Непосилната лекота на комедията е взела много жертви сред българските актьори и режисьори. Този привидно непретенциозен жанр често подвежда лековерни изпълнители, изпаднали в творчески ступор, които се надяват на бърз и гарантиран успех, стига да си уредят участие в някоя популярна комедия, която обикновено сами поставят. Затова напоследък се нароиха доста "пътуващи" спектакли по известни комедии от българската класика с участието на популярни от телевизията актьори, които така запълват свободното си от снимки време. А чуете ли ги да разказват колко са се забавлявали, докато са репетирали поредната смешна пиеса, бягайте колкото се може по-надалече. Защото е почти сигурно, че забавата е била само за тях, а за нас, които сме в салона, не е останало нищичко.
Режисьорите също се поддават на коварствата на комедийния жанр. Той е особено отмъстителен, когато прибягват до него в желанието си да пофлиртуват с публиката, "снизхождайки" до нейния вкус. Веднага ми идва наум Бойко-Богдановият "Д-р", или пък сценичните своеволия на Съни Сънински, озаглавени "Плажът" и "Общежитие, или Общо житие". Но не за тях става дума сега.
"Старицата от Калкута", най-новият спектакъл на Явор Гърдев в Театър 199, е пълната противоположност на всичко описано по-горе. Всъщност това не е точно комедия в традиционния смисъл, а по-скоро stand-up comedy по скечове на Ханох Левин, изпълнявана от четирима актьори, вместо от един комик. Че предстои да гледаме шоу от типа на Ерик Богосян подсказва и червеният надпис APPLAUSE, който свети над сцената. Но въпреки че Снежина Петрова, Вяра Коларова, Захари Бахаров и Малин Кръстев често се обръщат директно към публиката, "четвъртата стена" не е паднала напълно и спектакълът не разчита на активното участие на зрителите. Това е обяснимо при липсата на традиция у нас за обратна връзка, за диалог между изпълнител и публика. Но пък не отнема от удоволствието на седящите в салона да наблюдават превъплъщенията на четиримата актьори, които редуват скечове с пародийни изпълнения в стил джаз, поп, рап и руски частушки (Захари Бахаров и Малин Кръстев рапират съвсем "ъпсуртно", а джаз импровизацията на Снежина Петрова с намигване към Камелия Тодорова и Хилда Казасян спокойно може да влезе в програмата на някой пиано бар).
Текстовете на известния писател, драматург, режисьор и поет Ханох Левин (1943 - 1999) пародират главно особеностите на националния характер, обществения морал, общоприетите норми и социалните предразсъдъци в Израел, но са лесно преводими на езика на кое да е друго общество или нация ("Дайте ми, моля, един хотдог. Ще ви помоля кренвиршът да е много горещ, а хлебчето - много меко. Освен това искам и хлебчето, и кренвиршът да са много големи. И всичко това да е много евтино. Много. Даже може кренвиршът да е подарък. А като стана дума за дължината на кренвирша, нека той е безкраен. И да е подарък. А вие, също като майка ми, да ме молите да го изям. Точно като мама. Искам да сте моя майка, но само що се отнася до кренвирша, а за всичко останало да сте си непозната, но пък много мила. И да сте с 40 години по-млада...").
Наскоро по повод избора си на този автор Явор Гърдев каза, че дели драматургията не на българска и чужда, а на добра и лоша. Провокативният език на Левин ни описва доста вярно, макар по принцип да говори за вменената по рождение вина у евреите, за семейните връзки, които доминират над всички други социални и лични взаимоотношения, за неудобните ни тайни, които споделяме само пред огледалото. В неговите скечове с особено удоволствие се обговарят надълго и нашироко табутата в човешката физиология и заслугата на режисьора и актьорите е, че в тези случаи шоуто не изневерява на добрия вкус, не се превръща в кич или вулгарна забава.
В този си спектакъл Явор Гърдев е "най-невидим" като режисьор. Той дословно се придържа към авторските ремарки и не се опитва да се наложи като съавтор, да дописва и побългарява. Почеркът му личи единствено в работата с актьорите. Снежина Петрова, Вяра Коларова и Малин Кръстев не за първи път скачат от роля в роля в рамките на един спектакъл, но този път не се налага актрисите да слагат мустаци, а Малин Кръстев да облича женски дрехи, за да са различни. Визуалните ефекти тук са сведени до минимум (Никола Тороманов също предлага един максимално изчистен, почти аскетичен дизайн), обичайните актьорски "трикове" са оставени зад борда, хуморът не гъделичка долната половина, а смехът идва от главата, не от корема.
Захари Бахаров е единственият възможен четвърти в това four men show. Неговата каменна физиономия сякаш прави иронията още по-хаплива, а цинизма - още по-универсален. Единствено благодарение на този виртуозен актьорски квартет иначе прекомерно дългият спектакъл (2 ч. 30 мин.) върви с еднаква енергия и ритъм от начало до край.
Непосилната лекота на комедията е взела много жертви сред българските актьори и режисьори. Този привидно непретенциозен жанр често подвежда лековерни изпълнители, изпаднали в творчески ступор, които се надяват на бърз и гарантиран успех, стига да си уредят участие в някоя популярна комедия, която обикновено сами поставят. Затова напоследък се нароиха доста "пътуващи" спектакли по известни комедии от българската класика с участието на популярни от телевизията актьори, които така запълват свободното си от снимки време. А чуете ли ги да разказват колко са се забавлявали, докато са репетирали поредната смешна пиеса, бягайте колкото се може по-надалече. Защото е почти сигурно, че забавата е била само за тях, а за нас, които сме в салона, не е останало нищичко.
Режисьорите също се поддават на коварствата на комедийния жанр. Той е особено отмъстителен, когато прибягват до него в желанието си да пофлиртуват с публиката, "снизхождайки" до нейния вкус. Веднага ми идва наум Бойко-Богдановият "Д-р", или пък сценичните своеволия на Съни Сънински, озаглавени "Плажът" и "Общежитие, или Общо житие". Но не за тях става дума сега.
0 коментара