Любовната афера

на Франция с джаза започва, когато Америка влиза в Първата световна война през 1917 г. Тогава чернокожи музиканти са част от американските войници, а по-късно, от 1920 г., ентусиазирани, те се стичат във Франция, за да избягат от расизма у дома. След Втората световна война американските джаз изпълнители отново се връщат в родината на шансона, за да променят завинаги вкусовете на местните.

Така се раждат френските джаз фестивали. Ница е домакин на първия през 1948 г. Звездата е Луис Армстронг. Манията по джаза се разраства не само в големите ваканционни селища и градове, а потегля и към малките населени места на Франция. Създава музикална традиция и възпитава публика, която и до днес предава любовта си към качествената музика на своите деца.

Виен чака своя фестивал до 1981 г. Но чакането си струва, защото в малкото градче се изсипва цяло съзвездие от световни музиканти – Майлс Дейвис, Чик Кърия, Стан Гец, Ела Фицджералд, Сантана, Джордж Бенсън, Бен Харпър... Дори и да не сте любители на джаза, не може да не сте респектирани. Едно градче от 30 000 жители се разраства почти двойно под звуците на тромпети, саксофон и барабани.

Сирил Еме, © Renaud Alouche

Преглед на оригинала

Началото

Създателите на фестивала са Пиер Домейн, Жан-Пол Бутелие и Жан Гефие. Заклети меломани, те решават да съживят града през лятото. Възстановяват запуснатия амфитеатър, успяват да издействат малко държавни пари и влагат много лични средства, за да създадат фестивал. Няколко години по-късно той вече ще е запазена марка за добрата музика. От тримата приятели Бутелие има най-много опит с организацията на концерти. Той продуцира джаз концерти в клубовете на Лион. Благодарение на връзките му се стига до големите имена, които се съгласяват да участват в началото срещу символични хонорари.

"Държавата днес дава пет милиона евро, останалото се събира от спонсори и продажбата на билети", казва директорът на фестивала, пианистът Стефан Кошиян. Той си спомня много комични ситуации около организацията, но няма да забрави как една известна група преди години се озовава на летището във Виена, Австрия.

Тигран Хамазян, © Pierre Corvaisier

"Телефонът звъни. Разтревожен глас: Къде сте? Ние сме тук, но никой не ни чака! Къде точно, настоявам аз. На централния изход на виенското летище… Наложи се спешно да изпратим частен самолет да доведе групата на фестивала във Виен."

Програмата

Както всички големи фестивали за модерен джаз, и този във Виен бързо се ориентира към създаване на програма, в която има и от по-комерсиалния популярен джаз. Експерименталният запазва своето място, но организаторите предвидливо включват ритъм енд блус, госпъл, фънк, рок, традиционен бразилски джаз, етно.

Ричард Галиано, © Pierre Corvaisier

В началото обръщането към популярния джаз е критикувано. Касовият успех на тематичните концерти обаче, както ги наричат тук, придава на Jazz à Vienne жанрово многообразие и разраства фестивалния туризъм. Бразилска и африканска вечер, както и тези за блус и за госпъл са водещи в рамките на фестивала и доказват музикалната връзка на съвременния джаз с традиционните ритми. Участието на звезди като Жилберто Жил и Кастано Велосо тази година потвърждават правилния избор на фестивала да се демократизира по отношение на стиловете.

Във Виен звездите се срещат помежду си. Фестивалът е начало за различни колаборации и експерименти, които продължават в известни формации след това. През 1985 г. например Дарио Джоунс напуска Майлс Дейвис, за да свири със Стинг. За ужас на своя ментор Джоунс предпочита да бъде част от групата на една рок звезда. Десет месеца по-късно Майлс идва във Виен и свири поп парче – хитът Human Nature на Майкъл Джексън. Ролите се сменят.

Стинг, © Pierre Corvaisier

Тази година Стинг е истинска сензация, представяйки най-големите си хитове в джаз аранжименти. Концертът му на 8 юли събра над 15 000 души, окупирали улиците около театъра.

"През последните десет години успешно флиртуваме с поп и рок културата, но само при изричното условие, че са пречупени през джаза", споделя Стефан Кошиян.

Стинг демонстрира невероятна музикална гъвкавост и страхотна физическа форма. Едва ли някой би предположил, че Гордън Матю Томас Съмнър ще отпразнува през октомври своя 64-и рожден ден! Въпреки голямата брада той изглежда на не повече от 45.

© Pierre Corvaisier

Стинг успя да обедини рок и джаз фенове, изпълнявайки златните Message in a Bottle и Roxanne под бурните овации на разгорещената публика. А когато се чуват първите акорди на Englishman in New York със забележително присъствие на саксофониста Бранфорд Марсалис, разбираш, че Стинг е музикант, който може да свири всичко и има безпогрешен нюх да подбере най-добрите музиканти. Така до Доминик Милър застава виртуозен цигулар, пианист с опит в джаза, перфектна певица, барабанист, който владее от пънк до валс.

Всички – извънредно добри. Забавляват се и импровизират с кеф. Говорят един музикален език. Същият, който владеят до съвършенство Мелъди Гардо и нейните музиканти. Малък екип в цифри, но извънредно музикално качество. Публиката е спечелена от музикалните диалози между баса на Стинг и цигулката. Час и половина музика, която събира в едно шоу 40-годишната кариера на Стинг!

© Pierre Corvaisier

Амфитеатърът с над 2000 години история дълго ще помни още Джордж Бенсън, който направи трибют на Нат Кинг Кол, или неуморимия Чучо Валдес. Както и Мелъди Гардо, която захвърли елегантния си бастун, спомен от тежката катастрофа преди години, за да направи една много специална вечер, в която поезия и музика вървят ръка за ръка.

Така фестивалът се разраства от година на година, защото Виен предлага всички компоненти за добра почивка – съхранена природа, запазена археология, различни ресторанти и барове, отворени почти непрекъснато. Тук работи и прочутият френски готвач Патрик Хенри Ру, собственик на ресторант с две звезди "Мишлен" в хотел "Пирамида". Но най-вече музика – различна и подкупваща.