Един наивник на 33 и "Голдмън Сакс"

Когато през март тази година "Ню Йорк таймс" публикува в рубриката си за външни коментари писмото на 33-годишния Грег Смит "Защо напускам "Голдмън Сакс"*, пазарната капитализация на банката за ден се срути с над 2 млрд. долара, или 3 процента. Сега, с мемоара** на разбунтувалия се "вътрешен човек", това не се случи. Първо, "Голдмън Сакс" (Goldman Sachs) организира превантивна кампания срещу репутационния риск дни преди книгата да види бял свят. Телевизионният канал на "Блумбърг", вестниците "Файненшъл таймс" и "Ню Йорк таймс" получиха документи от вътрешно разследване, започнало преди месеци – проверка на твърденията в писмото и мотивацията на Смит. Очаквано според банката обвиненията за "токсична култура" се оказаха безпочвени, дебелокожието към клиента - преувеличено, а ябълката на раздора се откри не в корпоративния дух, а в отказаното на Смит повишение и бонус от 1 млн. долара. От своя страна в телевизионното предаване "60 минути" той защити ваденето на мръсно бельо – тъй като банката трудно ще възстанови здравата етика по своя инициатива, натискът отвън може да е по-ползотворен. "Единственият начин да накараш хората да променят системата е, като заявиш нещо публично", каза той. На следващия ден книгата излезе, акциите не помръднаха и в "Голдмън Сакс" си отдъхнаха. В изповедта си Смит не бе разкрил нови злепоставящи тайни. Дали поради страх от съдебно преследване, остатъчна лоялност към бившия работодател или чисто незнание, е трудно да преценим.