на Гичо е едно гигантско стилово смешение, което и разсмива, и стъписва. Както и в предишния си роман, "Захвърлен в природата", Милен Русков въвежда един подчертано наивен (в нашите очи) герой, който обаче смята себе си за "издълбоко" запознат с нещата и това разминаване поражда смях. "Възвишения" е неистово забавна книга, но хуморът не е в ситуациите, а в ироничните пропадания на усилията ни да подредим света в опита си. Затова и "учената" реч на Гичо периодично се прекъсва от псувни. Ако не вярвате, че може да се попържа без грам цинизъм, прочетете тази книга.

"Възвишение" ни предлага множество ерудитски игри, в нея на непрекъсната иронична преоценка, едновременно "отдолу" и "отгоре", се подлагат ключовите понятия на националноидеологическия разказ – Свобода, Просвещение, Народ ("Българин да си е зла съдба. Туй сякаш не е име на народ, а болест някоя. Вечно несполучил"). В един скрит пласт на повествованието обаче, пласт, който в хода на романа става все по-явен, "Револуциата" започва да придобива мистично, гностическо измерение. Третият роман на Милен Русков не е толкова далеч от първия – "Джобна енциклопедия на мистериите". "Възвишение" ни предлага едно трансполитическо мислене за Свободата, осъзнавана все по-настоятелно от героя като освобождаване от лъжовния свят, създаден от един "Демигоргон" (т.е. Демиург), за да плени нетленната Душа. "Револуциата ще те изправи с оружие в ръка против безсмислений порядък на света." "Възвишение"» може да се чете като "височини"» (героите бродят основно по Балкана), в книгата значи основно просвещаване, но в крайна света се оказва онова възвисяване, в което гностиците търсят освобождаването от материалния свят. В цялата книга всичко става леко, на шега – затова финалът сякаш ни връхлита със своята сюблимност. Това последно, истинско преобръщане обаче не се усеща като изкуствено пришито. То е подготвено от скритата гностическа линия в романа. Привидно комичен, "Възвишение" възвисява. Открива ни достъп до онзи корен на нещата, в който страшното и смешното се сливат. Тогава? Както би ни посъветвал бай Гичо: «Следвай Съдба си и не бери дерт."

Ние нямаме такава книга. Възраждането е език и епоха, които училището и политиците са умъртвявали с клишета в продължение на десетилетия. Затова през 90-те години на ХХ век, когато падането на комунизма сякаш ни предлагаше да преосмислим всички идеологии и трафарети, се появи смътната утопия за едно друго Възраждане – отвъд национализма и задължителната почит. Възраждане, в което всичко е възможно, защото думите и нещата все още не са намерили "правилните" си обвързвания. Възраждането като раждане, което можем да избираме – защото след 1912 и още повече след 1944 г. всичко е вече предопределено, включително унилия, безкрил начин, по който мислим себе си и света си. От всичко това не произлезе кой знае какво, но ето че посред постпреходното безвремие сега се появява романът на Милен Русков "Възвишение", за да повдигне хоризонта на душевното ни угнетение.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    barbarossa avatar :-|
    Barbarossa

    Четох веч откъслеци от книгата някакви, велика работа, вярно пише критикаря.

  • 2
    vitoryankov avatar :-?
    Янков Виктор

    Ето ли любимата поговорка на Гочо : "Научил са поп да яде варен боб, свършил са боб, отучил са поп"

  • 3
    borabora54 avatar :-P
    borabora54

    Айде, по-кротко с дитирамбите... Има и други, (ама много добри книги) от последните години, по историческата тема... Просто не сте ги чели.... Тук, (по тези ширини) като си нарочим няколко за гении... си карат така... завинаги....

  • 4
    ljukler avatar :-|
    Todor Peev

    До коментар [#3] от "borabora54": Дитирамби... Човек какво се включваш неподготвен? Изобщо не става въпрос за историческа тема, просто Милен Русков е наистина един уникален автор, който е имал може би малшанса да се роди в България, иначе да е един от най-модерните автори в света в момента. Силно се съмнявам, че изобщо си чел книгите му, за разлика от мен. "Джобна енциклопедия на мистериите" е може би най-стойностното и модерно нещо излизало на пазара ни от наш собствен автор през последните 30 години! Карали си гениите завинаги... Тук при нас да си нямаш късмета да ти издадат книга и някой да каже добра дума за нея. Всичките ти тези многоточия само показват, че нямаш какво друго да кажеш - хайде обоснови се - критикувай, кажи кое не е наред какво не става, а не си прави проветрение на устата.
    Хора четете :) И купувайте български автори. Книгите на този си заслужават поне всяка стотинка. След първата изобщо не можах да повярвам, че автора и е българин, има такава висока обща култура и ерудиция. А усещането, да откриваш сам в текстовете кое е истина и кое е мистификация беше просто магическо :)

  • 5
    borabora54 avatar :-P
    borabora54

    До коментар [#4] от "ljukler":

    Нещо не си разбрал, подготвения... Някъде да съм писал, че книгата не струва? Напротив, чудесна е! Въпроса не в това да спорим дали "ябълката сирийска или ябълката африканска е по-добра...", а да се отдаде дължимото и на други книги... От български автори, разбира се. А, то - 5-6 имена се въртят (не е само в литературата, уви! Явлението е всеобщо)... и всеки последващ опус е гениален...

  • 6
    ljukler avatar :-|
    Todor Peev

    Ами не си е проличало - да си казал, че ти харесва? Ти да си си прочел коментара след като си го написал? И много ясно, че се въртят 5 6 имена - ние с нашия огромен пазар и нашите много и даровити автори трябва да се радваме, че и толкова се въртят. Пък и ми е много интересно кои са тези други книги "по историческата тема". Сигурно някакви издания на Тангра Таннакра. Човекът за мен си е много нива над другите и това е.
    Като ти харесва книгата, кажи че ти харесва, ако не ти харесва - пак си кажи мнението, но така да нареждаш тук като баба рестититутка е доста неудачно.

  • 7
    borabora54 avatar :-P
    borabora54

    До коментар [#6] от "ljukler":

    Не е проличало, щото то не е разбрало... Виждам, че преливаш от остроумие с епитетите... Плоски са, пък и неуместни.... Тангра-Таннакра не чета. Колкото за "другите книги" - намери, прочети и тогава пиши, кое от кое, по-велико е... Което само по себе си е глупост някаква, ама нейсе.

  • 8
    desodanov avatar :-|
    desodanov

    борабора54, в последните години има няколко много добри неща от български автори и те вероятно се виждат от височината на "Възвишение".

  • 9
    tri4ko avatar :-|
    tri4ko

    Убава книга и убав списувател; остава и да си я найда отнейде.

  • 10
    trivial avatar :-|
    trivial

    Това е Романът


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK