Gastrothèque L’Art De Vivre

Не носи особено добро впечатление и сайтът на новонанеслия се ресторант, който се казва Gastrothèque L’Art De Vivre. В него ни съобщават, че екипът на ресторанта е влюбен във всичко френско, че е изключително удоволствие да съпреживее с нас "изкуството да се наслаждаваме с шик и изтънчен вкус на живота" и че ще ни обгърне с атмосферата на гурме култура и обслужване.

Разказват ни за помещението, в което "стените и таванът са покрити с декоративен тапет, имитация на декоративна мазилка в графични мотиви, която подчертава така модерната притъмнена и много актуална DARK визия"; че ще седнем на маси, върху които "са разположени абажур върху чаена свещ, поставена в чаша за вино". Да те хване страх.

Оставяме смехотворния оперетен стил настрана, но кому е нужна тази абсолютно несъществена и неясна информация и защо оттук не научаваме най-важното: по каква логика е съставено менюто, има ли нещо, което може да се опита само тук, откъде се снабдяват с продуктите и има ли някои (вино? сирене? колбас?), които не могат да бъдат намерени на друго място.

Менюто (освен обедното) е разделено по часови пояси: от 10 до 18 ч се предлагат сандвичи, омлет, кроасани. Омлетът със сирене и бекон нямаше прословутата "сълзичка" и беше по-скоро препечен, но това си е право на виждане на готвача, и освен това беше вкусен. Кишът, ако приемем, че е трябва да е баланс между тесто, яйца и плънка, беше с натежаващо яйчено присъствие.

От 11 до 23 ч са салатите, студените предястия и десертите. "Микс от листни салати с мариновано пилешко филе с трюфел, див лук, естрагон и селъри" пристигна без дивия лук, но добрият дресинг компенсира липсата. "Свински терин с кисели краставички, крем от хрян и домашен хляб" само би спечелил, ако не е с блудкавия крем от хрян, а с настърган хрян – той би "вдигнал" и подчертал и без това вкусния терин. Плато френски колбаси и сирена е с един колбас и обичайните заподозрени сирена. Тук може да се очаква много повече въображение.

От 19 до 23 ч са топлите предястия и основните. Охлювите с мащерка, чесън и магданоз са без черупки и са нещо любопитно и свежо с лимонения си аромат. Миди Сен-Жак с рагу от гъби и пюре от моркови са много добре работещо съчетание, същото се отнася и до опушените крокети със сос тартар.

Ако подминем озадачаващите "киш лорейн", "шоколадов дилайс", "гъшо пате с брьош", "килим от белтък", може да говорим за едно интересно и различно от до болка познатите ни менюта. Друг плюс на Гастротеката са закуските. Плюс е и ентусиазмът в кухнята, и амбициозното и смело решение да правиш френска кухня тук и сега. Може би е твърде смело предположение, но след италианското пренасищане не се ли тръгва във френска посока?

Гастротека е много нива над предишния обитател Sorry, Charlie. В същото време нива не му и достигат, за да оправдае изцяло заявката в страницата си на английски: "Gastrothèque – L’ Art de Vivre is a French gourmet restaurant".

бул. "П. Евтимий" 76,