Щастливото прасе

Странно защо ресторант "Ловната къща" – този "оазис на дивеча", както е представен – е избрал това име. Мястото, в което се е помещавал доскоро, е всичко друго, но не и къща. От две седмици тук вече се намира ресторант "Щастливото прасе", който прави точно обратното с пространството – не си въобразява, че е в къща, а се съобразява с това, което е, и с дизайна си дава усещане за павилион, или може би и на зимна градина. Накрая се е получило удачно съчетание между светлина, цветове и мебели, което значи уют и удобство. Затова ще се чувствате еднакво добре и на бара за питие, и на масата за вечеря. 4 салати, 4 предястия, 4 основни, 3 десерта. Кратко и ясно, почти като футболна схема. Поне ще сте сигурни, че няма да губите време в четене и чудене за сметка на яденето.

"Щастливото прасе" бул. "Цариградско шосе" 17 (на ъгъла с ул. "Загоре") Раб. време – от 18:30 до 11:00 скоро ще се отваря и за обяд тел. за резервации: 087 877 84 46

Десерти – 6 лв. Салати – 8 лв. Предястия – 7 лв Основни - 15 лв.

Съдържанието му често ще се мени. Очакванията за "Щастливото прасе" бяха за нещо, посветено на свинското, предвид името и логото му, за "фюжън" (всеки с представата си за това) или за "нещо японско". Така е, защото основната фигура тук е Джун Йошида и хората, които имат впечатления за стила му, са достатъчно. Разликата обаче е, че той сега работи за себе си. И тук е избрал друга посока. Сред ястията виждаме смилянски боб, кюфтета, каракачанско сирене, лучник, фалафел. Продуктите са жито, праз, овесени ядки, качамак, цедено кисело мляко. Изборът им говори за желание да се съживят минаващите за старомодни, за да не кажа старовремски такива, а на ястията – за това обичайното да се предлага по необичаен начин. Описанието им е достатъчно подробно, за да знаете какво ще има в чинията, макар и на моменти да не е съвсем ясно: "Българско яйце – панирано яйце, обвито със свинска наденица, Морне сос със зрял овчи кашкавал, самардала и червен пипер", всъщност е вариация на шотландското яйце (Scottish egg). Иначе салатата с есенно-зимни зеленчуци напомни колко подценявани са репите, гулиите и всички подземни, които ни дава зимата, фалафелът с морски дарове беше освежен от многото пресни подправки като магданоз и кориандър и добре придружен от един коктейл, а агнешките люти кюфтенца със смилянски боб можеха да разочароват само тези, които просто не обичат смилянски боб.

Коктейлите (средна цена – 7 лв.) следват логиката на храната: познатото по непознат начин плюс постоянна промяна и добавяне на нови: "Магданозено мартини" - Хендрикс, вермут, магданоз, маслини, "Сий Джулеп" – водка, фреш грейпфрут, солен карамел, мента. Препоръчвам "Скинос сауър" – Скинос мастиха, ликьор зелена ябълка, фреш лимон, сироп бъз, и пресен босилек, или "Блъди Мери", който ще получите в буркан от лютеница и туршия целина вместо селери.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Най-ценното на "Щастливото прасе" е, че е място, тотално обърнало гръб на лесния път из безкрайни менюта с пилешки или кашкавалени хапки. Също – че е място, което се мисли като цялостен продукт и търси най-доброто допълване между храна, атмосфера, екип, музика и питие. Хубаво е, че "Щастливото прасе" поема много рискове. Прави го с краткото си меню. Рискува с идеята да съчетава храна и коктейл. Не е лесно като с новозеландско совиньон блан. Голям риск е честата смяна на менюто. От своя страна в това има и плюсове: презумпцията е, че когато не се намира пресен продукт за определено ястие, не го предлагаш. И най-вече: това е още едно място, което слага край на напълно изкривената и пошла представа за ресторанта като нещо с полуанонимен собственик, който "държи" изцяло анонимен готвач в кухнята. Заради всичко това – късмет за щастливото прасе.