На изток от рая

На изток от рая

Вкусна и разнообразна континентална класика на малки порции в Comercial

5444 прочитания

© Цветелина Ангелова


Доста дълго време "Шишман" беше една от най-живите улици в София, но и най-неблагодарната да намериш добро място за хранене. С отварянето на бистро Comercial (да, с едно 'm') през септември 2006 нещата, изглежда, се промениха, макар че ми отне известно време да превъзмогна името (защо не са го нарекли просто Sell-Out или Materialism?).

Бледосивите стени, кремавите акценти и белите покривки придават на ресторанта елегантен и модерен вид. Обикновено музиката е тих джаз, който насърчава разговорите и храненето. Няма телевизори, а страниците на двуезичното меню са завързани една за друга с кафява кожа, същата като тази, в която накрая идва и сметката.

Менюто представя добре обмислена селекция от осъвременена континентална класика - салатите, безмесните и месните основни ястия, пастата, месото и морските дарове са подправени с обикновени, но съвършени неща като зехтин или лайм. В ограничено количество, за да не се прекалява, и все пак достатъчно, за да предложат разнообразие за много вкусове.

Храната се сервира добре подправена, топла и във вид, приятен за окото, но не чак толкова артистично, че да превръща яденето в предизвикателство. Засега любимото ми ястие (след три посещения) са печените на скара малки октоподчета (12.80 лв.). Малките крехки пипала на всеки октопод с размерите на палец се сервират препечени с резенче печен лимон и са толкова вкусни, че мога да изям няколко порции.

Пастата също е едно от любимите ми неща, макар че невинаги е еднакво добре приготвена. Поръчвала съм си талятеле с млечен сос, орехи, пилешко и синьо сирене (около 9 лв.). При два отделни случая - първия път яйчната паста беше съвършено al dente, покрита с мекия кремообразен сос; следващия път беше малко мека. И двата пъти пилешките филенца соте бяха малко сухи. Същия този втори път пастата с доматен сос и печени на скара малки октоподчета беше съвършено приготвена.

Ароматите като цяло са възможно най-ненатрапчиви. Синьото сирене в повечето ястия е по-скоро загатнато, отколкото засищащо, а кърито в пилешките шишчета на скара (които се сервират с ориз басмати, около 10 лв.) беше едва достатъчно, за да се усети.

Порциите супа са доста малки, както и останалите ястия в Comercial, освен средно големите порции паста. Салатите се концентрират предимно върху съставки като рукола, сирене пармезан, сушено месо и борови семки, в умерено оригинални комбинации, на цени от 6 до 12 лв.

Обслужването е доста добро - сервитьорите са учтиви, отзивчиви, готови са да изпълнят специални изисквания и са много внимателни, без да се натрапват. Ресторантът натрупа точки и когато се обадихме за резервация и момичето попита дали бихме предпочели места за пушачи или непушачи. Листът с вината е добър, с български вина и бутилки от Новия и Стария свят.

Трябва да отбележа, че бистро Comercial ме впечатли. За разлика от много други ресторанти, които се опитват да бъдат "западни", тук храната, въпреки че представлява смесица от вкусове, предлага нещо повече - по-качествено и по-малко арогантно от баналното правило "Изтокът среща Запада".

Ресторантът е на ул. "Цар Иван Шишман" 27, София, тел.: 089/ 793 12 91

*Рубриката, в която чужденци представят български ресторанти, се прави съвместно с екипа на в. The Sofia Echo

Доста дълго време "Шишман" беше една от най-живите улици в София, но и най-неблагодарната да намериш добро място за хранене. С отварянето на бистро Comercial (да, с едно 'm') през септември 2006 нещата, изглежда, се промениха, макар че ми отне известно време да превъзмогна името (защо не са го нарекли просто Sell-Out или Materialism?).

Бледосивите стени, кремавите акценти и белите покривки придават на ресторанта елегантен и модерен вид. Обикновено музиката е тих джаз, който насърчава разговорите и храненето. Няма телевизори, а страниците на двуезичното меню са завързани една за друга с кафява кожа, същата като тази, в която накрая идва и сметката.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


8 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Леля Славка

    Аз не разбрах кое е качествено. Че сервират храната топла и подправена и обслужването е "доста добро"?!

    Магдалена, забравете думите "доста" и "добро". Трябва ви много по-богата палитра, ако ще пишете за храна. Не се впечатлявайте от топлата храна, чистата покривка и внимателните келнери. Това са най-обикновени неща и би трябвало да не подлежат на обсъждане в ресторант, който критикът е решил да посети. Търсете необикновеното.

  • 2
    Avatar :-|
    duplicata

    Октоподчетата може да са много милички с тези пипалца, сладинки като детски пръстчета, но тази безутешно разпъната кожа на стената... а и за растението, запречило обектива, имам тегавото чувство, че е пластмасово.

  • 3
    Avatar :-|
    Хан Крум

    Хахаха, секцията "Лична драма" на и без това достатъчно драматичния в тоя смисъл "Капитал Лайт".

  • 4
    Avatar :-|
    cassini

    мда, интериорът изглежда ужасно.

  • 5
    Avatar :-|
    duplicata

    Както винаги Хан Крум е право в десятката. С локацията си в идеалния артистично-делови център на София "Комерсиал" е перфектното място за драматични и интригуващи срещи на интересни хора с динамични съдби.
    Да дадем примерен сюжет за лична драма (приликата с действителни лица и събития е абсолютно случайна):
    Място на действието: Комерсиал, обедно време, някъде в началото на ноември.
    Той: седи на мушамяното диванче под кожата, разлиства коженото меню. Бежовият му летен костюм от "Парушев" е в топла хармония с кремавия фон на латекса зад гърба му и в студент контраст с все още неработещото парно. Той е начинаещ счетоводител в строителна фирма на Славянска. Обикновено си купува сандвич в целофан от Лимончето, но в последния брой на Лайт (служебен абонамент на фирмата, чете го в офиса безплатно) е прочел за мястото. Дошъл е в обедната си почивка в тих копнеж да преживее от първа ръка стайла на лайфа, за който чете всеки понеделник. Дели с родителите си двустайна панелка в Перник. На въпроса къде живее отговаря със загадъчното "Пътувам".
    Тя: сяда на стола пред него с едно небрежно "Може ли?". Обикновено ходи в "703" в съседство с надеждата да срещне някой главен редактор. Или поне Богдан Русев. Облечена е изцяло от разпродажбите на "Манго". Живее в таванска стая на Гурко с обща тоалетна за етажа.
    Той: оставя менюто и докато чака да даде поръчката я оглежда. Решава, че е "арт". Не е спал с жена откакто е ходил на море в края на юни.
    Тя: взема менюто и докато се прави, че чете, го оглежда. Решава, че си е осигурила обяда.
    Сервитьорката пристига за поръчките.
    Той си поръчва салата с рукола и бейби доматчета на цената на обичайните му обеди за цялата седмица.
    Тя: октоподчета на скара. Иначе кара на зимнина, която си носи от родната Трявна.
    Разговарят.
    Тя: Някъде тук ли работите?
    Той: Експерт съм в една корпорация. А вие?
    Тя: Аз съм журналист
    Той: За кое издание работите?
    Тя: На свободна практика. Работя по няколко проекта едновременно. (всъщност практикува изпращане на пробни материали до разни издания, на които така и не получава отговор)
    Пристига сервитьорката и дискретно слага кожената подвързия със сметката до левия му лакът.
    Той: отваря, изненадата му никак не е приятна. По счетоводителски навик прави калкулация наум - няма грешка. Поглежда въпросително към случайната си компания на стола отсреща.
    Тя: вече е преживявала ситуацията много пъти и има изпитана реакция. Пали цигара и разсеяно издухва дима към тонколоната над дясното му ухо.
    Той се колебае. Усетила проблемността на ситуацията, сервитьорката пристига и дискретно, но настойчиво, застава до масата.
    Той: няма избор, вади и плаща.
    Тя: изгася недопушената цигара и става.
    "Беше ми приятно" - казва тя и бързо излиза, докато той с мрачна решителност си чака рестото.
    Сервитьорката с нежелание отброява някакви монети и ги тупва направо на покривката без да спази церемонията на обмена чрез кожената папка.
    Той излиза и потръпва на улицата в бежовия си летен костюм.
    От дюнера на арабите мирише на печен лук.

  • 6
    Avatar :-P
    az-към горния!!!

    хахахаа-смях се от сърце!!!

  • 7
    Avatar :-|
    cassini

    "..или поне Богдан Русев." хаххахахаха

  • 8
    shuebsa avatar :-P
    мили семо

    :)))) duplicata,  мерсим за сюжета. много добре. много.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал