Elea

Зашеметяваща кухня и незабележимо (в добрия смисъл) обслужване – добре дошли в един от най-добрите гръцки ресторанти извън Гърция

Elea

"Раковски" 127,

987 03 39

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    crmnl193 avatar :-|
    crmnl193
    • + 3

    След трите есета за романа на бъдещето ресторантската сводка на г-жа Ран се явява като приятен самотен остров на смисленото и информативно писане.
    Леко ме смути състоянието "загорени" на някои от ястията, но това е явно преводаческият принос на когото-там.

    Нередност?
  • 2
    Avatar :-|
    Кристиандерсен Босилек*
    • - 1
    • + 13

    Начи, яз кат слазям къде Гърция, най-обичам да ям. Ама ям, ти казвам, до пръсване. Туй камъни, хора, къщи, салтанати ич не ги зървам, за кво ми е да кьорим неккви мраморни диреци.

    Начи, най-обичам да кусам морски дарове, мноо обичам всекакви дарове , но за морските направо умрем (ама не сам да си ги уловим, ами некой друг да ми ги подари). А морските дарове най-обичам да ги ям на супа. Ний сега повече супа ядем, чорбата е турско ядене. Те затуй прескачаме с мойта до Солун у петък, наспиме се у мотелчето до Сандански и опа - айде към таверните. Начи у хипермаркета преди Солун Джонито е на супердалавера, секи път не пропущам да си земем пет-шест шишета. Па и бензин си налеем догоре.

    Обаче отскоро с мойта набарахме едно кръчме до диското в кооперацията на баджето, Elea, еле родииме се. Сега моеме да си лапнеме морски дарове по секое време на денонощието. Вътре е супер, сервитьорите - едни срамежливи, крият се зад колоните, ама инак са мноо вежливи, ти казвам, кат земат бакшиша, ти се кланят и пак - беж зад колоните. Яз си поръчвам октоподче, не че съм инспектор Катани, просто мрем за октоподчета. Викам си, абе агнешките котуетчета са по 30 лв., чекай да дам още двайсе и да си земем едно октоподче... па онез ми го тосят у легенче зехтин, то си плава вътре кат Таня Богомилова. кат си режех пипалата, си окапах саде панталона, но па си лъснах скришом с накапаното чепика, екстра стана.

    Пинахме по едно узо с марулки, толкова беха пресни,

    Нередност?
  • 3
    Avatar :-|
    Кристиандерсен Босилек*
    • - 1
    • + 14

    че песъко стържеше , сигурно одеве са ги брале край Кокаляне, па миналия път мойта си намери между песъка и гъсениците едно петаче, чудна работа, яз веднага й го гепих, обичам всекакви дарове.

    Лапнааме и агнешки панирани руладинки , беа ем солени, ем сладки, ем киселки, ем горчиви, ем стипчиви, ем хрупкавки, ем бледи, ем загорели кат баджаците на сервитьорката от Катерини. Падна ни се едно тънко бело пазарджишко винце, 39 лв. шишето, кво му плащаш...

    Накрая малко ни надуа шушоните, ама яз си носим винаги една стотачка у джобчето на анцуга, питах момето да вадим ли резервата, а тя се смее и вика нещо на гръцки.

    Петачето излезна римско, та сега си пием узото па у Солун, голем кяр излезна оденето у Elea, ем ядох октоподче, ем сега че ядем морски дарове, ем че си купим Джони, ем и бензин че си налеем.

    Като изпиеме петачето, па че си поръчаме марули с песък, мое и некое десетаче да си намериме, та да изкараме летото у Катерини...

    Нередност?
  • 4
    Avatar :-|
    Кристиандерсен Босилек*
    • + 2

    *да се чете Хан Крум

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал