Господинов, тъгата и Минотавъра
Георги Господинов, "Физика на тъгата", ИК "Жанет-45", С., 2012
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Колкото по-успешен и обичан от публиката е един автор, толкова по-напрегнати са очакванията към новата му книга. Тя трябва да носи от същото, заради което сме харесали предишните, и в същото време да е различна, надхвърляща представата ни за този автор. "Физика на тъгата" на Георги Господинов перфектно се справя с този баланс. С "Естествен роман" и останалите си текстове Господинов създаде публика и формира вкус. "Физика на тъгата" е 100% Георги Господинов и същевременно нещо повече. Вторият роман не само е различен от първия – той ни предлага един друг контекст, по-топъл и интимен, през който да четем написаното досега от този автор.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Вече съм абонат Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
39 коментара
Странно. Току-що дочетох книгата. Хареса ми, но още не съм я осъзнал. Хубаво е, че и в България има толкова талантливи хора, които създават нещо на български език. Вчера гледах Григор Димитров и Цветана Пиронкова и много се изкефих. Но техните умения, техният език е универсалният език на движението, на тениса. Докато в книгата на Георги Господинов има нещо интимно българско, което може да се усети пълноценно само от нас, носителите на езика.
- Как сме, как сме? - попитал др. Живков.
- Аз сме, - отговорил Георги Господинов.
Страхотно начало, приемливо съдържание в средата и разочароващ финал. Все се надявах смисъла да се появи в последните страници (като "Името на розата" например), но не би. "Естествен роман" беше кратък, ясен и пределно точен, но този път набора Г.Г. е изпуснал текста. Както и да е, млад е още :), времето е пред него, ще го следя и в бъдеще.
Имам една мечта - посредствените да се осъзнаят и да не са прекалено кресливи. Мечти...
Абракадабрите на един недоучен провинциал с претенции.
Защо е публикуван и защо е хвален е ясно.
До коментар [#5] от "bobop77":
Защо?
За разлика от останалите български писатели, които си изкарват хляба честно, този е главен редактор 20 години, член на всякакви фондации, стипендиант и н.с. в Института по литература.
На колонизираното племе трябва да се казва кой е най-добрият му писател.
Най-лошото е, че този е такъв провинциал, че си е повярвал.
Не знам как не са го сравнили с Георги Караславов още.
До коментар [#7] от "bobop77":
Звучиш толко кисело, все едно са ти отказали стипендията, членството и редакторския пост в един и същи следобед.
До коментар [#6] от "fubar":
За услугите, които е вършил. Например, за редакцията на сборника със спомени за социлизма. Тогава са избивани хора, вземан е имотът на хората, за да настанят в него нискочелите неграмотни убийци на Партията, а той ти дава спомен за портокалите по Нова година и морените.
Манипулатор на историческата памет.
Сега се замаскират следите с "аз сме" и "всеобща тъга".
И наивните вярват, че и го купуват.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.
Вход