С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Ревю / Книги

2 6 фев 2015, 14:35, 6693 прочитания

Назад в нощта

Христо Карастоянов, "Една и съща нощ", ИК "Жанет-45", С., 2014

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Христо Карастоянов има отдавнашна страст към българските бесове от 1923 – 1925 г., към събитията, на практика премълчавани в днешните учебници. С поредицата си "Записки по исторически наивизъм" от първата половина на 90-те той създаде особен род културно-историческо разследване, с което вкара гласа на старите вестници като контрапункт на идеологическите клишета. "Една и съща нощ" пък е роман, фокусиран върху приятелството между Гео Милев и Георги Шейтанов в годината, преди да бъдат убити. Смъртта им е видяна не просто като отнемане на живот, а като прекъсване на надеждата за свобода, покълнала в онези мътни времена. Прекъсване, май непрекъснато и досега.

Всъщност с романа си Христо Карастоянов прави опит да премоделира левия сектор на българския исторически пантеон, като извади от неговия център добре познатите ни комунисти и постави на тяхно място анархистите. Българските комунисти и руските болшевики са видени като безскрупулни и гъвкави майстори на реалната политика, докато анархистите са стилизирани малко в робинхудовски маниер. Убийствата, които анархистите вършат, в романа са представени чрез къде самоиронични, къде грубовато-наивни разкази от първо лице, обръщащи всичко на майтап, докато убийствата, вършени от "фашистите", са предадени чрез сдържано сериозното слово на повествователя. Впрочем героите непрекъснато наричат душманите си "фашисти", но това е анахронизъм, думата още не е навлязла в употреба по онова време. Няма я дори в прочутото" Отворено писмо" на Димитров и Благоев, където правителството на Цанков е наричано "белогвардейско" и "генералско-банкерско", но не и "фашистко". "Една и съща нощ" внимателно реконструира бита и събитията от вестникарските хроники, но не се стреми към речева автентика на героите. Както и да е.


Радикален в пренареждането но лявата митология, "Една и съща нощ" заклеймява убийците "с ниските чела" напълно категорично и в това отношение може да застане съвсем спокойно до "По дирята на безследно изчезналите" на Николай Христозов от 1972 г. Интересното е, че въпреки задължителния за онова време антифашистки патос в книгата на Христозов има няколко интересни щриха към образите на "фашистите", плахо отварящи вратата към питания, към които романът на Карастоянов изглежда напълно безразличен. Карастоянов дори е въвел Никола Гешев като интелектуален контрапункт на Гео Милев и Георги Шейтанов, но и той стои малко изкуствено и бледнее пред Христакиев от "Иван Кондарев" на Емилиян Станев, ако подобни сравнения въобще имат смисъл. Но то и няма как романът на Карастоянов да не бъде поставян до "По дирята на безследно изчезналите" и "Иван Кондарев". Защото става дума все за опити да бъдат осмислени не просто някакви ужасни нощи, а Нощта, предопределила българската история през ХХ век да бъде това, което е.

Тъмната тайна на българските бесове не е единственият проблем, който е стоял пред Христо Карастоянов. Той е трябвало да се справи и с чисто литературното затруднение по направата на роман, където се знае какво става накрая, а портретът на главния герой ни е познат още от стените на класните стаи. "Една и съща нощ" е построен много умело, като разказваните събития се насичат от дневниковите записки на автора, маркиращи написването на самия роман. Времето на героите и времето на разказвача се засрещат и този Брехтов похват създава една сложна оптика на гледане към събитията, непозволяваща пълното "потъване" в текста. От друга страна обаче, това не е и роман, който те оставя безразличен към героите. Съпричастието е постигнато благодарение най-вече на умелото въвеждане на съпругата на Гео, която сякаш предчувства събитията и дава форма за идентификация на читателя, който също "знае" каква ще е съдбата на поета и на неговия приятел, анархиста авантюрист Шейтанов. Самият Гео е "очовечен" по пътя на внимателното снизяване. Но като изключим това, че Христо-Карастояновият Гео Милев псува и може да изяде седемдесет мекици наведнъж, той все пак си остава в пространството на каноничното. А може би така и трябва.

В "Една и съща нощ" вали и тъмнее непрекъснато – една обобщаваща картина на нощта, в която потъва българският ХХ век. Човек в един момент се пита дали пък до болка познатите ни корупция и връзкарство не са все пак по-малкото зло – пред алтернативата на убийствата без съд и присъда?! (Романът доста внимателно описва опитите Гео да бъде спасен с ходатайства. Само че през 1925 г. "връзките" не работят). Нима сме обречени на избор единствено между тоталната шуробаджанащина, в която на някакво ниво сме въвлечени всички и затова има мир, и, от друга страна, реда, основан върху страха от въжето и куршума в тила? Дано не изтървем възможността за трети път, защото иначе нощта наистина става една и съща.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Книги" Затваряне
Бягства от зрелостта

Джефри Юдженидис, "Брачната фабула", пр. Невена Дишлиева-Кръстева, ИК "Жанет-45", С., 2014 Дона Тарт, "Щиглецът", пр. Боряна Джанабетска, ИК "Еднорог", С., 1914

Най-дългото кацане на летище София

Пет големи европейски кандидата поискаха за 35 години столичното летище

Фотоистория: Катедралата "Нотр Дам" – емблемата на Париж

Строителството започва през 1163 г. и завършва през 1345 г., като сградата се смята за шедьовър на готическата архитектура

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

1968 по Уорхол

Warhol 1968 в Moderna Museet връща атмосферата и духа на първата самостоятелна изложба на американския артист в Европа

Кино: "Джебчии"

Семейството срещу света с простота и нежност