Веднага след публикацията на най-новия му роман, "Подчинение", Мишел Уелбек се оказва изрисуван на първата страница на "Шарли Ебдо" – в броя от същия онзи 7 януари, когато двама ислямски екстремисти ще застрелят осем души от екипа на вестника. Хумористите са се подиграли с прорицателските способности на Уелбек – в романа действието се развива през 2022 г., когато президентските избори във Франция се печелят от лидера на мюсюлманската партия и страната тръгва по пътя на ислямизацията и шериата. Нападението не е заради Уелбек, но горчивата ирония на случилото се показва до каква степен този писател стои в епицентъра на събитията, разтърсващи съвременността.
"Подчинение" не е роман за "сблъсъка на цивилизациите", а точно обратното – за липсата на сблъсък. Най-провокативното в сатиричната антиутопия на Уелбек е начинът, по който западната либерална цивилизация доброволно, без съпротива и дори с облекчение приема господството на исляма. Причината е в изчерпването на либералния индивидуализъм – теза, защитавана във всички романи на Уелбек. Човекът е същество твърде слабо, за да живее без Бог и авторитет, а патриархалното семейство от гледна точка на еволюцията е най-оптималната форма на социална организация – с подобни идеи жонглират героите в романа. Свободата, основополагащата ценност на западната цивилизация, е заплатена с една непреодолима самота – и затова всъщност няма кой да я брани.
Уелбек не е нито първият, нито последният жлъчен критик на секуларния, консумативен индивидуализъм. Оригиналното в "Подчинение" е хипотезата, че спасението от болестите на модерността ще дойде не със завръщането към старата християнска традиция, а с... приемането на исляма. Консервативните светини – дом, семейство, авторитет, Бог, се оказват светкавично постижими благодарение на един гъвкав мюсюлмански политик и петродоларите на Саудитска Арабия.
За да ни накара да повярваме в тези умопостроения, Уелбек ги пречупва през съзнанието на главния герой Франсоа – професор по френска литература на XIX век, специалист по Юисманс. "Истински съм отвратен от живота си, уморен съм от самия себе си, но това далеч не е още причина да променя съществуването си." Тези думи от роман на Юисманс, част от мотото към "Подчинение", задават координатите на пътя, който героят трябва да измине. Осъзнаване на индивидуалната несамодостатъчност и преоткриване на абсолютното и общността – това е една от най-фундаменталните теми на модерната европейска литература. Мрачното очарование на Уелбек идва от това, че той едновременно съчувства и се подиграва над усилията на модерния човек да осъществи подобен прелом.
Именно затварянето в гледната точка на един почти лабораторно освободен от морални обвързаности герой е и най-сериозното възражение срещу претенцията на романа да бъде разрез, вивисекция на западния свят. Модерният човек може и да е уморен егоист, неспособен на промяна и жертва, но дали само модерни хора обитават модерността?
Героят на Уелбек е описан през липсите – на любов, на привързаност, на желание за живот и т.н. Останал без връзки с досегашната си реалност, той вижда бъдещето си като едно кротко, уютно подчинение. Като приемане на исляма (думата значи именно подчинение). Не от особени духовни подбуди, а заради обещаната заплата и перспективата за три жени, полагащи се на мъж с неговото социално положение. "Това щеше да бъде възможността за втори живот, без особена връзка с предишния. Нямаше да има за какво толкова да съжалявам." Дали обаче в земите, наричани все още Европа, няма значителен брой хора, които биха имали за какво да съжаляват?
Мишел Уелбек, "Подчинение", пр. от френски Александра Велева, ИК "Факел експрес", С., 2015
Веднага след публикацията на най-новия му роман, "Подчинение", Мишел Уелбек се оказва изрисуван на първата страница на "Шарли Ебдо" – в броя от същия онзи 7 януари, когато двама ислямски екстремисти ще застрелят осем души от екипа на вестника. Хумористите са се подиграли с прорицателските способности на Уелбек – в романа действието се развива през 2022 г., когато президентските избори във Франция се печелят от лидера на мюсюлманската партия и страната тръгва по пътя на ислямизацията и шериата. Нападението не е заради Уелбек, но горчивата ирония на случилото се показва до каква степен този писател стои в епицентъра на събитията, разтърсващи съвременността.
"Подчинение" не е роман за "сблъсъка на цивилизациите", а точно обратното – за липсата на сблъсък. Най-провокативното в сатиричната антиутопия на Уелбек е начинът, по който западната либерална цивилизация доброволно, без съпротива и дори с облекчение приема господството на исляма. Причината е в изчерпването на либералния индивидуализъм – теза, защитавана във всички романи на Уелбек. Човекът е същество твърде слабо, за да живее без Бог и авторитет, а патриархалното семейство от гледна точка на еволюцията е най-оптималната форма на социална организация – с подобни идеи жонглират героите в романа. Свободата, основополагащата ценност на западната цивилизация, е заплатена с една непреодолима самота – и затова всъщност няма кой да я брани.
0 коментара