Разкъсана облачност
Дейвид Мичъл, "Облакът Атлас", превод от английски Магдалена Куцарова-Леви, изд. "Прозорец", С., 2012
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Том Тиквер е режисьор, който си пада по невъзможни за филмиране романи. След опита си с постмодерната класика на Патрик Зюскинд ("Парфюмът") сега заедно със създателите на "Матрицата" ни предлага своята версия на "Атлас на облаците" на британеца Дейвид Мичъл – един от най-брилянтните романи на новото хилядолетие.
Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
6 коментара
Не съм гледал филма, но горещо ми го препоръчаха.
Имах глупостта да пробвам да гледам филма преди да съм чела книгата - не го догледах и се разочаровах тотално.
Книгата е нещо съвсем различно! Толкова е увлекателна, интересна и оригинално написана, че я прочетох на един дъх и съжалявах, че не е двойно по-дълга.
Така че горещо препоръчвам да не губите време с филма, а да се отдадете на удоволствието от книгата!
Филмът е уникално глупав и почвам също да имам усещането, че съм сбъркала. Една и съща фраза, заета сякаш от адвентистка брошурка, би влудила дори по-непретенциозният зрител като му я повтарят ни в клин ни в ръкав през десетина минути. На фона на това се върти небивал хаос от сюжети и образи, и макар да ти се иска да ги обединява нещо повече от ценности, така или иначе общовалидни, нищо подобно не се случва в крайна сметка.
Отделните сюжети имаха и някои ценни идеи, особено онзи за Сонми, но в крайна сметка, усещането за тотална творческа немощ е основното усещане в псевдо-филм.
Облакът Атлас или Атлас на Облаците- идеалната причина за дясно устроени хипстъри да се хвалят колко са умни и как са прозряли левичарството и нюейдж залитането...
филмът ме разочарова въпреки участието на Големите. Може би книгата наистина е по-добра.
Филмът е болезнено глупав. Книгата - предполагам също, все пак я предлагат опакована като "произведение на гений, шедъовър на британскоезичната постомодерна (пост-каква?) литература" и бла-бла-бла-типичните-англо
Всъщност става дума за оголена елементарност, която не може да задълбае и 1 мм под повърхността на нещата, въппреки опита за концептуалност и мащаб (а почти-централната история за Сонми направо пращи от оригиналност, все пак няма нищо по-трудно от това да напишеш банална антиутопия близо 60-70 години след като този жанр се изчерпа идейно в Европа, нали)?
N4 е напълно прав, не знам какво им е толкоз сбърканото на тия островитяни че могат да люпят само подобни "творби", според мен Джойс яко им е разчегъртал отверстията и пораженията са необратими (и тук не говорим за империализъм, колониализъм, Велика Британия и други подобни л...на).
Със здраве!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.