15 години по-късно "Естествен роман"

Семена и корени на 90-те

"Естествен роман" е щастлива книга. Успешни книги има много, щастливите са малко. Те не се стоварват върху публиката като медийно цунами, а постепенно разширяват присъствието си. Петнадесет години "Естествен роман" добавяше смисъл, а не просто читатели. Както на оригиналния си език, така и в превод.

Рядко се случва и публика, и критици да харесат така предано един роман. Едва ли по един и същи начин, но то така и трябва. Романът съблазнява към различни типове четене – сериозно и разсеяно, бързо и бавно, вдадено и дистанцирано. "Естествен роман" може да се чете по личен и неисторичен начин, той знае как да съгради пространство на общуване между себе си и читателя, в което външните обстоятелства нямат значение. От друга страна, и това е характерно за критичното и академично осмисляне на романа, "Естествен роман" може да бъде ситуиран в контекста на 90-те години на миналия век, като бъдат изведени онези нишки, които го свързват с един малко или много колективен опит. И точно тук като че ли "специализираните" читатели са в дълг към романа. Как да четем "Естествен роман" отвъд личното съпреживяване на текста и можем ли да извлечем от него някакъв споделим опит? Какво ни казва книгата за онзи изплъзващ се дух на 90-те, който дори живелите през това десетилетие започват да губят? Може би 15 години са достатъчно добра дистанция, за да се захванем с тези въпроси.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал