Умореният пророк

Мишел Уелбек, "Карта и територия", изд. "Факел експрес", пр. от френски Красимир Петров, С., 2012 г.

"Карта и територия" е най-новият, пети засега роман на Мишел Уелбек (и четвърти на български). Горчивина и печал, охладени до безстрастно, "обективно" описание на света такъв, какъвто всъщност е – това е Уелбек и такъв си остава. Разликата е, че провокативността му е изместила посоката си и вече не поражда скандали. "Карта и територия" спечели наградата "Гонкур" за 2010 г., нямаше женски или мюсюлмански протести, единствено вяли обвинения, че бил преписал информация за мухите от френската "Уикипедия". В романа има закачки с действителни лица от френските артистични среди, но за писател, предизвикал собствената си майка да напише мемоари, за да опровергава образа си от романите му, това едва ли е някаква достойна за отбелязване дързост.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    alex_kozlovski avatar :-P
    alex_kozlovski
    • + 5

    ... "Животът е твърде надценено явление. Това би видял един прибързан читател в “Карта и територия”. Истината е , че “Карта и територия” е светъл, оптимистичен роман, в който тържеството на Мишел Уелбек е окончателно.

    Виждаме един Уелбек, който наред с парливата ирония на сатирика, моноспекталите на интелектуалния гений и перфидния сарказъм на визионера-стоик, неприкрито борави с истинска (заради своята уязвимост) ценностна скала; крехка за закърнялата постиндустриална култура, която перото му обработва с тежки удари и едновременно с това възвисяваща човешкото постоянство (упорство) в мимолетното, преходното и най-вече дръзкото намерение да се намери шибания ключ към вселената. Дълбоките пространствени анализи от “Възможност за остров” и “Елементарните частици” отново се разгръщат на голям колкото сюжета формат. Главен герой в него е Жед Мартен, художник. Жед е повод и причина Уелбек да разкрие макрообразът, отразяващ се в рамкираното от живота платно на личната мотивация. Обект на интерес за него са проявленията и генеалогията на човешката дейност канализирана в занаяти, базисното тесто на индивида; професията и прилежащите й професионални умения, като единственото огледало, на което Западняка вярва и в което се оглежда.

    Жед дедуктивният аналитик, портретува представители на различни браншове- едни отмиращи, други, като проституцията затвърдяващи позициите си. Независимо в кой период се намира, безстрастно, систематично и енциклопедично творчеството му сканира/архивира веществената предметност на битието. Като хербарий. Така поставено, контрапункт на творчеството му може да бъде само смъртта – антагонист на Художника е Убиеца – склонността към убийство е жестока, но все пак типично човешка черта, казва героиня от романа. Жертва на убийство в “Карта и територия” е комичната интерпретация на неговото повече медийно отколкото собствено Аз.

    След кариера в Париж и последвала самоизолация в родното село, Жед приключва дните си подобно загубилия битката с функционализма баща-архитект – до последно изграждайки своите “лястовичи гнезда”. Форма и съдържание, обозначаемо и обозначаващо биват занулени, с пълен оборот на сюжетната спирала. Уелбек пипа като демиург, в смисъла който влага в това понятие Толстой, затова й въпреки скандалните си изявления, наградата Гонкур за 2008-ма, не е изненада, а закономерност."

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал