Pat Metheny

Orchestrion e албум, заради който е конструиран нов и изключително сложен музикален инструмент

"А сега нещо съвсем различно!", както се казва в "Летящият цирк на Монти Пайтън". Оркестрионът изглежда като участник във филм на Тери Гилиъм, нещо като органа в двореца на султана от "Барон Мюнхаузен", който боцка нещастните викащи роби, само че с много други инструменти, включени във веригата. Oркестрионите са били модерни в края на XIX и началото на XX век. Това сa много сложни машини за възпроизвеждане на музика, записвана най-често като релеф върху метални цилиндри или картонени рула. Тези гигантски латерни, задвижвани от мехове, тръбички, въженца и пружини, са включвали в състава си всевъзможни метални, тенекиени, дървени или стъклени инструменти. Много често в оркестрионите участват и пиана. Възпроизвеждали са ранни джазови, дикси парчета или популярни класически произведения, било е особено интереснo и за слушане, и за гледане.

Сравнително скоро писах за вдъхновяващата музика, която прави този човек сам-самичък с китарата си, но намирам новия му албум Orchestrion за значително произведение, което се простира отвъд жанрове и стилове и затова заслужава особено внимание (освен това се появи съвсем скоро и много хора го коментират). Това е самостоятелен албум, но оттук нататък представите ни за самостоятелен албум вече няма да са същите. Пат пак е сам, но абсолютно не е сам във всеки смисъл на думата. Обграден е от огромно количество специално построени за албума сложни aкустично-електронни машинки, дело на различни конструктори, учени и лютиери. Някои от тях са измежду изобретателите, чиито творения отдавна са невидимa чaст oт елктронното ни ежедневие. Идеята за оркестриона на Пат Матини e наглед наивната детска мечта да организира в едно различни инструменти, които опредметяват възгледа му за музикална хармония. Tова съкровено желание не му дaвалo мира още от времето на приказните моменти в мазето на дядо му, който имал странно пиано, свирещо само. Пат има в историята си на музикант доста успешни опити в създаването на специално звучащи (предимно) струнни инструменти. Например той е един от малкото, които все още използват китарния синтезатор. Известните китаристи, които през осемдесетте свиреха на него – Джон Аберкромби или Бил Фризел - го изоставиха, защото вече е някак демоде, но не и Пат, просто звукът пасва на музикалните му идеи. Все пак модите се нещо вторично за истинската стойност на музиката.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    oligofree avatar :-?
    Radoslav Minchev
    • + 3

    Лудо! Ще го чекна.
    Скоро минах през ателието на един стар другар. Беше си сглобил инсталация от колби, тръбички и какво ли още не. Ако не си виждал подобно чудо в кабинет по химия в младежките годити, то със сигурност би трябвало да си мяркал в някой филм или поне да си чел за такава в книга, разказваща за това как се прави злато от вода. Много "заварчици" биха завидяли на това как за секунди метал и стъкло се разтопяват и се сливат в едно... благодарение на вода... аха. В един момент се чувствах като лапе в Корекома на Правец през соц годините, откриващо последната липсваща играчка от серия на Киндер Сюрприз. :)

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал