С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Ревю / Музика

14 сеп 2007, 0:00, 898 прочитания

Жан-Люк Понти с нов албум на Пловдивските джаз вечери

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Надали навремето, когато всички презаписвахме бясно един от друг касетки на „Махавишну“ и на Франк Запа, когато и Калифорния, и Париж ни се струваха на светлинни години разстояние, далеч преди Rite Of Strings и някои други акустични трио експерименти да бъдат заченати, някой от нас се е надявал Жан-Люк Понти да дойде в България. Но факт е, че въпреки незавидното място, което заемаме в скалата на джаз фестивалите в Източна Европа, на 8-и вечерта от 8 часа най-великият цигулар в историята на прогресив джаза (нарочно използваме този хибриден термин, за да се дистанцираме от някои клишета) свири за три поколения свои български фенове в Културен дом, Пловдив. Жан-Люк Понти дойде в България, за да представи новия си албум The Acatama Experience. Разговорът ни с Жан-Люк Понти е първото интервю, което той даде за българска медия (с навременното посредничество на г-н Милчо Левиев, артистичен директор на Пловдивските джаз вечери)...
Г-н Понти, нека да започнем с новите композиции в албума и с някои нови „стари познайници“ от ваши предишни албуми.
По-голямата част от пиесите в албума са мои, по-точно 11 от тях, една е на пианиста ми Уилям Лекомт, а също правим и един кавър на Parisian Thoroughfare на Бъд Пауъл от 60-те, когато той самият е живял в Париж. И ако сравним The Acatama Experience с предишния ми албум Life Enigma отпреди 5-6 години, който си беше повече солов албум, „изваян“ в домашното ми студио пласт по пласт, свирейки първоначално повечето инструменти сам и чак след това заедно с други музиканти, новият албум е много повече албум на цялата група. Другият много важен момент е, че поканих двама велики китаристи - Филип Кетърин и Алън Холдсуърт. Китарата беше поизчезнала от моя инструментален свят от дълго време, още от началото на 90-те - по онова време тя бе заменена в моята музика от перкусиите, върху които се бях фокусирал по-сериозно и оттогава в групата си имам двама прекрасни африкански музиканти...
В The Acatama Experience се забелязва доста интересен електро-акустичен баланс...
Да, защото този албум е и сбор от целия ми досегашен опит в света на музиката и въпреки че е, както казах, албум на цялата група - имам и две соло пиеси - едната от тях е изцяло електронна (заглавната), а другата - напълно акустична, без групата (Desert Crossing). С електронни ефекти съм работил и преди, разбира се, през цялата си кариера на музикант, но изцяло акустична пиеса за соло цигулка записвам за първи път през живота си и тя е продължение на същата акустична линия, която започнахме в Rite Of Strings с Ал ди Меола и Станли Кларк в средата на 90-те.
Доколкото си спомням, имахте и още едно акустично трио за контрабас, цигулка и банджо със Станли Кларк и Бела Флек.
Да, преди две години създадохме и такова трио с Бела Флек, но тази година възобновяваме съвместната работа и с оригиналното трио с Ал ди Меола - имахме вече един концерт в края на юли, а до края на годината сме предвидили още доста такива реюниън концерти в Щатите и в Южна Америка. Ал и Станли са велики солисти в областта на по-акустичната музика и така, свирейки в това трио, бях „принуден“ и аз да стана такъв... А що се отнася до електрониката, все още я употребявам, но в по-малка степен, отколкото през 70-те и 80-те. В наши дни има много измерения на музиката, които възможностите на електрониката ни помагат да откриваме и това е много вълнуващо само по себе си, но идва един момент, когато тя ни се струпва малко в повече - и това е нещото, което голяма част от младите музиканти днес трябва да осъзнаят. Аз винаги съм използвал електрониката повече като добавка, като цвят - по същия начин, по който художниците го правят, - а не като основно средство за създаване на музика. Но основната субстанция на музиката ми, нека кажем, че днес е по-акустична от когато и да било. И е нещо като завръщане към най-ранния ми период - към 60-те, още преди да замина за Америка - преди цялата джаз-рок ера, когато бях повече в сферата на би-бопа и хард-бопа. Важен елемент в музиката ми днес е, че инструментите, на които свиря, са електро-акустични и съответстват изцяло на моя музикален език, който съм овладял през годините, а по времето когато свирех със Запа в Калифорния, в началото на 70-те, техниката не беше толкова развита и ми се налагаше да използвам множество външни устройства, с които да постигам звука, който търся.
А какво ви липсва в музиката днес?
Експерименталност. Но не, и това не е точно. Защото има млади музиканти, които експериментират доста смело с изразните средства на днешния ден и го правят на много високо ниво. Различно е - те използват хип-хоп, електронни семпли и всички „инструменти“, които днешният ден им предлага... Но това, което наистина ми липсва днес, е един свят, един тип общество, което да им позволи да се развиват в тази насока и което да има нужда от такива хора, готови да експериментират, да обновяват музиката, да изобретяват... Някога „музикалният бизнес“ се държеше от хора, които или бяха музиканти (невинаги велики музиканти, но с отношение към музиката), или бяха свързани с творческия процес. После големите корпорации започнаха да купуват радиостанция след радиостанция и звукозаписна компания след звукозаписна компания. И започнаха да сменят хората, оглавяващи тези институции. Поставяха свои доверени лица, които не знаеха нищо за музиката и не разбираха нищо от музика, но бяха учили мениджмънт и маркетинг и знаеха как да продават музиката по същия начин, по който се продават обувки или мебели. Парадоксът е в това, че ние и преди продавахме много албуми и звукозаписните компании печелеха доста пари дори от албумите на музиканти експерименталисти като мен или като Маклафлин или Майлс Дейвис, или Били Кобъм, Станли Кларк, Ал ди Меола и т.н. Това, което наистина ми липсва днес, са ценностните критерии, ценностната система от края на 60-те и от 70-те години. Тогава изкуството беше по-важно от парите. Сега звукозаписните компании се опитват да вкарат младите в някакъв музикален формат - хард рок, мейнстрийм джаз и т.н. - и ако те не влизат в този формат, изпадат. Аз вярвам, оптимист съм, че винаги ще има млади, талантливи хора, които ще създават интересна музика. Просто за тях днес е по-трудно.
Вие лично срещате ли се от време на време с такива млади музиканти?
Да, но узнавам за тях едва когато попадна в тяхната страна и се срещнем лично. В света днес живеят много такива хора, които просто имат лошия късмет да са се родили в друго време.
Но все пак има щастливи изключения...
Да, най-яркото от тях е E.S.T. Мисля, че Esbjorn Svensson Trio имат същия заряд и същата енергия да измислят интересна музика като нас с „Махавишну“ или със Запа през 70-те. По техния си начин, с изразните средства на времето, в което са родени.


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Какви са вашите отношения с парите
Покажете как харчите и ще ви кажем какъв герой сте

Разберете ТУК

Разбирате ли се добре с парите?



Прост въпрос, чийто отговор обаче често затруднява. За някои хора парите са просто символ за личен или професионален успех. Други ги възприемат като средство за по-висок социален статус и неговата демонстрация без значение дали са щастливи или не.

Направете този бърз и забавен тест, за да разберете какъв герой сте, как харчите, какви са рисковете и как да подобрите отношенията с парите си.


capital.bg/partners/unicredit

Прочетете и това

Подкаст: Neverending Love Story Подкаст: Neverending Love Story

Предложението на "Капитал" за саундтрак на вечерта

14 фев 2018, 3813 прочитания

Сармите сигурно са полудели 3 Сармите сигурно са полудели

Четири часа коледна музика от LIGHT

24 дек 2015, 7267 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Музика" Затваряне
Count Basic - другото име на светлината

Голямата работа на рекламните агенции

Кои са най-големите комуникационни групи в България, които управляват близо 280 млн. рекламни инвестиции и как дигитализацията променя бизнеса им

Бюджетният излишък: Милиард и едно излишни желания

За трета поредна година държавните финанси са на огромен плюс, а дебат как тези пари да се упарвляват смислено липсва

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Кино: "Бохемска рапсодия"

Силата на музиката в спектакъл за сърцето

Андалусия: една добра седмица

Жега, история и гамбас в Южна Испания

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 45

Капитал

Брой 45 // 10.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Плажове с вечни концесионери, пореден проблем около Ветко Арабаджиев, петролът поевтинява

Емисия

DAILY @7AM // 15.11.2018 Прочетете