Минало не свършено

Джулиан Барнс, "Предчувствие за край", преведе от английски Любомир Николов, ИК "Обсидиан", С., 2012

Макар да е едно от емблематичните имена на британската литература, Джулиан Барнс спечели за първи път "Букър" едва миналата година с "Предчувствие за край". Впрочем още при обявяването на финалистите за наградата през 2011 г. избухна скандал, тъй като някои от членовете на журито заявиха, че искат да лансират и "четивни" романи, които ще се харесат от широката публика, а не само от лондонските критици. Все пак накрая наградата бе дадена на Барнс, може би за да остане и вълкът сит, и журито цяло.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    lot49 avatar :-|
    lot49
    • - 5
    • + 4

    Безвкусно, както винаги.
    Ако разберем кое е прозрението на Пенчев, сигурно щяхме да сме повече оптимисти, че този човек чете книги и има стил.

    Нередност?
  • 2
    haskovo1._ avatar :-|
    haskovo1._
    • - 1
    • + 3

    Оригиналното заглавие на романа е The Sense of an Ending. Вярно е, че “усет/усещане/чувство за край” звучи малко чепато на български. Ала “Предчувствие за край” изневерява не само на заглавието, но и на смисъла, на централната мисъл на романа, заявена експлицитно във финала: става дума не за края на живота (противно на тълкуването на Пенчев), а за края на илюзията, на “самозаблудата на победения”, че все още е възможно да продължи да се самозаблуждава. Тони разбира, че не може да промени миналото (не може да обърне течението на времето, както става с прилива, който наблюдават като ученици), което означава, че не може да промени това, което е сторил, а по този начин и себе си. Остават му само угризенията - след като е отпаднала и илюзорната надежда, че признавайки вината си би могъл да разчита на опрощение (едно проникновено психологическо наблюдение на Барнс).
    Пенчев е прав: “Това е роман за употребата на паметта”. Но това е още повече роман за личната отговорност, за натрупването, респективно разпиляването на моралния капитал; отвъд това натрупване е хаосът, както напомня Барнс с последните си думи. Пенчев пише, че това е една история, “която звучи ретро отвсякъде”; и моралът ли?

    Нередност?
  • 3
    nadezhdaiskrova avatar :-|
    НАДЕЖДА ИСКРОВА
    • + 1

    Да, “това е роман за употребата на паметта”.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал