С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Ревю / Театър

9 фев 2007, 0:00, 2545 прочитания

критика Човекът, простил на себе си

Хенрик Ибсен и Елена Панайотова - среща в ХХI век

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Много може да се разсъждава за видимите и невидимите връзки между четиримата големи европейски драматурзи на границата между ХІХ и ХХ век - Ибсен, Стриндберг, Метерлинк и Чехов. Всички обаче са достойни ученици на предшестващия ги Сьорен Киркегор, който казва, че "по отношение на истината в търсенето на нейната същност каквато и да билo връзка между един дух и друг дух е невъзможна"... Към Ибсен тримата по-млади съвременници са се отнасяли различно, но влиянието му върху тях е безспорно. Драстичният Стриндберг го иронизира в разказа си "Домът на куклата". Чехов уж го намира за тежък, но самият той си прави дървена къщичка, нарича я "Куклен дом" и в нея пише "Вишнева градина"... Метерлинк не желае живи актьори да изпълняват мрачните му пиеси, а кукли...

Репродуцират ли се днес техните психологически открития според режисьорката Елена Панайотова: "ХІХ век е епохата на размирието на разума; епоха, завършила с разрушаване на всички рационални ценности и преосмисляне на всички стойности, посяла семената на нихилизма и абсурдизма, родила прагматизма и технократството на следващото столетие... В прехода към новия ХХ век великите писатели съвременници улавят най-добре пулса на времето и предвиждат бъдещи духовни процеси и обществени проблеми, които закодират в текстовете си. Това, което те са предусещали тогава, се случва и днес. Стотина години е твърде кратък миг във вечността, за да вярваме, че човечеството е успяло да промени себе си и света си."


"Юн Габриел Боркман" (Народен театър, камерна сцена) е пиеса от истински зрелия период в творчеството на Ибсен (не според историците, а според неписаното мерило за майсторство), отличаваща се с брилянтна композиция. Всеки един от героите участва категорично в полифоничната структура, търсещ страданието като единствен лакмус за съществуването си. Представлението носи атмосферата на целия жизнен цикъл - от тежката руда до звъна на среброто, от мириса на сурово дърво до мигновения огън, от тежестта на греха до секундата прозрение.

Удоволствие е да се наблюдава играта на най-силните актьори в трупата на театъра. Валентин Ганев в изключително широк и фин диапазон напластява могъщата личност, чиито последни часове преди смъртта са низ от изречен човешки опит. Усетът му за време и пространство е остър и щедър. Парадоксалното прозрение, че Юн Габриел Боркман е избран, но не за великите дела, за които е мечтал, а за стремително падение... Но е избран... Изясняването на истинските взаимоотношения, прошките, изтриването на чувството за вина, желанието да излезе на чист въздух - това е наградата за героя. Защото той е провел собствения си безкомпромисен съд на земята - по време на затвора и доброволното изгнаничество.

Г-жа Уилсън на Радена Вълканова е най-балансирана и силна сред останалите - тя е живата връзка между тъмния свят и другия - в който има любов, музика и истина. За единствения син на Боркман като че ли няма друга вярна алтернатива освен отдалечаването от разрушената патологична среда с чужденката.
Прекрасен актьорски дует на сестрите - любими, преливане на енергия, несъзнателно усещане за уникална родствена близост. Жорета Николова и Мария Каварджикова правят истинска динамична и изпепеляваща вътрешна игра, прехвърляйки една на друга преживявания, от които като че ли са осъдени да не се излекуват никога. Синдромът на близначките, секундите, с които едната е изпреварила другата с дъха си... На моменти негативният екстаз на Гунхил (Жорета Николова) излиза от сюжета и напомня пророческо изстъпление върху древна орхестра. Не по-малко силна е Ела (Мария Каварджикова) в задържането на болката от предателството. Иронията на автора ги успокоява на финала - този, когото са се стремили да притежават, вече не е между живите. Думите на помирение се изричат като от деца, които тепърва се учат да говорят.



Интересен в своето простодушие е Вилхелм на Красимир Доков. Този герой е даден като проекция - антипод на Боркман. На ръба на написаната трагедия, от която никой не се интересува, повлечен от шейната, в която бяга най-близкото му същество, в неговото съзнание като че ли остава задачата да разказва оттук нататък легендата за Юн Габриел.

Ако Брандт е човекът, станал себе си.
Ако Пер Гинт е човекът, отказал се от себе си.
То Боркман е човекът, простил на себе си. Звучи негероично. Но е едно от най-трудните психологически действия в пиесите на Ибсен.
Това е един от аспектите, на които представлението залага, предпазва го от мрачна дидактика, прави го по-богато - едно истинско честване на театрален учител от европейска величина.


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Игри на изневяра Игри на изневяра

"Алонсо" се играе в театър "София" на 8 и 23 ноември

3 ное 2017, 11261 прочитания

Театър и танц от три континента Театър и танц от три континента

Двете най-големи международни театрални събития в България – "Варненско лято" и платформата "Световен театър в София", представят между 1 и 11 юни селекция от интересни спектакли

19 май 2017, 16577 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Театър" Затваряне
В полите на Витоша

Лили Абаджиева намери белия си ангел

Game-Changer* на газовия пазар

Междусистемната връзка с Гърция е първият реален проект за намаляване на газовата зависимост от Русия

Рецесията се отлага

Опасенията за бързо влошаване на икономиката на еврозоната се разсейват, а българската икономика расте, но не достатъчно

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Хладнокръвни истории

Нови стари срещи с прозата и документалистиката на Труман Капоти

Кино: "Щастливия Лазаро"

С фантазия и щедро сърце срещу неправдите в света