С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Ревю / Книги

6 30 яну 2013, 12:01, 4541 прочитания

Разкъсана облачност

Дейвид Мичъл, "Облакът Атлас", превод от английски Магдалена Куцарова-Леви, изд. "Прозорец", С., 2012

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Том Тиквер е режисьор, който си пада по невъзможни за филмиране романи. След опита си с постмодерната класика на Патрик Зюскинд ("Парфюмът") сега заедно със създателите на "Матрицата" ни предлага своята версия на "Атлас на облаците" на британеца Дейвид Мичъл – един от най-брилянтните романи на новото хилядолетие.

За нас събитието е двойно, защото едновременно с филма излезе и българският превод на романа. Толкова едновременно, че сгрешеното на български заглавие на филма е било прието и от книгоиздателя. (В романа си го пише пределно ясно - облаците са като душите и както облаците пътуват през небесата, така душите преминават през времената, а богинята Сонми е Изтокът и Западът, и атласът - атласът на облаците).


От екранизацията става ясно, че дори интелектуалното кино трябва да прави компромиси, ако иска да си избие вложената инвестиция от 100 милиона долара. Рецептата за намиране на по-широка аудитория е проста – филмът вкарва повече романтика, екшън и най-вече позитивна идеология в сравнение с романа. При Мичъл има известно левичарство, което обаче е компенсирано от виртуозността на разказването. Докато във филма ефектната визия и специалните ефекти не могат да сложат кавички на натрапчивата антикапиталистическа, ню ейдж назидателност. Всъщност сам по себе си филмът е чудесен – стига да не го сравняваме с романа (към каквото призовава и самият Мичъл).

Романът "Атлас на облаците" е композиран като матрьошка, която обаче се отхлупва само отгоре. Започва с дневника на простодушен млад янки, нотариус, който през 1850 г. пътува с кораб по свои дела из Тихия океан и си води дневник, измъчван от болки, които си мисли, че се дължат на рядък тропически паразит, загнездващ се в мозъка, за да снесе там яйцата си. Дневникът прекъсва и започва историята на музикалния вундеркинд Робърт Фробишър, който през 1931 г., бягайки от кредитори, става помощник на стар и болен композитор модернист, живеещ в белгийски замък, помага му да се върне към композирането, влиза в отношения с жена му и дъщеря му и описва всичко това в писма до своя приятел и любовник. И създава творбата на живота си, секстета "Атлас на облаците". Писмата са прекъснати от трилър, в който журналистка разследва далаверите около атомна централа в Щатите през 70-те, само че на най-интересното място започва четвъртата история, вече в наше време – за британски издател на пенсионна възраст, попадащ на място, където се грижат за възрастните против волята им. Оттам се прехвърляме в бъдещето, където клонинги служат като роби, а хората по закон са длъжни да пазаруват определена сума на месец, плащайки с миниатюрни магнитни карти, наричани "души". В тази си част романът представлява запис върху холограмен носител на разпита на осъдената на смърт Сонми-451 – осъзнал се клонинг, Месия за поробените от корпокрацията. Историята на Сонми се прекъсва от шестата част, ядрото на романа, в която действието се развива в едно още по-далечно постапокалиптично бъдеще, където след екологична катастрофа човечеството се е върнало към примитивния начин на живот. В племето на обременения от вина и съмнения козар Закри хората умират на около четиридесет, вярват в прераждането на душите и почитат богиня на име Сонми. Всичко е мутирало, включително езикът, на който Закри ни разказва патилата си. (Тук Мичъл е изковал нещо гениално и непреводимо, не просто развален английски, а идиом, развил се по алтернативни морфологични закони.) Това е най-вътрешната матрьошка. Следват завършващите половинки на другите истории, но в обратен ред – първо Сонми-451, после издателят, журналистката, Фробишър и накрая корабният дневник.

Тези шест истории са различни не просто като време и място, но и като жанр. Всяка от тях има свой език и свое темпо, а фините връзки между тях е грехота да се преразкажат. Всичко това във филма е накълцано и после пренаредено в единно действие с ритъма на трилър и монтажа на клип. (Естествено частта за Сонми-451 напомня за "Матрицата".) Свързаността между различните времена и места – любим похват на Мичъл, е решена чрез акцентирането върху прераждането на душите. Съвсем буквално – различни герои се играят от един и същ актьор, като най-големите гадняри са поверени на Хю Грант (положителните роли са дадени на Хали Бери, а амбивалентните - на Том Ханкс, блестящ, както винаги.)



"Атлас на облаците" е роман за експлоатацията и по-точно за насилието при подчиняването на едни човешки същества от други, за идеологията, която прави поробените пасивни, за безжалостното отърваване от експлоатираните, когато станат излишни (било то роби клонинги или безполезни дъртаци). Експлоатацията обаче е само подстъп към още по-важния въпрос – за моралната нечувствителност към злото, за безразличието и цинизма, бликащи от убеждението, че светът започва и завършва с теб. Но това е роман, а не сборник от проповеди за благополучие. Жанровите и езикови игри при Мичъл не са самоцел – те ни дават различни призми, през които моралните и философски прозрения достигат до героя (и читателя). Идеите не могат да бъдат оригинални. Оригиналното и различното е в пътищата, по които достигаме до тях. И голямата литература е именно за това.

Филмът завършва мажорно – с пришити хепиенди и ясно формулирано послание, малко в духа на социалистическия реализъм. На три пъти звучи гласът на Сонми-451 в изречение, което липсва в книгата, даже в достъпния в интернет сценарий: "Животите не ни принадлежат, от утробата до гроба ние сме свързани с други, в минало и настояще. И с всяко престъпление и всяка добрина ние раждаме бъдещето си." Накрая зрителят остава с убеждението, че човечеството е прозряло тази истина. В романа обаче картината на най-далечното бъдеще ни представя потомците на Закри, които си пускат от време на време холограмата с посланието на Сонми, без да разбират и дума - просто им е хубаво да гледат образа на момичето.

Мичъл рисува едно мрачно бъдеще, в което човечеството е станало жертва на алчността и волята за власт. Романът обаче е композиран така, че бъдещето не зачертава миналото. Миналото е реално колкото и бъдещето. Историята не е възходяща или низходяща линия, а цикъл от повторения. Това е Вечното завръщане на Ницше. Всяка епоха носи своята цивилизованост, но и своето варварство, във всяко време човекът трябва да избира между съпричастието и безразличието, между унинието и надеждата. И пред този избор се изправяме отново и отново.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Какви са вашите отношения с парите
Покажете как харчите и ще ви кажем какъв герой сте

Разберете ТУК

Разбирате ли се добре с парите?



Прост въпрос, чийто отговор обаче често затруднява. За някои хора парите са просто символ за личен или професионален успех. Други ги възприемат като средство за по-висок социален статус и неговата демонстрация без значение дали са щастливи или не.

Направете този бърз и забавен тест, за да разберете какъв герой сте, как харчите, какви са рисковете и как да подобрите отношенията с парите си.


capital.bg/partners/unicredit

Прочетете и това

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Книги" Затваряне
Латино неволи

Джуно Диас, "Краткият чуден живот на Оскар Уао", превод от английски Владимир Молев, ИК "Жанет-45", С., 2012

Догодина - нов главен прокурор и 10 млрд. лв.

Който управлява през 2019 г., ще участва в избора на заместник на Цацаров и разпределянето на скъпи поръчки

Новата сграда на Брендо

Тя ще е жилищна, на 11 етажа и ще обгръща стария хотел "Рила"

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Есенният филмов маратон

По-интересните заглавия на "Киномания 2018"

20 въпроса: Мария Касимова

Най-новата й книга - "Балканска рапсодия" (изд. "Колибри"), излезе тази есен

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Червена вълна на борсите, кризата в "Обединени патриоти" продължава

Емисия

DAILY @7PM // 20.11.2018 Прочетете