Оцелели души

Най-доволни от нов (шести) албум на Soundgarden след 16 години пауза ще останат онези, които подходят без грандиозни очаквания. Te вече трябва да са преглътнали безвъзвратно останалата в 90-те сиатълска романтика – дъждовни мелодии, бетонносиви рифове и водопади от дълги коси. До 1996 г. бандата записа три знакови гръндж албума (Badmotorfinger, Superunknown и Down on the Upside) и после съвсем спокойно се разпадна – без изстрел с пушка в главата, свръхдоза спийдбол и скандал, подобно на останалите си популярни съграждани. Най-тежкотоварната група от Сиатъл остана в историята като сполучлив хардрок приемник на стари британски банди – твърдостта на Black Sabbath, маниерната психаделия на Led Zeppelin, Бийтълсови мелодии. Вокалистът им Крис Корнъл и до днес си остава един от най-качествените рок гласове, без да залита към крайно изтерзания Кърт Кобейн (Nirvana), експресията на Еди Ведър (Pearl Jam) и шаманската мъка на Лейн Стейнли (Alice in Chains). Това ценно качество беше изцедено до последна капка от музикалните компании (солови албуми, парче за Бонд), Rage Against the Machine (със супергрупата Audioslave) и хип-хоп продуцента Тимбалънд (който му посегна след Джъстин Тимбърлейк). После Корнъл, твърде уморен, влезе в клиника, за да забрави за съществуването на алкохола и кокаина.