Проговаряне от дълбините
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Проговаряне от дълбините

Проговаряне от дълбините

Елена Алексиева, "Жертви на любовта", ИК "Факел експрес", С., 2015

Бойко Пенчев
4399 прочитания

"Жертви на любовта" е сборник с три монодрами на Елена Алексиева, от които "Глас" и "Мадам Мишима" (награда "Икар" за съвременна пиеса) вече са поставяни на сцена. Те обаче могат да се четат и като повести в Аз повествование, дори като поеми – заради специфичния ритъм и графична организация. Това не е пособие за амбициозни режисьори, а книга, стъпила върху могъща литературна традиция. Литературата в нейната максимално опростена, изчистена до минимализъм форма – монологът-изповед, гласът, търсещ разбиране.

Потеклото на "Жертви на любовта" е в култовия за декаданса на XIX век жанр De profundis. Някъде в зората на модерното изкуство, най-вече сред "прокълнатите поети", прочутият първи стих на Псалм 149 (De profundis clamavi, "от дълбините те призовавам") започва да се използва, за да обозначи вече не смирението и търсенето на опрощение, а дързостта на отхвърления. Творби с De profundis в заглавието имат Бодлер, Оскар Уайлд, Александър Вутимски; Стоян Михайловски пък пише първата българска философска поема Suspiria de profundis, преди да е написано "Под игото". Не всичко е "Върви, народе възродени".

Другият стълб на литературната традиция, в която се вписва Елена Алексиева с тази книга, е Достоевски и "Записки от подземието". И там имаме една особена "изповед" на грешника, който не просто търси разбиране, а подлага на радикално изпитание очевидностите на здравия разум. "Болният" изпробва своята истина пред истината на "здравите", на обществото. Чрез литературата отхвърленият получава право на глас и така всъщност се оформя един парадигматичен модел на модерната субективност.

Тези паралели се налагат, защото ако не погледнем на монодрамите на Елена Алексиева в дълбока перспектива, те биха могли да ни се сторят маниерни и неразбираеми. В "Глас" говори дубльорката на Мария Калас, изпепелила живота си в сянката на чуждия гений и собствените страхове.

В "Мадам Мишима" ни се представя жената, довършила с меч извършилия сепуку японски модернист Юкио Мишима. В "Жертви на любовта" пък ще чуем историята на сериен изнасилвач и убиец, съветски гражданин. Онова, което свързва тези текстове, е питането имат ли отговор екзистенциалните въпроси в рамките на морала и обществената норма за допустимост. Казано с езика на френската философия – възможен ли е суверенен индивид без право върху живота и смъртта.

Елена Алексиева умело превключва между герои и културни традиции. Нейното писане може да бъде космополитно и лирично ("Глас"), стилизирано и предизвикателно ("Мадам Мишима"), неистово в разнежеността си по начин, напомнящ едновременно за Венедикт Ерофеев и Владимир Сорокин ("Жертви на любовта"). Тя изсича фразите си със самурайска прецизност и невъзмутимост. "Всички хора имат майки. Дори жените. Колкото и странно да звучи." Или пък: "Всеки човек, пиленце, трябва да види ада, преди да умре. Иначе все едно не е живял."

Елена Алексиева ни изправя пред бездните, отварящи се пред непризнаващата граница любов. Любов, надхвърляща персоналните отношения и имаща отношение не толкова към връзката между двама души, а към неуловимата сърцевина на живота. Това са истории за мъчителното себепостигане и преобразяване, минаващо през ужаса и смъртта. Защото "накрая се оказва, че човек не избира кого да обича, а дали".

"Жертви на любовта" е сборник с три монодрами на Елена Алексиева, от които "Глас" и "Мадам Мишима" (награда "Икар" за съвременна пиеса) вече са поставяни на сцена. Те обаче могат да се четат и като повести в Аз повествование, дори като поеми – заради специфичния ритъм и графична организация. Това не е пособие за амбициозни режисьори, а книга, стъпила върху могъща литературна традиция. Литературата в нейната максимално опростена, изчистена до минимализъм форма – монологът-изповед, гласът, търсещ разбиране.

Потеклото на "Жертви на любовта" е в култовия за декаданса на XIX век жанр De profundis. Някъде в зората на модерното изкуство, най-вече сред "прокълнатите поети", прочутият първи стих на Псалм 149 (De profundis clamavi, "от дълбините те призовавам") започва да се използва, за да обозначи вече не смирението и търсенето на опрощение, а дързостта на отхвърления. Творби с De profundis в заглавието имат Бодлер, Оскар Уайлд, Александър Вутимски; Стоян Михайловски пък пише първата българска философска поема Suspiria de profundis, преди да е написано "Под игото". Не всичко е "Върви, народе възродени".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK