С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Ревю / Музика

13 сеп 2013, 15:13, 3014 прочитания

Класически хип-рок

AM е петата добра причина всички да обичат Arctic Monkeys

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
През 2006 г. британските медии за пореден път се прехласват по новата инди сензация. В случая това са Arctic Monkeys, чийто дебютен албум, пълен с пиперливи текстове и избухваща по пънкарски енергия, успява да стане най-бързо продавания дебют на Острова. Близо десетилетие по-късно реакциите продължават да са все така пресилени, но в никакъв случай не и безпочвени.



Суперуспешният дебют на Маймуните е последван от Favourite Worst Nightmare - по-спокоен албум, който все пак използва успешната формула, с която отново покорява феновете и затвърждава статута на групата.
Първото порастване на шефилдския квартет идва със записания в Калифорния и продуциран от Джош Хоуми (вокалът на Queens of the Stone Age) Humbug, който показва една различна, по-зряла страна на групата. Последвалият през 2011 г. Suck it and See добавя щипка поп в инди рок същността на Arctic Monkeys и превръща групата в любима на критиката по цял свят.


Причината за успеха на Arctic Monkeys се крие в тяхното музикално развитие - нещо, което сякаш не се случи при банди като Franz Ferdinand и Kaiser Chiefs.

Петият, излязъл преди борени дни, албум го потвърждава - AM е едновременно новото порастване на Arctic Monkeys и събирателно на всичко добро от предходните четири. Познатото живо настроение от дебюта, смесено с блусарския рокенрол на Humbug открива албума с Do I Wanna Know?, продължава в R U Mine?, където си прави компания с фалцетните включвания на Мат Хелдърс (барабани) и Ник О’Майли (бас), и не спира дори в One For The Road, в която чуваме Джош Хоуми за първи път в албума.

Крайъгълният камък в AM е Arabella - сюрреалистично любовно обяснение, което сблъсква Dr. Dre и Black Sabbath в най-добрата песен от албума. Party Anthem No. 1 и Mad Sounds свалят темпото по начин, който нашепва за Beatles и Velvet Underground, но с типичния саркастичен тон в текстовете на Алекс Търнър (вокал, китара). Самият той постига нови висоти във фалцета си с мачкащия глем рок на I Want It All.



Оценка: 4.5/5
Dominos (UK), 9.09.2013

Слабо известен факт е, че като тийнейджър Алекс е слушал рап и едва по-късно се обръща към китарената музика. Това си личи особено в Why’d You Only Call Me When You’re High?, в която ритъмът става по хип-хоп от всякога. Развитие на поп наклонностите, за които предишния албум загатва, чуваме в Knee Socks - второто парче с участието на Хоуми. AM приключва с I Wanna Be Yours, която на първо слушане не е за този албум, от който лъха самоувереност. В нея Алекс звучи емоционално и показва една по-уязвима личност - Secrets I have held in my heart / Are harder to hide than I thought / Maybe I just wanna be yours, единствените негови строфи, които той добавя към използваната за текст едноименна поема на Джон Купър Кларк.

AM е едно изумително музикално преживяване, в което ироничните текстове и вдъхновената от много източници музика успяват да създадат неповторимо настроение и усещане, с което да идентифицираме вече зрелите Arctic Monkeys. Това е и силно сексуално провокативен и мръснишки албум, без да бъде вулгарен. И по всяка вероятност далеч не е върхът в кариерата на Arctic Monkeys, нито последният път, в който британските медии ще откачат по групата.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Подкаст: Neverending Love Story Подкаст: Neverending Love Story

Предложението на "Капитал" за саундтрак на вечерта

14 фев 2018, 3977 прочитания

Сармите сигурно са полудели 3 Сармите сигурно са полудели

Четири часа коледна музика от LIGHT

24 дек 2015, 7732 прочитания

24 часа 7 дни

15 фев 2019, 5691 прочитания

15 фев 2019, 3222 прочитания

15 фев 2019, 3052 прочитания

15 фев 2019, 2913 прочитания

15 фев 2019, 2044 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Музика" Затваряне
Механика на порастването

Никакви изненади от Kings of Leon

Тихият монопол в София продължава

Три различни поръчки, финансирани с пари от ЕС, за над 1200 информационни табла по софийските спирки са дадени на свързани фирми

Ти декларира ли биткойна?

Данъчните отново напомниха, че печалбите от търговия и сделки с криптовалути се облагат

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Кино: "Трафикантът"

Митът няма възраст в най-негероичния филм на Клинт Истууд

Дивото зове

Трима утвърдени български приключенски фотографи и техните "работни дни" на открито

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 16.02.2019 Прочетете
Капитал PRO, Тема на броя: Отрова в руската салата

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 15.02.2019 Прочетете