На изток от рая

Аз не разбрах кое е качествено. Че сервират храната топла и подправена и обслужването е "доста добро"?!

Магдалена, забравете думите "доста" и "добро". Трябва ви много по-богата палитра, ако ще пишете за храна. Не се впечатлявайте от топлата храна, чистата покривка и внимателните келнери. Това са най-обикновени неща и би трябвало да не подлежат на обсъждане в ресторант, който критикът е решил да посети. Търсете необикновеното.

Октоподчетата може да са много милички с тези пипалца, сладинки като детски пръстчета, но тази безутешно разпъната кожа на стената... а и за растението, запречило обектива, имам тегавото чувство, че е пластмасово.

Хахаха, секцията "Лична драма" на и без това достатъчно драматичния в тоя смисъл "Капитал Лайт".

мда, интериорът изглежда ужасно.

Както винаги Хан Крум е право в десятката. С локацията си в идеалния артистично-делови център на София "Комерсиал" е перфектното място за драматични и интригуващи срещи на интересни хора с динамични съдби.
Да дадем примерен сюжет за лична драма (приликата с действителни лица и събития е абсолютно случайна):
Място на действието: Комерсиал, обедно време, някъде в началото на ноември.
Той: седи на мушамяното диванче под кожата, разлиства коженото меню. Бежовият му летен костюм от "Парушев" е в топла хармония с кремавия фон на латекса зад гърба му и в студент контраст с все още неработещото парно. Той е начинаещ счетоводител в строителна фирма на Славянска. Обикновено си купува сандвич в целофан от Лимончето, но в последния брой на Лайт (служебен абонамент на фирмата, чете го в офиса безплатно) е прочел за мястото. Дошъл е в обедната си почивка в тих копнеж да преживее от първа ръка стайла на лайфа, за който чете всеки понеделник. Дели с родителите си двустайна панелка в Перник. На въпроса къде живее отговаря със загадъчното "Пътувам".
Тя: сяда на стола пред него с едно небрежно "Може ли?". Обикновено ходи в "703" в съседство с надеждата да срещне някой главен редактор. Или поне Богдан Русев. Облечена е изцяло от разпродажбите на "Манго". Живее в таванска стая на Гурко с обща тоалетна за етажа.
Той: оставя менюто и докато чака да даде поръчката я оглежда. Решава, че е "арт". Не е спал с жена откакто е ходил на море в края на юни.
Тя: взема менюто и докато се прави, че чете, го оглежда. Решава, че си е осигурила обяда.
Сервитьорката пристига за поръчките.
Той си поръчва салата с рукола и бейби доматчета на цената на обичайните му обеди за цялата седмица.
Тя: октоподчета на скара. Иначе кара на зимнина, която си носи от родната Трявна.
Разговарят.
Тя: Някъде тук ли работите?
Той: Експерт съм в една корпорация. А вие?
Тя: Аз съм журналист
Той: За кое издание работите?
Тя: На свободна практика. Работя по няколко проекта едновременно. (всъщност практикува изпращане на пробни материали до разни издания, на които така и не получава отговор)
Пристига сервитьорката и дискретно слага кожената подвързия със сметката до левия му лакът.
Той: отваря, изненадата му никак не е приятна. По счетоводителски навик прави калкулация наум - няма грешка. Поглежда въпросително към случайната си компания на стола отсреща.
Тя: вече е преживявала ситуацията много пъти и има изпитана реакция. Пали цигара и разсеяно издухва дима към тонколоната над дясното му ухо.
Той се колебае. Усетила проблемността на ситуацията, сервитьорката пристига и дискретно, но настойчиво, застава до масата.
Той: няма избор, вади и плаща.
Тя: изгася недопушената цигара и става.
"Беше ми приятно" - казва тя и бързо излиза, докато той с мрачна решителност си чака рестото.
Сервитьорката с нежелание отброява някакви монети и ги тупва направо на покривката без да спази церемонията на обмена чрез кожената папка.
Той излиза и потръпва на улицата в бежовия си летен костюм.
От дюнера на арабите мирише на печен лук.

хахахаа-смях се от сърце!!!

"..или поне Богдан Русев." хаххахахаха

:)))) duplicata,  мерсим за сюжета. много добре. много.