Класически хип-рок

През 2006 г. британските медии за пореден път се прехласват по новата инди сензация. В случая това са Arctic Monkeys, чийто дебютен албум, пълен с пиперливи текстове и избухваща по пънкарски енергия, успява да стане най-бързо продавания дебют на Острова. Близо десетилетие по-късно реакциите продължават да са все така пресилени, но в никакъв случай не и безпочвени.


Суперуспешният дебют на Маймуните е последван от Favourite Worst Nightmare - по-спокоен албум, който все пак използва успешната формула, с която отново покорява феновете и затвърждава статута на групата.
Първото порастване на шефилдския квартет идва със записания в Калифорния и продуциран от Джош Хоуми (вокалът на Queens of the Stone Age) Humbug, който показва една различна, по-зряла страна на групата. Последвалият през 2011 г. Suck it and See добавя щипка поп в инди рок същността на Arctic Monkeys и превръща групата в любима на критиката по цял свят.


Причината за успеха на Arctic Monkeys се крие в тяхното музикално развитие - нещо, което сякаш не се случи при банди като Franz Ferdinand и Kaiser Chiefs.

Петият, излязъл преди борени дни, албум го потвърждава - AM е едновременно новото порастване на Arctic Monkeys и събирателно на всичко добро от предходните четири. Познатото живо настроение от дебюта, смесено с блусарския рокенрол на Humbug открива албума с Do I Wanna Know?, продължава в R U Mine?, където си прави компания с фалцетните включвания на Мат Хелдърс (барабани) и Ник О’Майли (бас), и не спира дори в One For The Road, в която чуваме Джош Хоуми за първи път в албума.

Крайъгълният камък в AM е Arabella - сюрреалистично любовно обяснение, което сблъсква Dr. Dre и Black Sabbath в най-добрата песен от албума. Party Anthem No. 1 и Mad Sounds свалят темпото по начин, който нашепва за Beatles и Velvet Underground, но с типичния саркастичен тон в текстовете на Алекс Търнър (вокал, китара). Самият той постига нови висоти във фалцета си с мачкащия глем рок на I Want It All.

Оценка: 4.5/5 Dominos (UK), 9.09.2013

Слабо известен факт е, че като тийнейджър Алекс е слушал рап и едва по-късно се обръща към китарената музика. Това си личи особено в Why’d You Only Call Me When You’re High?, в която ритъмът става по хип-хоп от всякога. Развитие на поп наклонностите, за които предишния албум загатва, чуваме в Knee Socks - второто парче с участието на Хоуми. AM приключва с I Wanna Be Yours, която на първо слушане не е за този албум, от който лъха самоувереност. В нея Алекс звучи емоционално и показва една по-уязвима личност - Secrets I have held in my heart / Are harder to hide than I thought / Maybe I just wanna be yours, единствените негови строфи, които той добавя към използваната за текст едноименна поема на Джон Купър Кларк.

AM е едно изумително музикално преживяване, в което ироничните текстове и вдъхновената от много източници музика успяват да създадат неповторимо настроение и усещане, с което да идентифицираме вече зрелите Arctic Monkeys. Това е и силно сексуално провокативен и мръснишки албум, без да бъде вулгарен. И по всяка вероятност далеч не е върхът в кариерата на Arctic Monkeys, нито последният път, в който британските медии ще откачат по групата.