Разкъсана облачност
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Разкъсана облачност

Разкъсана облачност

Дейвид Мичъл, "Облакът Атлас", превод от английски Магдалена Куцарова-Леви, изд. "Прозорец", С., 2012

Бойко Пенчев
5641 прочитания

Том Тиквер е режисьор, който си пада по невъзможни за филмиране романи. След опита си с постмодерната класика на Патрик Зюскинд ("Парфюмът") сега заедно със създателите на "Матрицата" ни предлага своята версия на "Атлас на облаците" на британеца Дейвид Мичъл – един от най-брилянтните романи на новото хилядолетие.

За нас събитието е двойно, защото едновременно с филма излезе и българският превод на романа. Толкова едновременно, че сгрешеното на български заглавие на филма е било прието и от книгоиздателя. (В романа си го пише пределно ясно - облаците са като душите и както облаците пътуват през небесата, така душите преминават през времената, а богинята Сонми е Изтокът и Западът, и атласът - атласът на облаците).

От екранизацията става ясно, че дори интелектуалното кино трябва да прави компромиси, ако иска да си избие вложената инвестиция от 100 милиона долара. Рецептата за намиране на по-широка аудитория е проста – филмът вкарва повече романтика, екшън и най-вече позитивна идеология в сравнение с романа. При Мичъл има известно левичарство, което обаче е компенсирано от виртуозността на разказването. Докато във филма ефектната визия и специалните ефекти не могат да сложат кавички на натрапчивата антикапиталистическа, ню ейдж назидателност. Всъщност сам по себе си филмът е чудесен – стига да не го сравняваме с романа (към каквото призовава и самият Мичъл).

Романът "Атлас на облаците" е композиран като матрьошка, която обаче се отхлупва само отгоре. Започва с дневника на простодушен млад янки, нотариус, който през 1850 г. пътува с кораб по свои дела из Тихия океан и си води дневник, измъчван от болки, които си мисли, че се дължат на рядък тропически паразит, загнездващ се в мозъка, за да снесе там яйцата си. Дневникът прекъсва и започва историята на музикалния вундеркинд Робърт Фробишър, който през 1931 г., бягайки от кредитори, става помощник на стар и болен композитор модернист, живеещ в белгийски замък, помага му да се върне към композирането, влиза в отношения с жена му и дъщеря му и описва всичко това в писма до своя приятел и любовник. И създава творбата на живота си, секстета "Атлас на облаците". Писмата са прекъснати от трилър, в който журналистка разследва далаверите около атомна централа в Щатите през 70-те, само че на най-интересното място започва четвъртата история, вече в наше време – за британски издател на пенсионна възраст, попадащ на място, където се грижат за възрастните против волята им. Оттам се прехвърляме в бъдещето, където клонинги служат като роби, а хората по закон са длъжни да пазаруват определена сума на месец, плащайки с миниатюрни магнитни карти, наричани "души". В тази си част романът представлява запис върху холограмен носител на разпита на осъдената на смърт Сонми-451 – осъзнал се клонинг, Месия за поробените от корпокрацията. Историята на Сонми се прекъсва от шестата част, ядрото на романа, в която действието се развива в едно още по-далечно постапокалиптично бъдеще, където след екологична катастрофа човечеството се е върнало към примитивния начин на живот. В племето на обременения от вина и съмнения козар Закри хората умират на около четиридесет, вярват в прераждането на душите и почитат богиня на име Сонми. Всичко е мутирало, включително езикът, на който Закри ни разказва патилата си. (Тук Мичъл е изковал нещо гениално и непреводимо, не просто развален английски, а идиом, развил се по алтернативни морфологични закони.) Това е най-вътрешната матрьошка. Следват завършващите половинки на другите истории, но в обратен ред – първо Сонми-451, после издателят, журналистката, Фробишър и накрая корабният дневник.

Тези шест истории са различни не просто като време и място, но и като жанр. Всяка от тях има свой език и свое темпо, а фините връзки между тях е грехота да се преразкажат. Всичко това във филма е накълцано и после пренаредено в единно действие с ритъма на трилър и монтажа на клип. (Естествено частта за Сонми-451 напомня за "Матрицата".) Свързаността между различните времена и места – любим похват на Мичъл, е решена чрез акцентирането върху прераждането на душите. Съвсем буквално – различни герои се играят от един и същ актьор, като най-големите гадняри са поверени на Хю Грант (положителните роли са дадени на Хали Бери, а амбивалентните - на Том Ханкс, блестящ, както винаги.)

"Атлас на облаците" е роман за експлоатацията и по-точно за насилието при подчиняването на едни човешки същества от други, за идеологията, която прави поробените пасивни, за безжалостното отърваване от експлоатираните, когато станат излишни (било то роби клонинги или безполезни дъртаци). Експлоатацията обаче е само подстъп към още по-важния въпрос – за моралната нечувствителност към злото, за безразличието и цинизма, бликащи от убеждението, че светът започва и завършва с теб. Но това е роман, а не сборник от проповеди за благополучие. Жанровите и езикови игри при Мичъл не са самоцел – те ни дават различни призми, през които моралните и философски прозрения достигат до героя (и читателя). Идеите не могат да бъдат оригинални. Оригиналното и различното е в пътищата, по които достигаме до тях. И голямата литература е именно за това.

Филмът завършва мажорно – с пришити хепиенди и ясно формулирано послание, малко в духа на социалистическия реализъм. На три пъти звучи гласът на Сонми-451 в изречение, което липсва в книгата, даже в достъпния в интернет сценарий: "Животите не ни принадлежат, от утробата до гроба ние сме свързани с други, в минало и настояще. И с всяко престъпление и всяка добрина ние раждаме бъдещето си." Накрая зрителят остава с убеждението, че човечеството е прозряло тази истина. В романа обаче картината на най-далечното бъдеще ни представя потомците на Закри, които си пускат от време на време холограмата с посланието на Сонми, без да разбират и дума - просто им е хубаво да гледат образа на момичето.

Мичъл рисува едно мрачно бъдеще, в което човечеството е станало жертва на алчността и волята за власт. Романът обаче е композиран така, че бъдещето не зачертава миналото. Миналото е реално колкото и бъдещето. Историята не е възходяща или низходяща линия, а цикъл от повторения. Това е Вечното завръщане на Ницше. Всяка епоха носи своята цивилизованост, но и своето варварство, във всяко време човекът трябва да избира между съпричастието и безразличието, между унинието и надеждата. И пред този избор се изправяме отново и отново.

Том Тиквер е режисьор, който си пада по невъзможни за филмиране романи. След опита си с постмодерната класика на Патрик Зюскинд ("Парфюмът") сега заедно със създателите на "Матрицата" ни предлага своята версия на "Атлас на облаците" на британеца Дейвид Мичъл – един от най-брилянтните романи на новото хилядолетие.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    oziris7 avatar :-|
    oziris

    Не съм гледал филма, но горещо ми го препоръчаха.

  • 2
    kakao avatar :-|
    kakao

    Имах глупостта да пробвам да гледам филма преди да съм чела книгата - не го догледах и се разочаровах тотално.
    Книгата е нещо съвсем различно! Толкова е увлекателна, интересна и оригинално написана, че я прочетох на един дъх и съжалявах, че не е двойно по-дълга.
    Така че горещо препоръчвам да не губите време с филма, а да се отдадете на удоволствието от книгата!

  • 3
    meche avatar :-|
    meche

    Филмът е уникално глупав и почвам също да имам усещането, че съм сбъркала. Една и съща фраза, заета сякаш от адвентистка брошурка, би влудила дори по-непретенциозният зрител като му я повтарят ни в клин ни в ръкав през десетина минути. На фона на това се върти небивал хаос от сюжети и образи, и макар да ти се иска да ги обединява нещо повече от ценности, така или иначе общовалидни, нищо подобно не се случва в крайна сметка.
    Отделните сюжети имаха и някои ценни идеи, особено онзи за Сонми, но в крайна сметка, усещането за тотална творческа немощ е основното усещане в псевдо-филм.

  • 4
    lil_alex avatar :-|
    lil_alex

    Облакът Атлас или Атлас на Облаците- идеалната причина за дясно устроени хипстъри да се хвалят колко са умни и как са прозряли левичарството и нюейдж залитането...

  • 5
    kornelia_18 avatar :-|
    kornelia_18

    филмът ме разочарова въпреки участието на Големите. Може би книгата наистина е по-добра.

  • 6
    sgannn avatar :-|
    sgannn

    Филмът е болезнено глупав. Книгата - предполагам също, все пак я предлагат опакована като "произведение на гений, шедъовър на британскоезичната постомодерна (пост-каква?) литература" и бла-бла-бла-типичните-англосаксонски-брътвежи-мании-з-величии и т.н и т.н.

    Всъщност става дума за оголена елементарност, която не може да задълбае и 1 мм под повърхността на нещата, въппреки опита за концептуалност и мащаб (а почти-централната история за Сонми направо пращи от оригиналност, все пак няма нищо по-трудно от това да напишеш банална антиутопия близо 60-70 години след като този жанр се изчерпа идейно в Европа, нали)?

    N4 е напълно прав, не знам какво им е толкоз сбърканото на тия островитяни че могат да люпят само подобни "творби", според мен Джойс яко им е разчегъртал отверстията и пораженията са необратими (и тук не говорим за империализъм, колониализъм, Велика Британия и други подобни л...на).

    Със здраве!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK