Една от причините е пред вас. Казва се Sorento, новото Sorento. Това е последният пълноразмерен SUV модел на южнокорейската компания, която има дълга историята с джиповете, но не точно с такива. Разликата се забелязва мигновено. Новото Sorento има премиум излъчване, което много хора все още не могат да дефинират. Просто е, това са онези коли, които са скъпи, качествени и луксозни. Не е от най-обичайните неща за модел на Kia да има такъв имидж, но е факт. Дълги години компанията бе свързвана с бюджетни модели, бъкани с компромиси. Всъщност те бяха един голям компромис на колела, с които собствениците им се самонаказваха. Вече не е така.

Изтеглени назад фарове, хромирана решетка, мускулест капак, огромни стопове. Вътре в тестовото Sorento всичко също е наред – висококачествена кожена тапицерия, електрически седалки, меко табло, голям сензорен дисплей, отопление и охлаждане на седалките, 360-градусово покритие на камерите и т.н.

Стартираме двигателя с бутон, тихо е. Установяваме, че е 2.2-литров класически турбодизел. Автоматичната скоростна кутия е добра, превключва почти неусетно, като най-добрите в занаята, а управлението е повече от адекватно за модел с тези размери. Няма ги онези досадни клатушкания на купето, които могат да ти докарат морска болест, няма го и странното усещане, че караш камион.

Kia Sorento е голям автомобил. Вътре има три реда седалки, както и отделно място за каквото се сетите – от химикалка и монети до 1.5-литрова бутилка с безалкохолна напитка. Багажникът е голям колкото средностатистически килер, което го прави особено подходящ за търсещите природа през уикендите. Лично ние успяхме да поберем няколко палатки, шалтета, хладилна чанта, калъф с три въдици, два сака, каса бира, както и храна като за няколко дни. При това без да махаме декоративната щора, която отделя товарното помещение от пътническата кабина.

Звучи страхотно, но няма как тази кола да е перфектна. И не е. Просторният интериор е хубаво нещо, но той носи със себе си доста големи външни размери. Трябва да впрегнете всичките си сетива, за да паркирате Sorento, без да го одраскате. Погледът постоянно трябва да кръжи между дисплея на камерите за обратно виждане, огледалата и стъклата. Теглото също не е никак малко, което се усеща при ускорение и спиране. Което пък от своя страна влияе на разхода. При изключително спокойно и балансирано шофиране в извънградски условия дизеловото Sorento не успя да реализира по-нисък разход от 9.2 л/100 км, което в днешния, изтъкан с претенции свят, не е особено добър резултат. Още повече че се различава доста от каталожните стойности.

Едва ли обаче имаме повод за недоволство. Само трябва да си припомним колко спартански бяха практичните джипове от близкото минало. И, да, Sorento е истински джип, защото се предлага със заключване на централния диференциал, както и с бързи и бавни предавки. Тествахме ги, работят. Друг е въпросът дали в истинския живот този модел някога ще напусне уюта на асфалтовия път. Съмняваме се.