Всъщност едно от нещата, които романът прави, е да покаже безсилието на категории като "гей", "травестит", "транссексуален", "бисексуален" и т.н., когато трябва да се предаде конкретния човешки опит. Както казва госпожица Абът, един от ключовите персонажи в книгата, не ме категоризирай, преди да си ме опознал. Джон Ървинг демонстрира как литературата има рядката способност да загърби категориите и да ни осигури достъп до живия човек.

Напоследък романи и филми все по-често ни представят настоящето и близкото бъдеще като време на окончателно победилата сексуална революция. Сексът – все повече, все по-лесен и все по-неудовлетворителен – като че ли Мишел Уелбек наложи тази формула. На този фон прави впечатление, че някои от големите майстори на романа сякаш нарочно се връщат към 50-те години на ХХ в. – последното "целомъдрено" десетилетие – представяйки ни стеснителни, непохватни и безпомощни в себеизразяването юноши. Такива романи са "На плажа Чезъл" (2007) на Иън Макюън и "Възмущение" (2008) на Филип Рот, а сега и "В един човек" (2012) на Джон Ървинг, в който съзряването на Били Абът се случва в консервативната и лицемерна атмосфера на малко градче в Нова Англия от края на 50-те.

Във време, когато гимназиите са още само момчешки или само момичешки, Били се оказва влюбен едновременно в госпожица Фрост – четиридесетина годишна библиотекарка с малки гърди и широки рамене, която държи да бъде наричана госпожица, и в красавеца на класа – умния и жесток състезател по борба Китридж. Тази среда, в която благовъзпитана дама припада само при чуването на израза "сексуална мощ" (дъщерята на дамата по-късно ще стане лесбийка) дава възможност на писателя да сблъска желанията и обичта. Желанието е демократично, казва Джанет Уинтърсън в рецензията си за романа на Ървинг, то не подбира обектите си и не признава предзададени йерархии. Обичта към близките от своя страна предполага трайност, сигурност и ред. Невъзможността да синхронизира желанията и обичта си е онова, което тормози младия Били Абът. Както ще прозре той, формирането му като личност е всъщност поредица от опити "да опазя тайната за себе си от онези, които обичах".

И в този роман Джон Ървинг демонстрира майсторството си да поддържа интрига в продължение на стотици страници, като умело снове напред и назад във времето и изгражда сцени, смесващи комичното и разтърсващото. "В един човек" е роман, изпълнен с литературни препратки. Действието е центрирано около театъра и библиотеката, а времето се отмерва от сменящите се постановки на Шекспир, в които героите ученици са ангажирани. Най-важната е на "Бурята" – в нея Били играе Ариел, духът с "полиморфна", "неопределена сексуалност" по думите на доведения му баща, който преподава Шекспир и режисира ученическите постановки. Удържането на двата пола в една личност ще бъде най-голямото изпитание за Били (оттам и теологическите и поетически препратки към въпроса за "пола на ангелите"). 

"В един човек" може да се чете като буквализация на прочутото "Животът е сцена". Преобличането и узнаването, тайната и нейното разкриване, играта като вживяване в друга самоличност – това е всъщност животът на Били Абът и не само неговият. Неслучайно развръзката на оплелите се истории настъпва, когато вече като известен писател Уилям Абът се завръща в родното си градче, за да постави в училищния театър "Ромео и Жулиета".

Има една стара максима в писането на романи, към която Джон Ървинг не крие, че се придържа: "Накарай ги да плачат, накарай ги да се смеят, накарай ги да чакат". "В един човек" е точно такъв роман – и феновете на "Светът според Гарп" и "Вдовица за една година" няма да останат разочаровани. Това е роман, в който думата "пенис" се появява сигурно над 50 пъти, но всъщност се разказва за нещо друго. За това, че истината наранява, но пък лъжата убива.