С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Ревю / Книги

3 17 окт 2014, 14:25, 8771 прочитания

Китай, мръсна приказка

Ма Дзиен, "Изплези си езика", пр. от китайски Стефан Русинов, ИК "Жанет-45", 2014 ; Ма Дзиен, "Майсторът на фиде", пр. от английски Ангел Игов, ИК "Жанет-45", 2014

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Напоследък от Китай идват не само маратонки и електроника, но и литература. Накъде духа вятърът най-добре усеща Нобеловият комитет, който за период от 12 години удостои двама китайски писатели – Гао Синдзян (2000) и Мо Йен (2012). Гао Синдзян попада в графата "дисидент-емигрант", докато Мо Йен е одобряваният от режима "чист творец". Всъщност макар и репресиран по време на културната революция, след 1979 г. Гао Синдзян е добре приет в Китай, публикува и пътува в чужбина, а едва след забраната на една негова пиеса намира политическо убежище във Франция през 1988 г. Партийната книжка хвърля чак след събитията на площад "Тянанмън" през 1989 г.

Подобна "кадрова справка" едва ли е нужна на читателите, отбягващи политиката в литературата. Биографиите на китайските нобелисти обаче са много показателни за компромисната политика на Запада, който хем се чувства задължен да подкрепи свободното слово, хем гледа да не дразни официален Пекин.




Гао Синдзян и Мо Йен са доста конвенционални като разказвачи за разлика от бруталния Ма Дзиен, който е и най-последователният китайски писател - критик на режима. Може би затова авторът на "Изплези си езика" и "Майсторът на фиде" е държан някак встрани, малко като човек, който всеки момент може да направи нещо неприлично и да развали партито. Нещо подобно става на Лондонския панаир на книгата през 2012 г., когато Ма Дзиен пред камерите начертава с червена боя един голям "Х" върху книгата си "Пекинска кома" – и върху лицето си, в знак на протест срещу цензурата и потъпкването на свободата на словото в Китай.

Да не си помисли някой, че става дума за младеж, който се прави на интересен. Роден през 1953 г., Ма Дзиен влиза от улицата в артистичния китайски ъндърграунд от началото на 80-те, подвизавайки се като поет, художник и фотограф. Когато през 1983 г. властите подгонват "упадъчните елементи" като него, той намира за здравословно да замине за три години в Тибет. Връщайки се оттам, написва "Изплези си езика" – цикъл от 5 пътеписни разказа, които успява да публикува през 1987 г. в списание "Народна литература". Следва буря от обвинения в "буржоазен либерализъм" и "окарикатуряване на нашите тибетски сънародници", книжките на списанието са иззети и унищожени. Ма Дзиен се установява в Хонконг, но след предаването на Хонконг на Китай през 1997 г. емигрира в Европа. Книгите му в Китай са забранени.

"Изплези си езика" предлага силно въздействащо съчетание между натурализъм и сурова красота. Ма Дзиен преобръща както официалния образ на "социалистически Тибет", така и сладникавите клишета за "вечната духовност и мъдрост", превърнали планините в туристическа атракция, будистки Дисниленд. Животът на номадите по тибетските плата или монасите в будистките манастири се оголва пред нас в естествената си аморалност, подобно на революцията и красноармейците в "Конармия" на Исак Бабел. В един от разказите мъж години наред спи с майка си и след това с родената от тази връзка дъщеря; същият с ненатрапчиво гостоприемство и съчувствие нахранва госта си с кръв от як, оставена да се съсири в шапката му. В друг разказ е описано "небесно погребение" – двама братя, женени за една и съща жена, която е починала при раждане, я отнасят на едни скали и нарязват тялото й на късове, а костите натрошават на парченца, така че птиците да изкълват всичко и тялото да изчезне.



В "Изплези си езика" обаче няма и следа от онази нарочно търсена бруталност на несръчните писатели, които държат да ни покажат гадостта на живота, скрито внушавайки, че самите те са носители на нормалността. В разказите на Ма Дзиен липсва морализаторска позиция, а големият контрапункт на нищетата на съществуването е Планината с нейното нечовешко величие. Пределно обраният, охладен стил на Ма Дзиен оставя усещането за свръхреалност, за халюцинация посред разредения въздух на планините.

"Майсторът на фиде" от своя страна е роман, писан непосредствено след събитията на площад "Тянанмън". За разлика от най-новия роман на Ма Дзиен, още непреведения на български "Пекинска кома", тук липсват преки референции към събитието. "Майсторът на фиде" е мрачна гротеска, в центъра на която са двама приятели – добре заплатен от държавата кръводарител и казионен писател, мечтаещ да напише истинския Роман. Повествованието непрекъснато смесва диалози между двамата и въображаеми истории от бъдещия роман на писателя. Собственик на частен крематориум прави подарък на майка си, като я изгаря жива, в пълно съзнание. Видна актриса аранжира да бъде разкъсана на сцената от тигър. Никакъв будизъм, никакъв комунизъм – Ма Дзиен ни предлага една гротескна версия на свят, напълно освободен от морални или идеологически рамки.

Всеки копае в себе си, следва несподелимите и неразбираеми свои фантазми. Звучи удивително познато. Ма Дзиен ни предлага протест-гримаса, интровертен аукционизъм, подобен на този на българския или съветския артистичен ъндърграунд от перестройката. Грозотата като поетически ресурс и политически жест. По подобен начин, през абсурдното и отвратителното, Виктор Пасков взриви червеното кадифе на българския литературен салон от онова време. Само че при Ма Дзиен ги няма утешенията на рока и писането, няма перчене и изстрелване в гностическите небеса. Тибет без маска и без грим, Китай – мръсна приказка.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Какви са вашите отношения с парите
Покажете как харчите и ще ви кажем какъв герой сте

Разберете ТУК

Разбирате ли се добре с парите?



Прост въпрос, чийто отговор обаче често затруднява. За някои хора парите са просто символ за личен или професионален успех. Други ги възприемат като средство за по-висок социален статус и неговата демонстрация без значение дали са щастливи или не.

Направете този бърз и забавен тест, за да разберете какъв герой сте, как харчите, какви са рисковете и как да подобрите отношенията с парите си.


capital.bg/partners/unicredit

Прочетете и това

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Книги" Затваряне
Каймата на живота

Филип Маркулиев, "Между стените", ИК "Жанет-45", С., 2014

Годината, в която телевизия "Алма матер" стана известна

Университетът замрази договора си с външния продуцент, който щеше да създава програма за канала

Икономиката настина

Брутният вътрешен продукт расте по-бавно за второ поредно тримесечие

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Звезда и половина

Историкът Уилям Юинг за ретроспективата на легендарния фотограф Арнолд Нюман в София

20 въпроса: Мария Касимова

Най-новата й книга - "Балканска рапсодия" (изд. "Колибри"), излезе тази есен

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Кои са най-растящите IT компании, ще има лимити по "Гражданска отговорност", паркът на основателите на "Телерик" расте с нова сграда

Емисия

DAILY @7AM // 21.11.2018 Прочетете