Умореният пророк
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Умореният пророк

Умореният пророк

Мишел Уелбек, "Карта и територия", изд. "Факел експрес", пр. от френски Красимир Петров, С., 2012 г.

Бойко Пенчев
9732 прочитания

"Карта и територия" е най-новият, пети засега роман на Мишел Уелбек (и четвърти на български). Горчивина и печал, охладени до безстрастно, "обективно" описание на света такъв, какъвто всъщност е – това е Уелбек и такъв си остава. Разликата е, че провокативността му е изместила посоката си и вече не поражда скандали. "Карта и територия" спечели наградата "Гонкур" за 2010 г., нямаше женски или мюсюлмански протести, единствено вяли обвинения, че бил преписал информация за мухите от френската "Уикипедия". В романа има закачки с действителни лица от френските артистични среди, но за писател, предизвикал собствената си майка да напише мемоари, за да опровергава образа си от романите му, това едва ли е някаква достойна за отбелязване дързост.

Сякаш Уелбек се е изморил да скандализира. В "Карта и територия" той се съсредоточава върху онова, което така или иначе е сърцевината и на по-ранните му романи – бъдещето на света, но този път той не аргументира черногледството си с детайлни сексуални описания или шокиращо некоректен език. В романа ни се открива гледка не към дезинфекцирана откъм страсти утопия, в която човешките същества са заместени от безполови клонинги, а към едно близко бъдеще, в което Западът се е деиндустриализирал, а Франция е станала място за отдих и сексуален туризъм, посещавано и населявано от заможни китайци, индийци и руснаци. Действието се развива в нашата съвременност, но разказът е от перспективата на това бъдеще, чиито знаци в настоящето стават все по-осезаеми.

Главният герой е концептуалният артист Жед – типичният за Уелбек гений и социален аутист, на когото му трябва половин живот време, за да разбере ценността на връзките между мъж и жена и баща и син, но така и не успява да постигне истинска близост. Първоначално Жед снима банални промишлени изделия като гайки и кламери, после започва да прави снимки от различни ъгли на пътните карти на "Мишлен" и предизвиква фурор в артистичните среди. "Картата" символизира подреждащото усилие, тя е емблема на труда и капитализма, на производството – както на стоки, така и на рационалност, на човешка среда, която трябва да бъде отвоювана от природата. "Територията" от своя страна е дивото, природното, нечовешкото, тя е растителността, която в крайна сметка поглъща цивилизацията. Също както смъртта поглъща индивида и го връща в безличната вселенска безкрайност. Животът е едно наслагване между картата и територията – като фотографиите на Жед, в които зеленото се превръща в истинска трева при определен ъгъл на заснемане. Наслагване, в което линиите и подредеността в крайна сметка губят битката.

Уелбек е известен като радикален критик на капитализма. В неговите романи ключова тема е превръщането на всичко – чувства, идентичност, сексуалност - в стока и индустрия. В "Карта и територия" обаче той ни се явява като едва ли не апологет на индустриалното производство и труда въобще. Разбира се, всичко това, умножено с различни иронични коефициенти. Във втория период от творчеството си Жед прави серия от картини, представящи различните участници в капиталистическото производство – от кафеджията и компаньонката до Бил Гейтс и Стив Джобс, поделящи си света на информационните технологии. Разумът и капитализмът се оказват идентични – непознаващи граници, непризнаващи нищо свято и в крайна сметка обречени и безутешни. Тяхна алтернатива обаче няма. Най-силната страна на Уелбек винаги е била гаврата с фалшивите бягства от капиталистическата рационалност по посока било на "чувствата", било на "природата" или "автентичното". В "Карта и територия" на прицел е неосантиментализмът на модерната епоха, примиращ по всичко "натурално", "ръчно изработено" или "домашно приготвено". Уелбек показва как това е просто поредният маркетингов ход, мода, създаваща нови пазарни ниши. Разумът носи горчивина, но единствената му алтернатива е глупостта.

Критиците на Уелбек го обвиняват, че нито героите му са герои, нито сюжетът – сюжет. И са прави. Същностната тема на този писател е какво свързва човешките същества, каква е механиката на човешкото общежитие и оттук какво представлява обществото, какво би могло или не би могло да бъде то и в какво ще се превърне в бъдеще. Той завладява с разсъжденията си – парадоксални, оригинални, непоносими. Уелбек е от породата на големите анархисти и утописти на XIX век, само че е един негативен, скептичен утопист, съмняващ се в силите на разума да понесе собственото си поражение. "Карта и територия" е изпълнен с размишления, анализи на картини и социални теории, къде сериозни, къде пародийни. Самата кариера на Жед Мартен е повод Уелбек да се надсмее над френските медийни и артистични среди с техния език и маниери. Всъщност в "Карта и територия" най-сполучливият образ е самият Мишел Уелбек. Поканен от Жед да напише предговор към каталога на изложбата му, фикционалният Уелбек превзема романовото пространство – пиян, циничен, тъжен, заринат в обелки от салам, уморен, радващ се като дете от малките неща в родната си къща на село. Във втората половина на романа обаче настъпва обрат, изненанадващ и драстичен, и от изкуствоведски реферат повествованието превключва в режим "полицейско разследване", сякаш за да изпита за пореден път възможностите на разума, рационалността и усърдието да се справят с хаоса и злото на света. Резултатът е предизвестен.

"Карта и територия" е най-новият, пети засега роман на Мишел Уелбек (и четвърти на български). Горчивина и печал, охладени до безстрастно, "обективно" описание на света такъв, какъвто всъщност е – това е Уелбек и такъв си остава. Разликата е, че провокативността му е изместила посоката си и вече не поражда скандали. "Карта и територия" спечели наградата "Гонкур" за 2010 г., нямаше женски или мюсюлмански протести, единствено вяли обвинения, че бил преписал информация за мухите от френската "Уикипедия". В романа има закачки с действителни лица от френските артистични среди, но за писател, предизвикал собствената си майка да напише мемоари, за да опровергава образа си от романите му, това едва ли е някаква достойна за отбелязване дързост.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    alex_kozlovski avatar :-P
    alex_kozlovski

    ... "Животът е твърде надценено явление. Това би видял един прибързан читател в “Карта и територия”. Истината е , че “Карта и територия” е светъл, оптимистичен роман, в който тържеството на Мишел Уелбек е окончателно.

    Виждаме един Уелбек, който наред с парливата ирония на сатирика, моноспекталите на интелектуалния гений и перфидния сарказъм на визионера-стоик, неприкрито борави с истинска (заради своята уязвимост) ценностна скала; крехка за закърнялата постиндустриална култура, която перото му обработва с тежки удари и едновременно с това възвисяваща човешкото постоянство (упорство) в мимолетното, преходното и най-вече дръзкото намерение да се намери шибания ключ към вселената. Дълбоките пространствени анализи от “Възможност за остров” и “Елементарните частици” отново се разгръщат на голям колкото сюжета формат. Главен герой в него е Жед Мартен, художник. Жед е повод и причина Уелбек да разкрие макрообразът, отразяващ се в рамкираното от живота платно на личната мотивация. Обект на интерес за него са проявленията и генеалогията на човешката дейност канализирана в занаяти, базисното тесто на индивида; професията и прилежащите й професионални умения, като единственото огледало, на което Западняка вярва и в което се оглежда.

    Жед дедуктивният аналитик, портретува представители на различни браншове- едни отмиращи, други, като проституцията затвърдяващи позициите си. Независимо в кой период се намира, безстрастно, систематично и енциклопедично творчеството му сканира/архивира веществената предметност на битието. Като хербарий. Така поставено, контрапункт на творчеството му може да бъде само смъртта – антагонист на Художника е Убиеца – склонността към убийство е жестока, но все пак типично човешка черта, казва героиня от романа. Жертва на убийство в “Карта и територия” е комичната интерпретация на неговото повече медийно отколкото собствено Аз.

    След кариера в Париж и последвала самоизолация в родното село, Жед приключва дните си подобно загубилия битката с функционализма баща-архитект – до последно изграждайки своите “лястовичи гнезда”. Форма и съдържание, обозначаемо и обозначаващо биват занулени, с пълен оборот на сюжетната спирала. Уелбек пипа като демиург, в смисъла който влага в това понятие Толстой, затова й въпреки скандалните си изявления, наградата Гонкур за 2008-ма, не е изненада, а закономерност."


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK