Играем „Женитба” на Гогол
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Играем „Женитба” на Гогол

Тодор Близнаков и Мария Сапунджиева в „Женитба“, ДТ - Бургас

Играем „Женитба” на Гогол

6066 прочитания

Тодор Близнаков и Мария Сапунджиева в „Женитба“, ДТ - Бургас


По време на действието с изречението „Играем „Женитба“ на Гогол!“ актьорите в „Женитба“ (реж. Юрий Погребничко, ДТ - Бургас) си припомнят в коя пиеса всъщност са. Тук Кочкарьов (Асен Блатечки) е Хамлет, а Агафя Тихоновна (Мария Сапунджиева) се преоткрива в монолога „Да бъдеш или да не бъдеш“. Гогол през погледа на Шекспир...

Прескачането в пространството и времето чрез пиесите е един от композиционните принципи на постановката. Закачката е с театъра, с представите, с клишетата, които ни формират, без да искаме или защото така е по-лесно. Този спектакъл не претворява. Не се е стъписал пред Гогол. Опитва се да ни провокира. Прескача от жанр в жанр, от събитие в пиесата към коментар на технически проблем на представлението. Влиза в модерното ни съзнание чрез неговите модели на мислене - забързано, хаотично, разпиляно. Относителността на живеенето е в основата. Оголеното пространство на сцената (сценограф Вячеслав Парапанов) не създава никакъв уют. Като приемна - безлична и скучна. Истинският живот е някъде другаде. Истинският възможен живот е затворен зад огромната черна врата на дома на Агафя Тихоновна, а това пред нас е само репетиция, опит.
Номинацията за режисура за „Икар“* на Юрий Погребничко не е изненада. На фона на разказвателната, скучна и еднопланова режисура по българските сцени напоследък този спектакъл е като живо цвете. Такъв театрален прочит изисква от актьорите концентрация, свежест на реакциите, усет към детайла. За съжаление това не се случва при всички в този спектакъл. По-младите Асен Блатечки, Евгени Будинов (Фьокла Ивановна) и Мила Банчева (Дуняшка) с лекота и видимо удоволствие се включват и играта. Крехкото очарование на този пародиен, колоритен разказ е в паузите, в подготовката към репликата. Живеенето е отвътре, думите са само фон. На представлението в Младежкия театър (24 март) спектакълът се случи. Дуетът на Мария Сапунджиева и Тодор Близнаков (Подкальосин) беше празник. Това непохватно, на изблици докосване до другия, през смях до сълзи от страна на публиката рисува трагизма на самотата.

И за Тодор Близнаков, и за Мария Сапунджиева тези роли са постижение. Номинацията за „Икар“ за главна роля обаче е само за Мария Сапунджиева. Но без умното и живо присъствие точно на този Подкальосин Агафя Тихоновна е невъзможна.

Малко са спектаклите напоследък, които задават въпроси. В този тъжно намигащ свят на „Женитба“ можеш да влезеш само отворен и освободен, за да си общувате, а това вече е провокация - далеч от пошлостта и простотията на битуването ни тук и сега.

*Броят е технологично приключен преди обявяването на тазгодишните награди „Икар“, бел. ред.

По време на действието с изречението „Играем „Женитба“ на Гогол!“ актьорите в „Женитба“ (реж. Юрий Погребничко, ДТ - Бургас) си припомнят в коя пиеса всъщност са. Тук Кочкарьов (Асен Блатечки) е Хамлет, а Агафя Тихоновна (Мария Сапунджиева) се преоткрива в монолога „Да бъдеш или да не бъдеш“. Гогол през погледа на Шекспир...

Прескачането в пространството и времето чрез пиесите е един от композиционните принципи на постановката. Закачката е с театъра, с представите, с клишетата, които ни формират, без да искаме или защото така е по-лесно. Този спектакъл не претворява. Не се е стъписал пред Гогол. Опитва се да ни провокира. Прескача от жанр в жанр, от събитие в пиесата към коментар на технически проблем на представлението. Влиза в модерното ни съзнание чрез неговите модели на мислене - забързано, хаотично, разпиляно. Относителността на живеенето е в основата.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    Avatar :-?
    Мария Тодорова

    Не бях ходила не театър от 6 клас.Много отдавна беше.Явно с бързото развитие на технологиите,сме се опитвали да се развием и ние,но вървейки по този по-лесен път,забравяме кои сме и за какво сме борим.Беше скучно,всичко е едно и също.Исках да ми се случи нещо различно,исках да се науча да чета между редовете...Работя в един хотел в град Бургас,където са отседнали актъорите,дочух за пиесата и реших,че трябва да отида...Сама.Беше неуписуемо.Толкова истинско изживяване,каквото не може да ти донесе филм с бюджет от 100 000 000$.След пиесата толкова много аплодирах актъорите,че ръката ме болеше два дена.Но наи-странното,което ми се случи е,че между седалките намерих една златна гривна .Някой,загубил нещо скъпо,но за сметка на това спечелил много повече,което е по-истинско и по-ценно.И не си мислете,че преувеличавам,само защото това са редове за похвали.Разбрах,колко съм изпуснала през годините,разбрах кое е истинското.Реших да ви пиша,защото само по този начин мога да бъда близо до актъорите,съпричастни с тяхната игра или живот.Не е тайне,че сам голяма почитателка на г-н Блатечки(това сигурно сте го чували милион пъти),но не заради него отидох,а защото се играеше само тази пиеса този ден,а той беше единствения ми почивен за една седмица.И не,заради него пиша тези редове,а заради това,че се радвам,че съм българка и се радвам,че има българи,които правят такива шедъоври.Искам да знаят,че трябва да се борят с клишетата от нашето ежедневие и да продължават напред.има хора,които оценяват това.Аз съм една от тях... С голяма почит и уважение-Мария(22г.) гр.Бургас

  • 2
    z_zafirov avatar :-?
    The_Curious

    Драга Мария,
    заради коментара Ви под тази статия, смятам да посетя постановката в Пловдив. Посещение на постановка в театър е изживяване несравнимо с киното, и аз мен лично много по-пълно и истинско. А Асен Блатечки няма да коментирам с друго, освен, че покрай моя позната в театъра разбрах, че славата му на женкар не е никак преувеличена, успял е да преспи с цял балет при едно турне. Та от тази гледна точка и аз съм му фен.
    Поздрави от Пловдив.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK