Jessie Ware – Devotion (PMR Records)

Jessie Ware – Devotion (PMR Records)

27-годишната лондончанка е поредното вълнуващо име от новата вълна еманципирани мадами с нежни гласове

6738 прочитания

Адел, Флорънс, Лиан Ла Хавас, Кейти Би, Ели Джаксън? Не случайно Guardian се питат защо южен Лондон отглежда толкова много интересни певици, които бавно и сигурно се утвърждават като поп и инди дивите на умния слушател. Джеси Уеър е от Брикстън и само допреди година бе позната единствено като отличен вокал за дъбстеп продуценти и момиче, което по собствените си признания се чувства най-добре на сцената и зад пулта на малки клубове и въобще не мисли за глобална доминация. Огромните очаквания към дебютния й албум Devotion след три успешни солови сингъла провокират скептиците да анализират дали Уеър е поредният добре обмислен продукт като Лана дел Рей или, напротив, ослепителен талант с невероятен глас.

От всичко по малко. Джеси Уеър е неуспяла актриса и журналист с добри контакти, която решава да се съсредоточи изцяло върху музиката след едно турне като беквокалист на Джак Пенейт и първоначално гостува в продукцията на дъбстеп продуцентите SBTRKT (Nervous), The Joker (Vision) и Sampha. Колаборациите в този жанр обаче често са равносилни единствено на пеене върху доминиращи електронни бийтове и никакво разпознаваемо и лично присъствие. Несправедливостта е поправена с първия изцяло авторски сингъл на Джеси Уеър Running, записан с помощта на електронния продуцент Джулио Башмор – обрани китари, пулсуращ синтезатор и соул барабани, които само подчертават добре овладяния глас на Джеси (между другото поразително напомнящ за Рут Колева и провокиращ мисли какво би се случило с това момиче, ако записва в Англия). Следващият сингъл 110% е доста хитра балада с ту степ ритъм, която поставя Уеър на мястото на Robyn в Dancing On My Own, за да стигнем и до стадионния епичен химн за провалените връзки Wildest Moments и неговите маршируващи барабани, запомняща се мелодия и текст, който би изтръгнал сълзи дори от патоанатом.

Въпреки различните продуценти (Башмор, Кид Харпуун и рок музикантът Дейв Окуму) всяка от 11-те песни в Devotion си звучи съвсем на място и разработва идеално дълбочината и изискания финес в музиката и текстовете за любов, несбъднати молитви, провалени връзки и сърцераздирателни мечти. Като при всяко ново име сравненията са неизбежни. Критиците се опитват да напъхат повечето песни в кошарата на Sade, но Джеси е много повече от това. Откриващото едноименно парче Devotion пресича всички първоначални съмнения с хипнотозиращ трип-хоп и пресипнали вокали, които молят за отдаденост и компания в тъмното. Still Love Me e логичното му продължение с oщe пo-настойчив текст (Still Love Me/Do You Love Me/ If I make myself understood/Will you treat me like you know you should?). Night Light пък e интелигентно намигване към последния албум на Флорънс Уелч със своите поп китари, класическо соул звучене на бяла жена и вокали във високите регистри, които няма как да не свършат със задължителните напоследък цигулки за повече драматизъм само за да достигнат пика си малко по-късно в Swan Song. Можем да споменем и Уитни Хюстън заради Sweet Talk, което очарова с типичен 80-тарски звук и арендби соул вокали – най-доброто кръвосмешение между Уитни и Шаде, което сме чували напоследък.

В неподходящите ръце Devotion би бил отчайващо скучен албум на иначе симпатично момиче, но добрият избор на продуценти, дозирани влияния, спотаено изискано присъствие, интимна атмосфера и разнообразен и обсебващ глас са превърнали Jessie Warе в завършен солов артист с един от най-добрите дебюти на 2012.

Адел, Флорънс, Лиан Ла Хавас, Кейти Би, Ели Джаксън? Не случайно Guardian се питат защо южен Лондон отглежда толкова много интересни певици, които бавно и сигурно се утвърждават като поп и инди дивите на умния слушател. Джеси Уеър е от Брикстън и само допреди година бе позната единствено като отличен вокал за дъбстеп продуценти и момиче, което по собствените си признания се чувства най-добре на сцената и зад пулта на малки клубове и въобще не мисли за глобална доминация. Огромните очаквания към дебютния й албум Devotion след три успешни солови сингъла провокират скептиците да анализират дали Уеър е поредният добре обмислен продукт като Лана дел Рей или, напротив, ослепителен талант с невероятен глас.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


2 коментара
  • 1
    pen4o avatar :-|
    Daniel Ivanov

    Албума на Джеси е страхотен, само чуйте (и изгледайте) това:
    http://www.youtube.com/watch?v=kvlFWmvgeVI
    Глас, излъчване... feel good music

  • 2
    ken.gu.ru avatar :-|
    ken.gu.ru

    нещо като микс между Мадона и Шаде,клипа особено много прилича на клип на Шаде,не е зле,но не е много различно от всичко останало в БритПопФолка.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал