С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Ревю / Книги

5 фев 2016, 14:58, 5658 прочитания

Мъже на ръба

Харуки Мураками, "Мъже без жени", от японски Дора Барова, ИК "Колибри", С., 2015

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Мъже без жени" е най-новият сборник с разкази на Харуки Мураками – публикуван на японски през 2014 г. и само около година след това и на български. Ако звучи познато, то е може би защото Хемингуей издава сборник със същото заглавие през 1927 г. Само че при Хемингуей мъжът в отсъствието на жени показва в най-пълна степен истинската си мъжка природа, докато при Мураками липсващата жена разяжда и разгражда мъжа. И това е единично, необратимо събитие, защото "Да загубиш една, означава да изгубиш всички жени", както се казва в последния разказ, дал името си на целия сборник. Или обратното – в изящен кавър на "Метаморфозата" на Кафка героят се оказва превърнат от насекомо отново в човек, а завръщането му към човешкото минава през срещата с жена.
 
Тук Мураками не прави сюжетни пируети из междинните светове. Интересува го вътрешното пространство, отварящо се изневиделица пред мъжа, оказал се сам. Разказите са построени като преплитащи се триъгълници – обикновено от жена и двама мъже. Само че върховете на триъгълниците лежат в различни времена и пространства, например жената е мъртва, а се срещат съпругът и любовникът й. Друг триъгълник се образува от мъжа, жената и слушателя, пред когото се разказва историята. Неслучайно един от разказите е озаглавен "Шехерезада". Историята трябва да бъде разказана на някой друг, за да успее разказващият да я осмисли, а това пък на свой ред отключва съзнанието за себе си на слушащия.
 
"Мъже без жени" ни предлага седем разказа, в които се говори за невъзможността любовта да бъде ограничена във връзката между двама души. Непрекъснато се появява някакъв трети, било то като любовник или като слушател, или и двете. Сметката "даваш – получаваш" никога не излиза. Връзката не може да бъде докрай рационализирана. Както винаги при Мураками, краищата са отворени, понякога и началата. Ключови моменти остават неизяснени. Защо жената в последния разказ се самоубива? Защо жената на героя в Drive my car е изневерявала на мъжа си? Мураками умее да премълчава едно, за да отвори съзнанието ни към нещо друго.
 
Жената в тези разкази обикновено разрушава изолираната самодостатъчност на мъжа. "Шехерезада" завършва с енигматичното прозрение: "Необикновеното време, прекарано с жени, ти предоставя възможността, от една страна, да си обгърнат от действителността, а от друга, да я зачеркваш." Жените при Мураками са призрачни създания, които бихме се изкушили да определим като носещи ту добро, ту зло. Само че Мураками принципно отказва да работи с тези термини. Няма "добро" и "зло", има от едната страна рутина, отказ от емоционална ангажираност, изпразненост, мъртвина, а от другата е животът с цялата му амбивалентност, включващ радостта, надеждата, а понякога и смъртта. Жената е вратата между тези две състояния.
 
В "Мъже без жени" Мураками  е лиричен, без да е сантиментален. Всеки от разказите се изгражда като музикална тема посредством преплитането на един-два основни образа. Котката и змиите в "Кино", миногите, "онези същества без усти, които са се впили със смукалата си в камъните на дъното и скрити сред водораслите, се полюляват заедно с тях на течението" ("Шехерезада"), луната от лед, потъваща в океана, която героинята вижда в сънищата си (Yesterday). Или пък появила се по конкретен повод разгърнатата метафора се превръща в алегория на целия разказ. Като бездната, разделяща съпруга на самоубилата се жена от нейния любовник, бездна "толкова широка, че на дъното й има планина от трупове на птици, неуспели да прелетят от единия до другия й край и паднали омаломощени в нея".
Изгубването на жената не потапя мъжа в някаква празна самота, а го отваря към пустота, изпълнена с невидими, но опасни същества. Някаква преграда се отваря и мъжът бива засмукан от вакуума на небитието. Жената е важна, внушава Мураками, дори да ни убива, защото другата смърт е по-страшна.


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Книги" Затваряне
Шехерезада 2.0

"Тетрамерон" на Хосе Карлос Сомоса

Летен лихвопад

Условията на банките стават все по-изгодни, а отпуснатите ипотеки и потребителски заеми продължават да растат.

Плащай, за да живееш

Пациентите с масови заболявания доплащат 300 млн. лв., за да получат лекарства от здравната каса

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Ново място: Клуб за естетическо възпитание на артиста (К.Е.В.А.)

Втори живот за знаковото място до НАТФИЗ

Календар и домашно кино

Интересните събития през уикенда и следващата седмица