Назад в нощта

Христо Карастоянов, "Една и съща нощ", ИК "Жанет-45", С., 2014

Христо Карастоянов има отдавнашна страст към българските бесове от 1923 – 1925 г., към събитията, на практика премълчавани в днешните учебници. С поредицата си "Записки по исторически наивизъм" от първата половина на 90-те той създаде особен род културно-историческо разследване, с което вкара гласа на старите вестници като контрапункт на идеологическите клишета. "Една и съща нощ" пък е роман, фокусиран върху приятелството между Гео Милев и Георги Шейтанов в годината, преди да бъдат убити. Смъртта им е видяна не просто като отнемане на живот, а като прекъсване на надеждата за свобода, покълнала в онези мътни времена. Прекъсване, май непрекъснато и досега.

Всъщност с романа си Христо Карастоянов прави опит да премоделира левия сектор на българския исторически пантеон, като извади от неговия център добре познатите ни комунисти и постави на тяхно място анархистите. Българските комунисти и руските болшевики са видени като безскрупулни и гъвкави майстори на реалната политика, докато анархистите са стилизирани малко в робинхудовски маниер. Убийствата, които анархистите вършат, в романа са представени чрез къде самоиронични, къде грубовато-наивни разкази от първо лице, обръщащи всичко на майтап, докато убийствата, вършени от "фашистите", са предадени чрез сдържано сериозното слово на повествователя. Впрочем героите непрекъснато наричат душманите си "фашисти", но това е анахронизъм, думата още не е навлязла в употреба по онова време. Няма я дори в прочутото" Отворено писмо" на Димитров и Благоев, където правителството на Цанков е наричано "белогвардейско" и "генералско-банкерско", но не и "фашистко". "Една и съща нощ" внимателно реконструира бита и събитията от вестникарските хроники, но не се стреми към речева автентика на героите. Както и да е.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


2 коментара
  • 1
    romolus avatar :-|
    Додо

    Добро ревю за много силна книга!
    За мен, Христо Карастоянов е най-добрият български писател в момента! Живеейки обаче извън София, не е във фокуса на вниманието на медиите, и от там, на народа...

    пс
    Най-вероятно авторът на това ревю, Бойко Пенчев, чете коментарите, затова си позволявам един коментар към него, който е за нещо друго, но в някакъв смисъл, е свързан много силно с (бъдещето на) българската литература.
    Ще бъдете жури в конкурс през есента ( Развитие), заедно с Господинов и Знеполски, нека това наистина да е конкурс, от който след това да не се срамувате, че сте бил част от него. За да може наистина да спечели някой, който наистина има добър текст. Още отсега виждам проблем с времето, за което ще трябва да четете и отсъдите победителят в този конкурс. Визирам времето, което е отделено за това. Нямам представа, ако не е нагласено всичко предварително, как за това време, което е предвидено, ще прочетете стотици ръкописи на романи( спомнете си конкурса на Сиела от миналата година...) Надявам се, че си давате сметка за това още отсега! И, че имате план за това, как Физически ще се справите с това предизвикателство...
    Успех!

  • 2
    tsonkooo avatar :-|
    Тsonkooo

    Ще прочета тази книга, непременно.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал