Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Ревю / Книги

25 мар 2016, 14:56, 4743 прочитания

Шехерезада 2.0

"Тетрамерон" на Хосе Карлос Сомоса

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Тетрамерон" е нещо като кафкианска версия на "Декамерон", писана под одобрителното кимане на Борхес. Хосе Карлос Сомоса идва от криминалния жанр, но след бестселъра си "Клара и сянката" започва да прави хитроумни хибриди, кръстосвайки кримката с антиутопия, психотрилър, метафизични притчи "Тетрамерон" e най-новият му роман, в който отделните истории се напасват една в друга като китайски кутии, за да остане разгадката в най-вътрешната от тях.

Дванадесетгодишната Соледад отива с класа си на екскурзия до някакъв манастир, но се отклонява и попада в странна стая с кръгла маса, върху която е начертана окръжност, а в нея тичат два гущера (или саламандъра). В стаята има две дами и двама мъже, всичките с облекло и маниери, подсказващи за принадлежност към някакво неопределено висше общество, а може би и към Злото. Някак си е ясно за всички, че момичето няма да излезе от тази стая. Соледад става част от ритуал с неизвестни правила, чиято основна част е разказването на истории – всеки от четиримата трябва да разкаже по две. Романът поддържа едно плавно покачващо се напрежение около това какво тези ексцентрици ще направят на момичето, но в един момент по-интересно става онова, което разказваните истории правят с нея.


Сомоса умее да изгражда сцени, в които зад осветените на преден план фигури се дипли мрак от сенки, едновременно плашещи и привличащи. Историите, разказвани от четиримата, са истории за търсенето на абсолютното – абсолютната любов, абсолютната същност, абсолютното Зло. Те са неправдоподобни и свръхдействителни като сънища. В тях се пресичат граници, проиграват се тайнства и митове. В една от историите дванадесетгодишна американска тинейджърка е хваната в мрежа от африканско племе и принесена в жертва в преобърнат вариант на евангелския разказ за Христос.

В друга коледно корпоративно парти неусетно преминава в сатанинска меса, което не пречи на разказвача (наричан Епископа) и възрастна дама да водят неангажиращ разговор за старостта и времето. Историите са болезнени и тревожещи, но не защото понякога завършват със смърт или убийство, а защото поставят въпроса доколко е възможно да разграничим доброто от злото. Не случайно една от тях се занимава именно с "научното" изолиране на Злото.

Историите в "Тетрамерон" са изградени с комбиниране на екзотични детайли и тънки наблюдения. (Например не морето мирише, а нещата, които то мокри.) Те редуват черен хумор и метафизичен хлад, обменят си образи и мотиви и постепенно започват да се превръщат в ключ към случващото се между разказвачите и момичето.



Историите са като ребуси без решение, а за смисъла им гадаем косвено по промените в пленената и запленена Соледад. Всъщност това е роман за една странна инициация – преход от дете в жена, при който границата е не събличането, а включването в разказването. Една история за раждането на Шехерезада. Защото узряването не е нищо друго освен осъзнаване на другото в себе си – плашещо и измъчващо. Разказването е събличане от старата самоличност и освобождаване от травмата. То трябва да извади наяве несъвпадането между външно и вътрешно, между истина и същност. В разказа светът надскача моралните граници, с които сме го оградили. Тъкмо с този надскочил стереотипите свят индивидът трябва да се свърже. Както ясно е заявено в последния разказ, изборът в крайна сметка е между самотата (Соледад на испански) и Тетрамерона, т.е. разказването. И Соледад избира разказването.

Хосе Карлос Сомоса, "Тетрамерон", ИК "Колибри", С., 2016

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Книги" Затваряне
Мъже на ръба

Харуки Мураками, "Мъже без жени", от японски Дора Барова, ИК "Колибри", С., 2015

Още от Капитал
Финaнсови играчки за деца

Банките отдавна имат предложения за разплащания за най-малките, но в сегмента навлизат и финтех компании

Общини на ръба на фалита

Над 210 млн. лв. по-малко приходи са събрали общините през първите четири месеца на тази година спрямо 2019-а

Новият син папа

Наско Сираков няма финансовия ресурс да издържа "Левски", но разполага с доверието на феновете

Епидемията от COVID-19 в Русия е много по-тежка, отколкото Кремъл признава

Подобно на своя съветски предшественик, системата на Владимир Путин е пълна с лъжи

Кино: "Пералнята"

Тайният живот на парите в черна комедия от Содърбърг

Опит за летене

Русана Бърдарска, авторката на романа "Опитът", съчетава работата си в Европейската комисия с творческа дейност

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10