Шехерезада 2.0
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Шехерезада 2.0

Шехерезада 2.0

"Тетрамерон" на Хосе Карлос Сомоса

Бойко Пенчев
4763 прочитания

"Тетрамерон" е нещо като кафкианска версия на "Декамерон", писана под одобрителното кимане на Борхес. Хосе Карлос Сомоса идва от криминалния жанр, но след бестселъра си "Клара и сянката" започва да прави хитроумни хибриди, кръстосвайки кримката с антиутопия, психотрилър, метафизични притчи "Тетрамерон" e най-новият му роман, в който отделните истории се напасват една в друга като китайски кутии, за да остане разгадката в най-вътрешната от тях.

Дванадесетгодишната Соледад отива с класа си на екскурзия до някакъв манастир, но се отклонява и попада в странна стая с кръгла маса, върху която е начертана окръжност, а в нея тичат два гущера (или саламандъра). В стаята има две дами и двама мъже, всичките с облекло и маниери, подсказващи за принадлежност към някакво неопределено висше общество, а може би и към Злото. Някак си е ясно за всички, че момичето няма да излезе от тази стая. Соледад става част от ритуал с неизвестни правила, чиято основна част е разказването на истории – всеки от четиримата трябва да разкаже по две. Романът поддържа едно плавно покачващо се напрежение около това какво тези ексцентрици ще направят на момичето, но в един момент по-интересно става онова, което разказваните истории правят с нея.

Сомоса умее да изгражда сцени, в които зад осветените на преден план фигури се дипли мрак от сенки, едновременно плашещи и привличащи. Историите, разказвани от четиримата, са истории за търсенето на абсолютното – абсолютната любов, абсолютната същност, абсолютното Зло. Те са неправдоподобни и свръхдействителни като сънища. В тях се пресичат граници, проиграват се тайнства и митове. В една от историите дванадесетгодишна американска тинейджърка е хваната в мрежа от африканско племе и принесена в жертва в преобърнат вариант на евангелския разказ за Христос.

В друга коледно корпоративно парти неусетно преминава в сатанинска меса, което не пречи на разказвача (наричан Епископа) и възрастна дама да водят неангажиращ разговор за старостта и времето. Историите са болезнени и тревожещи, но не защото понякога завършват със смърт или убийство, а защото поставят въпроса доколко е възможно да разграничим доброто от злото. Не случайно една от тях се занимава именно с "научното" изолиране на Злото.

Историите в "Тетрамерон" са изградени с комбиниране на екзотични детайли и тънки наблюдения. (Например не морето мирише, а нещата, които то мокри.) Те редуват черен хумор и метафизичен хлад, обменят си образи и мотиви и постепенно започват да се превръщат в ключ към случващото се между разказвачите и момичето.

Историите са като ребуси без решение, а за смисъла им гадаем косвено по промените в пленената и запленена Соледад. Всъщност това е роман за една странна инициация – преход от дете в жена, при който границата е не събличането, а включването в разказването. Една история за раждането на Шехерезада. Защото узряването не е нищо друго освен осъзнаване на другото в себе си – плашещо и измъчващо. Разказването е събличане от старата самоличност и освобождаване от травмата. То трябва да извади наяве несъвпадането между външно и вътрешно, между истина и същност. В разказа светът надскача моралните граници, с които сме го оградили. Тъкмо с този надскочил стереотипите свят индивидът трябва да се свърже. Както ясно е заявено в последния разказ, изборът в крайна сметка е между самотата (Соледад на испански) и Тетрамерона, т.е. разказването. И Соледад избира разказването.

Хосе Карлос Сомоса, "Тетрамерон", ИК "Колибри", С., 2016

"Тетрамерон" е нещо като кафкианска версия на "Декамерон", писана под одобрителното кимане на Борхес. Хосе Карлос Сомоса идва от криминалния жанр, но след бестселъра си "Клара и сянката" започва да прави хитроумни хибриди, кръстосвайки кримката с антиутопия, психотрилър, метафизични притчи "Тетрамерон" e най-новият му роман, в който отделните истории се напасват една в друга като китайски кутии, за да остане разгадката в най-вътрешната от тях.

Дванадесетгодишната Соледад отива с класа си на екскурзия до някакъв манастир, но се отклонява и попада в странна стая с кръгла маса, върху която е начертана окръжност, а в нея тичат два гущера (или саламандъра). В стаята има две дами и двама мъже, всичките с облекло и маниери, подсказващи за принадлежност към някакво неопределено висше общество, а може би и към Злото. Някак си е ясно за всички, че момичето няма да излезе от тази стая. Соледад става част от ритуал с неизвестни правила, чиято основна част е разказването на истории – всеки от четиримата трябва да разкаже по две. Романът поддържа едно плавно покачващо се напрежение около това какво тези ексцентрици ще направят на момичето, но в един момент по-интересно става онова, което разказваните истории правят с нея.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK