Чудеса и подробности
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Чудеса и подробности

Чудеса и подробности

Етгар Керет, "Асамтой", пр. от английски Милена Варзоновцева, ИК "Жанет-45", С., 2013

Бойко Пенчев
3977 прочитания

"Асамтой" е третият сборник с разкази на Етгар Керет на български, самият той беше в София преди седмица и любителите на съвременната литература не би трябвало да го смятат за унгарец. Керет е на 46, живее в Израел и пише на иврит, но на български го четем в превод от английски, което едва ли е голяма беда, защото неговите истории сякаш са писани така, че безпрепятствено да преминават границите и езиците. Не се занимава с еврейски комплекси и хилядолетни идентичности, нито със социално-политически разрези. Керет разказва притчи по начин, подходящ за списание, което четем в чакалнята на зъболекаря. "Това са истории, които са като виц, но не са", казва за тях Ян Мартел, авторът на "Животът на Пи". Четейки Керет, имаме усещането, че Кафка упражнява хладното си въображение върху типажите на Ървин Уелш, оставяйки между редовете Чеховска тъга. Ако харесвате филмите на братя Коен или "Ломски разкази" на Емил Андреев, Керет е за вас.

Керет е виртуоз, зад чийто гръб стои хилядолетна традиция в разказването на страшни и смешни алегории с неочакван край и изплъзваща се поука. Понякога провокира усета ни за реалност с откровени небивалици, друг път пренарежда рутината на ежедневието с невероятни съвпадения и обрати. Трикът на Керет е да ни демонстрира как в един свят, в който нищо не може да се случи, заради навика и безразличието, нещата все пак се случват. Как чудесата са възможни дори в разомагьосания модерен свят.

Всъщност зад забавните фантасмагории стоят старите простички неща - любовта, самотата и надеждата. Любовта в разказите на Керет не просто приема различни форми; тя е самата ни способност приемаме различното и непомисляното. Красивата девойка, в която сме влюбени, през нощта се превръща в небръснат дебелак, който обича да яде пържоли и да гледа Шампионската лига ("Шишко"), или пък се оказва, че съпругата държи бензоколонка в задния двор, без да казва на мъжа и само от време на време притичва в хола с молба да й развали някоя едра банкнота ("Милинка"). Любовта е смирение и радост от това, че човекът до нас не съвпада с представата ни за него. Обратно, самотата е ступор, затваряне в предвидимостта на едно съществуване, в което най-предвидимото е смъртта. Двете възможности са изящно проиграни в съвсем късичкия разказ "Мръсно", където разказвачът вижда себе си паралелно ту като мъртъв, ту като собственик на обществена пералня, която дава на самотниците шанса да намерят сродна душа. Интуицията за самотата като убиване на възможното ново начало е алегорично проиграна в мрачно-красивия разказ "Твоят човек". Надеждата от своя страна е именно поддържане на вяра във възможността за чудо, пък макар и малко или мимолетно.

Да не си помисли някой, че от Керет се лее хуманизъм и оптимизъм като от Хорхе Букай на среща с читатели. Едва ли "човеколюбец" е първото определение, което ни хрумва за писател, който може да започне свой разказ с изречението "Когато сутринта на този магичен вторник Ронел се събуди и откри любимия си териер Дарко между краката си, ближещ сутрешната му ерекция, мисъл, остра като бръснач премина през затъпелия и относително празен негов мозък: "Дали за него това е нещо сексуално?" Въпросният разказ не е включен в "Асамтой" и тук е мястото да отбележим, че подборката вероятно със съгласието на автора е направена специално за българското издание и не съответства на сборника Nimrod’s Flipout, който е указан в карето с копирайта. (На първо място липсва самият едноименен разказ Nimrod’s Flipout). Това са библиографски подробности, но може би е редно да се отбележи, че в българското издание разказите са почти еднакви по обем и структура, като изключим самия "Асамтой", и приличат на шоколадови бонбони в кутия, което не може да се каже за "оригиналното" издание.

Керет е ходещ учебник по писане на къси разкази. (Но пък още не е написал роман). Най-необикновеното в него е не въображението, а контролът върху сантимента. Керет не оставя героите си да формулират емоциите си и да ни заливат със самоописания и "откровения" за живота, както обикновено се случва с българските писатели на неговата възраст. С фини преходи и акцентиране на детайли Керет може да извлече поезия и настроение от тривиални ситуации, например първото преспиване между мъж и жена без особени илюзии за любовта, правещи го с мисълта "Може пък този път да излезе нещо" ("Каква красива двойка"). Усетът за неловките моменти в общуването между хората и черният хумор са друг инструмент за ограничаване на емоционалната излиятелност и кича. В същата посока работи и въвеждането на невероятното. Керет знае, че тривиализираните описания правят "действителността" по-фалшива от измислицата. Неговите фантасмагории не повтарят начертаните от медиите и здравия разум очертания на света, а ни предлагат символизации на емоционалните структури, които носим в себе си. В разказа "Наша гордост" родителите се смаляват съвсем буквално, докато синът им расте. Тогава той започва да пуши, не спи, разбива здравето си и успява да спре растежа си, когато родителите му са станали колкото педя и той вече ги разнася в джоба си. Казва ли ни този разказ нещо повече за отношенията между родители и деца, отколкото можем да чуем в предаванията на Наталия Симеонова? Ако допускаме отговор "да", значи литературата все още има шанс. И писатели като Етгар Керет са тук, за да ни го напомнят.

"Асамтой" е третият сборник с разкази на Етгар Керет на български, самият той беше в София преди седмица и любителите на съвременната литература не би трябвало да го смятат за унгарец. Керет е на 46, живее в Израел и пише на иврит, но на български го четем в превод от английски, което едва ли е голяма беда, защото неговите истории сякаш са писани така, че безпрепятствено да преминават границите и езиците. Не се занимава с еврейски комплекси и хилядолетни идентичности, нито със социално-политически разрези. Керет разказва притчи по начин, подходящ за списание, което четем в чакалнята на зъболекаря. "Това са истории, които са като виц, но не са", казва за тях Ян Мартел, авторът на "Животът на Пи". Четейки Керет, имаме усещането, че Кафка упражнява хладното си въображение върху типажите на Ървин Уелш, оставяйки между редовете Чеховска тъга. Ако харесвате филмите на братя Коен или "Ломски разкази" на Емил Андреев, Керет е за вас.

Керет е виртуоз, зад чийто гръб стои хилядолетна традиция в разказването на страшни и смешни алегории с неочакван край и изплъзваща се поука. Понякога провокира усета ни за реалност с откровени небивалици, друг път пренарежда рутината на ежедневието с невероятни съвпадения и обрати. Трикът на Керет е да ни демонстрира как в един свят, в който нищо не може да се случи, заради навика и безразличието, нещата все пак се случват. Как чудесата са възможни дори в разомагьосания модерен свят.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK