С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Ревю / Книги

15 юни 2018, 9:16, 32280 прочитания

Книга: "Дора и Минотавъра", Славенка Дракулич

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Книга – "Дора и Минотавъра", Славенка Дракулич
Издателство "Наука и изкуство", преводач Ася Тихинова–Йованович
Цена 16 лв.

"Имигрантите са странни същества, в тях завинаги остава утайката на различното и скритите пластове на миналия живот. Вярват, че са го забравили, но после го търсят във вкуса на храната. И най-много в езика. Зная го от личен опит. Всеки език, който говоря има различно значение за мен – хърватският е езикът на моето детство, тайнствен, защото е свързан със скритото минало на баща ми. Френският е езикът на моето упорство, на гнева ми. По някакъв странен начин испанският за мен е свързан със страстта и забраните."

Цитатът е от "Дора и Минотавъра" – да, точно като картината на Пабло Пикасо. Същото заглавие носи и кратката, но ценна книга на хърватската писателка Славенка Дракулич, която разказва за живота на една от най-известните фотографки от началото на ХХ век Дора Маар. Истинското й име е Тодорка Маркович и е дъщеря на хърватин и французойка, израснала в Аржентина.


Връзката й с Пикасо, описана в книгата я докарва до нервен срив и престой в психиатрична клиника, а след това слага край на фотографската й кариера. За да се съвземе, Дора Маар решава да опише живота си с терапевтична цел. От страх да не би някой да прочете бележките й, тя решава да пише на хърватски – езикът, който знае благодарение на баща си.

След смъртта й записките й стават известни като "бележника от Манерб" и са купени от хърватски ценител. Той се съгласява да се срещне с писателката Славенка Дракулич, но при условие че тя не споменава името му.

Четейки книгата "Дора и Минотавъра", не може да разберете каква част от нея е базирана на бележника, на историческите факти и на това интервю и каква част е фикция, но може би именно търсената донякъде мистификация я прави още по-увлекателна.



Самата Дракулич е вярна на сбития, журналистически стил – тя е една от най-известните хърватски журналистки и писателки, която през 90-те заедно с Дубравка Угрешич е набедена в "недостатъчен национализъм" и "вярност" към Хърватия, като също е принудена да емигрира. От тогава до ден днешен живее в Швеция.

Тя е една от най-превежданите по света хърватски писателки. На български досега е излизала нейната "Басни за комунизма".

И ако за цял свят Дора Маар остава известна като музата на Пикасо и модела в най-известните му картини, то Дракулич се опитва с всичките си творчески сили да измъкне талантливата сюрреалистична фотографка от сянката на художника. Жените творци са любимата й тема, тя пише и за Фрида Кало и Диего Ривера в романа си "Фрида, или за болката" (2007 г.).

През 1979 г. Славенка Дракулич е сред основателките на сдружение "Жената и обществото", може би едно от първите феминистки сдружения не само на Балканите, но и в Източна Европа. Те са предимно университетски преподавателки и журналистки, които критикуват начина на еманципиране на жената в социализма – според тях тя е привидно публично или законово еманципирана, докато в частния си живот продължава да е подчинена на мъжа.

В "Дора и минотавъра" Дракулич се опитва да изследва как и защо фотографката, която вече е имала своето място сред кръга на сюрреалистите в Париж и извоювано име на творец, бързо бива забравена и остава позната само като музата на Пикасо.

Преводът от хърватски е подчертано добър, книгата е четивна, въпреки че множеството въпросителни и реторични въпроси натоварват на места и оставят усещането за незавършеност.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Книга: Дино Будзати – "Големият портрет" Книга: Дино Будзати – "Големият портрет"

Книгата, написана през 1960 г., е често определяна като първия италиански фантастичен роман

8 юни 2018, 28192 прочитания

Българки от ново време Българки от ново време

Две авторки, които изследват женската природа, спорните традиции и какво остава недоизказано между нас и най-близките ни

18 май 2018, 21133 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Книги" Затваряне
Книга: Томас Ман - "Смърт във Венеция и други новели"

Жилищен живот за терена на безалкохолния завод в София

Пловдивската фирма за метали "Хъс" строи комплекс върху 50 дка до Ловния парк в София

Тихият монопол в София продължава

Три различни поръчки, финансирани с пари от ЕС, за над 1200 информационни табла по софийските спирки са дадени на свързани фирми

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Sisters аre doin' it for themselves

Първият македонски филм на Берлинале "Господ съществува, името й е Петруня" спечели публиката с позицията си за цената

Дивото зове

Трима утвърдени български приключенски фотографи и техните "работни дни" на открито

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 16.02.2019 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 16.02.2019 Прочетете