С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Ревю / Книги

25 мар 2016, 14:56, 4559 прочитания

Шехерезада 2.0

"Тетрамерон" на Хосе Карлос Сомоса

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Тетрамерон" е нещо като кафкианска версия на "Декамерон", писана под одобрителното кимане на Борхес. Хосе Карлос Сомоса идва от криминалния жанр, но след бестселъра си "Клара и сянката" започва да прави хитроумни хибриди, кръстосвайки кримката с антиутопия, психотрилър, метафизични притчи "Тетрамерон" e най-новият му роман, в който отделните истории се напасват една в друга като китайски кутии, за да остане разгадката в най-вътрешната от тях.

Дванадесетгодишната Соледад отива с класа си на екскурзия до някакъв манастир, но се отклонява и попада в странна стая с кръгла маса, върху която е начертана окръжност, а в нея тичат два гущера (или саламандъра). В стаята има две дами и двама мъже, всичките с облекло и маниери, подсказващи за принадлежност към някакво неопределено висше общество, а може би и към Злото. Някак си е ясно за всички, че момичето няма да излезе от тази стая. Соледад става част от ритуал с неизвестни правила, чиято основна част е разказването на истории – всеки от четиримата трябва да разкаже по две. Романът поддържа едно плавно покачващо се напрежение около това какво тези ексцентрици ще направят на момичето, но в един момент по-интересно става онова, което разказваните истории правят с нея.


Сомоса умее да изгражда сцени, в които зад осветените на преден план фигури се дипли мрак от сенки, едновременно плашещи и привличащи. Историите, разказвани от четиримата, са истории за търсенето на абсолютното – абсолютната любов, абсолютната същност, абсолютното Зло. Те са неправдоподобни и свръхдействителни като сънища. В тях се пресичат граници, проиграват се тайнства и митове. В една от историите дванадесетгодишна американска тинейджърка е хваната в мрежа от африканско племе и принесена в жертва в преобърнат вариант на евангелския разказ за Христос.

В друга коледно корпоративно парти неусетно преминава в сатанинска меса, което не пречи на разказвача (наричан Епископа) и възрастна дама да водят неангажиращ разговор за старостта и времето. Историите са болезнени и тревожещи, но не защото понякога завършват със смърт или убийство, а защото поставят въпроса доколко е възможно да разграничим доброто от злото. Не случайно една от тях се занимава именно с "научното" изолиране на Злото.

Историите в "Тетрамерон" са изградени с комбиниране на екзотични детайли и тънки наблюдения. (Например не морето мирише, а нещата, които то мокри.) Те редуват черен хумор и метафизичен хлад, обменят си образи и мотиви и постепенно започват да се превръщат в ключ към случващото се между разказвачите и момичето.



Историите са като ребуси без решение, а за смисъла им гадаем косвено по промените в пленената и запленена Соледад. Всъщност това е роман за една странна инициация – преход от дете в жена, при който границата е не събличането, а включването в разказването. Една история за раждането на Шехерезада. Защото узряването не е нищо друго освен осъзнаване на другото в себе си – плашещо и измъчващо. Разказването е събличане от старата самоличност и освобождаване от травмата. То трябва да извади наяве несъвпадането между външно и вътрешно, между истина и същност. В разказа светът надскача моралните граници, с които сме го оградили. Тъкмо с този надскочил стереотипите свят индивидът трябва да се свърже. Както ясно е заявено в последния разказ, изборът в крайна сметка е между самотата (Соледад на испански) и Тетрамерона, т.е. разказването. И Соледад избира разказването.

Хосе Карлос Сомоса, "Тетрамерон", ИК "Колибри", С., 2016

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Книги" Затваряне
Мъже на ръба

Харуки Мураками, "Мъже без жени", от японски Дора Барова, ИК "Колибри", С., 2015

Новият играч в медийната реклама

Connected е новият бранд, отделен от портфолиото на All Channels Communication Group

ПИК-ът на отровената среда

Очернянето на годеницата на кандидат-кмет на София от кафявия сайт "ПИК" за първи път породи консенсус сред политици, журналисти и PR-и за това какво НЕ е журналистиката

Експериментът Бобов дол

В замрялото сърце на въгледобива е разрешено най-мащабното изгаряне на отпадъци на Ковачки

Понижена или повишена е България в новата Еврокомисия

Мария Габриел ще отговаря за обширен ресор с огромен бюджет, но с малка политическа тежест

Ново място: Книжарница на издателство "Рибка"

Книжарницата има за цел да предложи пълноценна селекция от детска литература на български език

Кино: "То: Част втора"

Сумата от всичките ни страхове по Стивън Кинг